преместим при тях веднага щом е възможно.
Фленаган подхвана леко лакътя на Алесандра и й помогна да доизкачи стълбите. Той толкова гореше от желание да й помогне, че сърце не й даваше да му откаже. Щом му доставяше удоволствие да се отнася към нея като към възрастна жена, тя ще му позволи да се държи така. Бяха вече на площадката на стълбището, когато икономът разбра, че охраната я нямаше. Двамата мъже бяха изчезнали към задната част на къщата. Алесандра му обясни, че те оглеждат долния етаж, за да разучат всички входове на къщата и когато свършат ще се качат горе.
— Но защо проявяват чак такъв интерес…
Тя не го остави да довърши мисълта си.
— За да са сигурни, че сме в безопасност.
Фленаган кимна с глава, въпреки че все още не разбираше за какво става въпрос.
— Имате ли нещо против да се настаните в стаята на моя господар? Бельото е сменено тази сутрин, а другите спални не са приготвени. Вижте, засега аз и готвачът сме единствения персонал, поради финансовите затруднения, които има напоследък нашият господар и аз не виждах смисъл да застилам другите легла, защото не знаех, че…
— Няма нужда да се притеснявате — прекъсна го Алесандра. — Ще се справим, обещавам ви.
— Много мило от ваша страна, че ме разбирате. Утре ще преместя нещата ви в по-голямата стая за гости.
— Не забравяте ли Колин? Мисля, че ще се ядоса като ме види в собственото си легло.
Фленаган си представяше точно обратното и веднага се изчерви от срамните си мисли. Той осъзнаваше, че бе все още твърде развълнуван и затова се държеше като глупак. Истинската причина обаче не беше изненадата от пристигането на гостите, а самата принцеса Алесандра. Тя беше най-красивата жена, която някога бе срещал. Всеки път щом я погледнеше, той забравяше и ума и дума. Очите й бяха невероятно сини, с най-дългите и тъмни мигли, които някога бе виждал. Тенът на лицето й беше безупречен, с изключение на няколкото лунички по носа й. Но Фленаган намираше тоя недостатък за съвършено очарователен.
Той се прокашля в стремежа да пропъди мислите си.
— Сигурен съм, че моят господар няма да има нищо против тази вечер да спи в някоя от другите стаи. Дори е много вероятно да не се прибере до утре сутринта. Той се върна в Емералд Шипинг Кампъни, за да поработи над някакви документи и често остава нощем там. Все не му стига времето.
След като й обясни всичко това, Фленаган придърпа Алесандра и тръгнаха по коридора. Там бяха разположени четири стаи. Вратата на първата стая беше широко отворена и двамата се спряха на прага.
— Това е кабинета, принцесо. Малко е разхвърляно, но господарят не ми позволява да пипам нищо.
Алесандра се усмихна. В стаята цареше истински безпорядък и цялата бе покрита с купчини хартия. И все пак беше топла и уютна. С лице към вратата беше поставено махагоново бюро, вляво имаше малка камина, кафяв кожен стол и красиво килимче в червено и кафяво. По рафтовете на стените бяха подредени книги, а плътно в ъгъла беше пъхнат дървен скрин с етажерки, целите отрупани със счетоводни папки. Личеше си, че стаята се обитава от мъж. Въздухът бе наситен с мирис на бренди и кожа. Този аромат й харесваше. За миг си представи как седи сгушена пред буйния огън, по халат и пантофки, и чете последните финансови отчети за вложенията си. Фленаган подкани принцесата да тръгне по коридора. Следващата врата водеше към спалнята на Колин и икономът избърза напред, за да я отвори.
— Господарят ти винаги ли работи толкова до късно?
— Да — отвърна Фленаган, — той и приятелят му маркиз Сейнт Джеймс основаха компанията преди няколко години. Положиха огромни усилия докато се наложат. Конкуренцията е жестока.
Алесандра кимна одобрително.
— Емералд Шипинг Кампъни има отлична репутация.
— Наистина ли?
— О, да. Бащата на Колин иска да си купи акции. Това е сигурна печалба за инвеститорите, но двамата съдружници не желаят да продават никакви акции.
— Искат да упражняват пълен контрол — намеси се Фленаган и се ухили. — Чух да обяснява точно това на баща си.
Тя кимна, влезе в спалнята, без да продума нещо повече на тая тема. Фленаган усети студа в стаята и се втурна да запали камината. Валена мина край господарката си и се запъти да запали свещите на масичката край леглото.
Спалнята на Колин бе също тъй ухаеща и привлекателна както кабинета му.
Леглото се намираше срещу вратата. То бе голямо и покрито с шоколадово кафява кувертюра. Стените бяха боядисани в наситено бежово. Чуден фон за красивата махагонова мебел, помисли си тя. Два прозореца обграждаха изрисуваната лицева страна на леглото, а пред тях се спускаха драпирани завеси от бежов сатен.
Валена махна връзките, придържащи пердетата, така че да не се вижда от улицата в стаята.
Вляво от Алесандра имаше врата, водеща към кабинета, а вдясно още една врата, която се намираше в близост до висок дървен таен параван. Тя прекоси стаята и широко отвори вратата. Пред погледа й се откри малка спалня в същите цветове, но с много по-малко легло.
— Къщата е чудесна — възкликна тя. — Колин има вкус.
— Тя не е негова — рече Фленаган. — Неговият посредник му я намери под наем за добра цена. Ще трябва да се местим в края на лятото, когато собствениците се върнат от Америка.
Алесандра се опита да прикрие усмивката си. Надали Колин би одобрил начина, по който прислужникът издаваше финансовите му тайни. Фленаган беше най-въодушевеният прислужник, когото някога беше срещала. На Алесандра много й допадна неговата изключителна честност.
— Ще преместя нещата ви в малката спалня утре — провикна се той, като забеляза, че тя разглежда другата стая. Върна се при камината, хвърли още едно дърво в разгарящия се огън и се изправи. Избърса ръце в панталоните си.
— Тези две спални са по-просторни от другите две на този етаж — обясни Фленаган. — Имат си и ключалка.
Тъмнокосият телохранител Реймънд почука на вратата. Алесандра се запъти бързо нататък, а Реймънд започна да й обяснява нещо шепнешком.
— Реймънд току-що каза, че резето на един от прозорците в салона е счупено и иска разрешението ти да го поправи.
— Сега ли? — учудено попита Фленаган.
— Да. Реймънд е войн. Той няма да се оттегли за почивка, докато не се увери, че къщата е безопасна.
Тя не изчака разрешението на иконома и кимна одобрително към телохранителя.
Валена беше извадила от багажа нощницата и халата на господарката си. Алесандра се обърна да й помогне и точно тогава Валена шумно се прозина.
— Иди да си легнеш, Валена. Утре ще има достатъчно време да разопаковаш останалата част от нещата ми.
Прислужницата се поклони на Алесандра. Фленаган избърза напред и предложи Валена да се настани в последната стая в дъното на коридора. Той обясни, че това била най-малката спалня, но затова пък много уютна и с удобно легло. Сигурен бил, че Валена ще я хареса. След като пожела лека нощ на Алесандра, той придружи прислужницата, за да й помогне да се настани.
Половин час по-късно Алесандра заспа. По навик, тя потъна в дълбок сън за няколко часа, но към два часа през нощта се събуди. Откакто се беше върнала в Англия, тя не можеше да спи по цяла нощ и вече беше свикнала с това състояние.
Облече си халата, хвърли още едно дърво в отъня и се мушна обратно в леглото с чантата си, пълна с документи. Имаше намерение да прочете отчета на посредника си за настоящото финансово положение на Лойд и ако това не й помогне да заспи, щеше да направи нова таблица на собствените си вложения.
Вниманието й бе отклонено от силната глъчка, идваща от долния етаж. Тя разпозна гласа на Фленаган и от възбудения му тон предположи, че той се опитва да успокои господаря си, който очевидно беше
