съм достатъчно голяма и мисля, че сега прякорът е неподходящ. Не съм удряла никого от години.
Колин се облегна на парапета така, че да премести тежестта от болния си крак.
— Къде сме се срещали?
— В дома на баща ти в провинцията. Заедно с родителите ми бяхме на гости, а ти се беше върнал от Оксфорд. Брат ти току-що се беше дипломирал.
Колин не помнеше нищо, но това не го учуди. Родителите му непрекъснато посрещаха гости, на които той почти не обръщаше внимание. Баща му беше прекалено добър и милозлив човек и в дома му обикновено идваха хора, изпаднали в беда, които търсеха помощта му.
Скръстила скромно ръце, тя изглеждаше много спокойна. И все пак Колин забеляза побелелите й пръсти, които очевидно стискаше или от страх, или от притеснение. Не беше толкова хладнокръвна, колкото й се искаше и той веднага усети уязвимостта й. И като се помъчи да намери начин да я успокои попита:
— Къде са родителите ти сега?
— Баща ми почина, когато бях на единадесет години, а майка ми умря на следващото лято. Сър, ще ми разрешите ли да ви помогна да съберете книжата си? — смени темата тя.
— Какви книжа?
Алесандра се усмихна очарователно.
— Тези, които изпуснахте.
Той погледна надолу и видя разпилените документи по стълбите. Почувствува се като пълен глупак, застанал там с ръка във въздуха. Колин се усмихна на собствената си разсеяност. „Не съм по-различен от Фленаган — помисли си той, — но той поне има приемливо извинение за глупавото си държание, защото е млад, неопитен и има още какво да научи.“
Но с Колин нещата стояха другояче. Той беше доста по-възрастен от прислужника си и по години, и по опит. Успокои се с мисълта, че тази вечер беше преуморен и сигурно това е причината да се държи като глупак.
Но тя наистина е дяволски красива. Той въздъхна дълбоко.
— Ще събера книжата по-късно — рече той и попита безцеремонно. — Защо всъщност си тук, принцесо?
— Брат ти и жена му са болни. Аз трябваше да отседна у тях, но в последния момент се почувствуваха неразположени и ми беше наредено да дойда тук, докато те оздравеят.
— Кой ти нареди?
— Баща ти.
— И какво го е накарало да постъпи така?
— Той е мой настойник, Колин.
При тази новина, Колин не можа да скрие изненадата си. Баща му не беше споменавал, че има повереница, макар Колин да съзнаваше, че това не му влиза в работата. Баща му си имаше адвокат и рядко се доверяваше на синовете си.
— Да не би да си дошла в Лондон за сезона?
— Не — отвърна тя, — но очаквам с нетърпение да посетя някои от приемите и се надявам да разгледам забележителностите.
Любопитството на Колин се усили. Той пристъпи още една крачка към нея.
— Наистина не исках да те притеснявам — продължи тя. — Предложих да наема собствена къща или да отида в тази на родителите ти, но баща ти не искаше и да чуе за това. Каза ми, че не е съгласен. — Тя въздъхна дълбоко. — Опитах се да го убедя, но не можах да го придумам.
Милостиви Боже, каква чаровна усмивка, и заразителна при това. Той се улови, че й се усмихва.
— Никой не е в състояние да надприказва баща ми — съгласи се той. — Ти все още не си ми казала защо си тук.
— Не съм ли? Много е сложно. Преди не беше необходимо да идвам в Лондон, но сега…
Той поклати глава.
— Непълните обяснения ме вбесяват. Аз съм изключително прям — черта, която съм наследил от баща си, или поне така са ми казали. Възхищавам се пред честността, защото е рядко качество и докато си гостенка в моя дом бих оценил искрените отношения. Съгласна ли си?
— Да, разбира се.
Тя отново стисна ръце. Трябва да се е уплашила. Вероятно се е държал като грубиян. Само Бог знае, че се чувствува такъв. Съжаляваше, че тя се страхува от него, но все пак беше доволен, защото в крайна сметка успя да се наложи. Тя не възрази срещу неговото условие и не се опита да се преструва на свенлива. Той ненавиждаше фалшивата свенливост в жените.
С пресилено благ тон попита:
— Имаш ли нещо против, ако те помоля да ми отговориш на няколко въпроса?
— Не, разбира се. Какво би искал да узнаеш?
— Защо са ти телохранители? Сега след като си вече тук, не трябва ли да ги освободиш? Или си решила, че мога да ти откажа гостоприемството си?
Тя отговори на последния въпрос.
— Никога не съм си мислила, че ще откажете да ме приютите, сър. Баща ви ме увери, че ще бъдете благосклонен към мен. Фленаган ви предаде писмото. Баща ви също настоя да задържа охраната. Реймънд и Стефан са наети от игуменката на манастира, където живеех, за да ме придружат до Англия, а вашият баща настоя да ги задържа. Те нямат семейства, които да им липсват, а и са много добре платени. Не трябва да се безпокоите за тях.
Той успя да сдържи раздразнението си. Тя изглеждаше толкова искрена в този момент.
— Аз не се безпокоя за тях — отвърна той и се ухили. Поклати глава и продължи: — Знаеш ли, трудно е човек да изкопчи отговор от теб.
Тя кимна в знак на съгласие.
— Същото ми казваше и игуменката. Тя считаше това за един от най-големите ми недостатъци. Съжалявам, ако ви обърквам, сър, наистина съжалявам.
— Алесандра, зад всичко това стои баща ми, нали? Той те изпрати тук.
— И да, и не.
Тя бързо вдигна глава преди той да се намръщи.
— Не си мисли, че те лъжа. Баща ти ме изпрати тук, но след като разбра, че Кейн и жена му са болни. Не вярвам да е кроил някакви планове. Всъщност родителите ти искаха да остана при тях, докато се възстановят напълно, за да ме придружат до Лондон. И сигурно щеше да стане така, ако не си бях уредила вече срещите.
Думите й звучаха правдоподобно, но Колин все още си мислеше с насмешка, че баща му има пръст в цялата тази история. Само преди седмица го беше видял в клуба и тогава той изглеждаше напълно здрав. Колин си припомни и неизбежния спор. Баща му уж случайно беше подхванал темата за женитба и сетне безмилостно беше започнал да натяква на Колин, че е време да се ожени. Колин се правеше, че го слуша и щом баща му свърши, той му заяви, че е решил твърдо да живее сам.
Алесандра нямаше представа какви мисли се въртят главата на Колин, но начумереното му лице я караше да се чувствува неспокойна. Очевидно беше подозрителен човек. „Красив е — мислеше си тя — с тази гъста кестенява коса и зелени очи, които проблясват всеки път щом се усмихне. А малката му трапчинка на лявата страна е очарователна. Но когато се намръщи, изражението му става жестоко. Той е по-страшен дори от игуменката.“ А за Алесандра това беше впечатляващо качество. Тя не издържа и наруши мълчанието.
— Баща ти смяташе да говори с теб за необичайните обстоятелства, в които съм изпаднала — прошепна тя. — Той имаше намерение да бъде съвсем прям с теб.
— Когато се опре до баща ми и неговите планове, не може да се разчита на голяма откровеност.
Тя изпъна рамене и се обърна сърдито към него.
— Баща ти е един от най-почтените хора, които имам удоволствието да познавам. Той е изключително мил с мен и прие присърце моите интереси.
Беше истински ядосана докато произнасяше думите.
— Няма нужда да го защитаваш така пламенно пред мен. Аз знам, че е почтен човек. Това е една от
