— Достойнство и благоприличие.
— Правилно.
— Мога ли да се върна тук, ако… ако не ми допадне новият ми живот?
— Винаги си добре дошла — отвърна игуменката. — А сега иди да помогнеш на сестра Ракел за багажа. За по-сигурно ще тръгнеш в полунощ. Аз ще те чакам при параклиса, за да се сбогуваме.
Алесандра стана, поклони се бързо и излезе от стаята. Майка Мери Фелисити стоеше насред малката стаичка и дълго гледа подир послушницата си. Истинско чудо беше, че принцесата си тръгва. Игуменката винаги бе следвала строго определени правила. Сетне в живота й се появи Алесандра и правилата бяха разрушени. Монахинята никога не е обичала хаоса, а Алесандра и хаоса вървяха ръка за ръка. И все пак, в момента, когато принцесата излезе от стаята, очите на майка Фелисити се напълниха със сълзи. Сякаш тъмни облаци току-що бяха закрили слънцето. Бог да й е на помощ, ще й липсва тая палавница заедно с всичките си лудории.
Глава 2
Наричаха го Делфина, а той я беше кръстил Зверчето. Принцеса Алесандра не разбираше защо Колин, синът на настойника й, носеше прякор на морски бозайник, но със сигурност знаеше причината за нейния собствен прякор. Тя си го бе заслужила. Когато беше малка, тя наистина се държеше като зверче. Един- единствен път бе срещала Колин и по-големия му брат Кейн и тя се беше държала безсрамно и неприлично. Вярно, че тогава беше дете, при това разглезено — нещо естествено като се има предвид факта, че беше единствено дете и роднини и слуги непрекъснато я обграждаха с внимание. И майка й и баща й по природа бяха търпеливи и пренебрегваха непристойното й поведение, докато накрая тя надрасна избухливите си настроения и се науми да бъде по-въздържана.
Алесандра беше съвсем малка, когато родителите й я заведоха на гости в Англия за кратко време. Едва-едва си спомняше херцог и херцогиня Уилямшиър, беше забравила как изглеждат дъщерите им и имаше някаква смътна представа за двамата им по-големи сина, Колин и Кейн.
В съзнанието й те бяха великани, но по онова време тя беше дете, а те — големи зрели мъже. И ако днес ги срещне, тя едва ли би могла да ги разпознае. Надяваше се, че Колин е забравил както неприличното й държание, така и прякора й. Много по-лесно би понесла всичко, ако тя и Колин се разбираха добре. Двете задачи, които й предстояха, бяха трудни и беше крайно наложително да има едно сигурно и безопасно място, където би могла да се прибира в края на всеки ден.
Беше пристигнала в Англия в мрачното утро на един понеделник и веднага замина за имението на херцог Уилямшиър. Алесандра не се чувствуваше добре, но си мислеше, че именно безпокойството е причина за неразположението й. Топлотата и непринудеността, с която я посрещнаха, й помогнаха да се възстанови и бързо разсеяха притесненията й. Херцогът и херцогинята приеха Алесандра като собствена дъщеря. Държаха се към нея като към член от семейството и дори от време на време се вслушваха в мнението й, с изключение на един съществен въпрос, по който Алесандра и настойникът й не можаха да постигнат съгласие. Херцогът и херцогинята имаха намерение да придружат Алесандра до Лондон и там да отворят къщата си за сезона. Алесандра си беше уредила над петнадесет срещи, но няколко дни преди да заминат херцогът и жена му се разболяха.
Алесандра настояваше да тръгне сама, като ги уверяваше, че не би искала да бъде в тежест на никого и предложи да наеме собствена къща в града. Само при мисълта за това херцогинята получи сърцебиене, но Алесандра остана твърдо на своята позиция. Тя напомни на настойника си, че е вече достатъчно голяма и може сама да се грижи за себе си. Херцогът не искаше и дума да чуе. Разразилият се спор трая няколко дни и в крайна сметка решиха Алесандра да отседне при Кейн и жена му Джейд. За нещастие, точно в деня преди Алесандра да пристигне, Кейн и Джейд се разболяха от същата загадъчна болест, която мъчеше херцога, херцогинята и четирите им дъщери.
Оставаше Колин. Ако Алесандра не беше уредила толкова много срещи със съдружниците на баща си, тя би могла да остане в провинцията, докато настойникът й оздравее. Не искаше да притеснява Колин, особено след като разбра от баща му за ужасните неща, които са му се струпали на главата през последните две години. Едва ли точно сега Колин имаше нужда от безредието, което щеше да настъпи в дома му. Все пак херцог Уилямшиър настояваше тя да се възползува от гостоприемството му и не би било учтиво от нейна страна да не се съобрази с желанията на настойника си. Освен това, съжителствуването с Колин за няколко дни би улеснило молбата, която тя се готвеше да му отправи.
Алесандра пристигна в дома на Колин малко след вечеря, но той беше вече излязъл. Алесандра, новата й прислужница и двамата доверени телохранители се струпаха в тясното, облицовано в черни и бели плочки фоайе. Предадоха писмото от херцог Уилямшиър на младия и красив иконом, Фленаган, който едва ли беше на повече от двадесет и пет години. Прислужникът беше очевидно смутен и изненадан от нейното пристигане, непрекъснато й се кланяше и целият се изчерви от притеснение, а тя се чудеше как да го извади от неудобното положение.
— За мен е чест да посрещна една принцеса в нашия дом — измънка той.
Преглътна с мъка и повтори думите си.
— Да се надяваме, че и вашият господар мисли така, сър — отвърна Алесандра. — Не бих искала да се натрапвам.
— Не, не в никакъв случай — изломоти прислужникът, очевидно ужасен от самата мисъл.
— Много мило от ваша страна, сър.
Фленаган преглътна едва-едва и продължи с тревожен тон.
— Но, принцесо, страхувам се, че няма достатъчно място за прислугата ви.
Лицето на иконома беше почервеняло от смущение.
— Ще се справим — усмихна се тя окуражително, като се опитваше да разсее притесненията му. Горкият човек изглеждаше зле.
— Херцог Уилямшиър настоя да доведа охрана, а и не бих могла да тръгна никъде без новата си прислужница. Казва се Валена и лично херцогинята я избра. Валена живее в Лондон, но е родена и израсла в родината на баща ми. Не е ли чудесно съвпадение, че точно тя кандидатствува за това място. Разбира се, че е така — отговори Алесандра преди Фленаган да промълви и дума. — И понеже току-що съм я наела, не мога да я отпратя. Би било неучтиво, нали? Убедена съм, че ме разбирате.
Фленаган не слушаше обяснението й, но въпреки това кимаше в знак на съгласие само, за да й достави удоволствие. Едва успя да отмести поглед от красивата принцеса. Поклони се на Валена и разруши първоначалната си проява на достойно поведение, като избърбори:
— Но тя е още дете.
— Валена е една година по-голяма от мен — обясни Алесандра. Обърна се към русокосото момиче и заговори на език, който беше съвършено чужд за Фленаган. Приличаше му на френски, но не беше.
— Прислужниците ви говорят ли английски? — попита той.
— Когато пожелаят — отвърна Алесандра и развърза червената си, украсена с бяла кожа пелерина. Високият, добре сложен телохранител, с черна коса и заплашителен поглед, пристъпи напред и пое пелерината. Принцесата му благодари и се обърна към Фленаган.
— Бих искала да се настаня тази вечер. Заради дъжда пътуването отне почти цял ден, сър, и аз съм премръзнала от студ. Навън е ужасно — добави тя. — Дъждът се превърна в лапавица, нали Реймънд?
— Да, така е, принцесо — съгласи се телохранителят, а гласът му беше учудващо нежен.
— Чувстваме се много изтощени — обърна се тя към Фленаган.
— О, разбира се — отвърна Фленаган. — Последвайте ме, моля.
Алесандра и Фленаган тръгнаха нагоре по стълбите.
— Тук има четири стаи, принцесо, а на горния етаж има още три за прислугата. Ако вашата охрана се посвие малко…
— Реймънд и Стефан ще се радват да останат тук — рече тя, след като той не довърши изречението. — Сър, нашето настаняване наистина е временно, докато Кейн и жена му се възстановят от болестта. Ще се
