стотиците причини, поради които го обичам — ухили се Колин.
Тя се отпусна и продължи:
— Щастлив си, че имаш такъв прекрасен баща.
— А ти беше ли щастлива?
— О, да. Баща ми беше чудесен човек.
Тя отстъпи назад, когато Колин изкачи и останалите стъпала. Блъсна се в стената, сетне се обърна и бавно тръгна към стаята си.
Колин скръсти ръце зад гърба си и закрачи след нея. Прав беше Фленаган. Той наистина беше много по-висок от нея. Вероятно ръста му я плашеше.
— Не трябва да се страхуваш от мен.
Тя спря и вдигна поглед към него.
— Да се страхувам? Защо си мислиш, че се страхувам? — попита тя недоверчиво.
Колин сви рамене.
— Отдръпна се назад много бързо, когато се изкачих на площадката. — Той не спомена за страха, който съзря в очите й, нито за това как стискаше силно ръцете си. Щом тя претендираше, че не се страхува, той щеше да поддържа това впечатление.
— Всъщност… не се боя чак толкова много. Просто не съм свикнала да стоя по нощница и халат пред чужд човек. Истината е, Колин, че тук се чувствувам в безопасност. Това е приятно усещане. Напоследък съм малко нервна.
Тя се изчерви, притеснена от признанието си.
— И защо си нервна?
Вместо да отговори на въпроса му, тя смени темата.
— Искаш ли да знаеш защо дойдох в Лондон?
Той почти се разсмя. Не положи ли той достатъчно усилия, за да разбере точно това през последните десет минути?
— Ако ти искаш.
— Всъщност има две причини за моето пристигане — започна тя. — И двете са от съществено значение за мен. Първата се отнася до загадката, която трябва да разреша. Преди повече от година се запознах с една млада жена на име Виктория Пери. Тя беше отседнала в манастира за кратко време. Пътувала из Австрия заедно със семейството си, но се разболяла много сериозно. Монахините в манастира бяха известни с добрите си медицински умения и щом като се наложи Виктория да се лекува, семейството й спокойно я остави там, докато оздравее. Сприятелихме се бързо и след като се завърна в Англия, тя ми пишеше поне веднъж в месеца. Жалко, че не запазих писмата й, защото в тях тя споменаваше за някакъв таен обожател. Всичко това й се струваше много романтично.
— Пери… къде съм чувал това име? — промърмори на глас Колин.
— Не знам, сър.
— Не трябваше да те прекъсвам. Моля те, продължавай.
Тя кимна с глава.
— Последното писмо, което получих, носеше дата 1 септември. Веднага й отговорих, но не получих повече никакво известие от нея. Когато пристигнах в дома на баща ти, му казах, че смятам да изпратя съобщение на Виктория и да я помоля да ме приеме. Исках да ми разкаже за последните си преживявания. Виктория водеше такъв вълнуващ живот и аз се наслаждавах на писмата й.
— И получи ли покана?
— Не. — Алесандра спря и погледна Колин в очите. — Баща ти ми разказа за скандала. Смятат, че Виктория е избягала с някакъв мъж с по-ниско обществено положение и са се оженили в Гретна Грийн. Можеш ли да си представиш такава история? Но семейството й вярва на това и се е отрекло от нея.
— Сега си спомням. И аз чух за скандала.
— Но това не е вярно.
Той усети яростния тон в гласа й и повдигна едната си вежда въпросително.
— Нима?
— Сигурна съм, Колин — рече тя. — Имам правилна преценка за хората и те уверявам, че Виктория не е избягала. Тя просто не е такъв тип. Ще открия какво се е случило с нея. Може би има нужда от помощта ми. Утре ще изпратя бележка на брат й, Нийл, и ще го помоля да ме приеме.
— Не мисля, че семейството ще иска да се изкара отново наяве лекомислието на дъщеря им.
— Ще бъда възможно най-дискретна.
Гласът й трептеше от искреност. Тя беше наистина трогателна и тъй дяволски красива, че му беше трудно да се заслуша в думите й. Очите й го омагьосваха.
Случайно забеляза, че ръката й беше върху дръжката на стаята му. Уханието й го подлудяваше. Колин веднага отстъпи назад и застана на разстояние от нея.
— Имате ли нещо против да спя в леглото ви?
— Не знаех, че си настанена там.
— Утре Фленаган ще премести багажа ми в съседната спалня. Той мислеше, че няма да се приберете тази вечер. Ставаше въпрос само за една нощ, сър. Но сега, след като има време да се застеле леглото в съседната спалня, с удоволствие ще се преместя.
— Утре ще разменим стаите.
— Благодаря ви, много сте мил с мен.
Колин едва сега забеляза сенките под очите й.
Момичето беше изтощено, а той я измъчваше с въпросите си и не й позволяваше да си легне.
— Имаш нужда от почивка, Алесандра. Вече е много късно.
Тя кимна и отвори вратата на неговата спалня.
— Лека нощ, Колин. Благодаря ти за гостоприемството.
— Не мога да обърна гръб на една принцеса, когато е изпаднала в беда — отвърна той.
— Моля? — Тя нямаше и най-малка представа какво целеше той с тая забележка. Как му е дошло на ум, че тя е в беда?
— Алесандра, каква е другата причина за идването ти в Лондон?
Тя се смути от въпроса му. Той реши, че вероятно втората причина не е особено важна.
— Просто изгарях от любопитство — призна той и сви рамене. — Ти спомена, че причините са две и се питах… няма значение. Отивай да спиш. Ще се видим сутринта. Приятни сънища, принцесо.
— Сега си спомних другата причина — рече тя бързо.
— Да? — И той се обърна към нея.
— Искаш ли да я чуеш?
— Разбира се.
Тя го гледаше втренчено. Колебанието и уязвимостта й бяха очевидни. Измина една дълга минута преди да проговори.
— Искаш ли да бъда откровена с теб?
— Естествено — кимна той.
— Много добре. Баща ти предложи да не ти се доверявам, но тъй като ти настояваш да знаеш, а аз ти обещах да бъда искрена…
— Да?
— Дойдох в Лондон, за да се омъжа за теб.
