нататък.
Валена чакаше господарката си в спалнята. Тя и Фленаган бяха преместили багажа на Алесандра от стаята на Колин в съседната спалня. Алесандра седна на леглото и си хвърли обувките.
— Май ще се наложи да останем тук още няколко дни, Валена.
— Куфарите ви пристигнаха, принцесо. Да подредя ли багажа?
— Утре ще има достатъчно време. Знам, че още е рано, но сякаш ми се иска да си легна. Няма нужда да ми помагаш.
Валена излезе от стаята. Алесандра започна бавно да се приготвя за лягане. Чувстваше се прекалено уморена от днешните срещи. Разговорите с приятелите на баща й и прекрасните думи, казани за него я бяха натъжили и тя почувства липсата на двамата си родители. Може би Алесандра щеше да овладее настроението си, ако Нийл Пери не бе се оказал толкова себичен и коравосърдечен човек. Искаше й се да му се развика и да му каже, че трябва да е благодарен затуй, че има майка и сестра, които да обича. Но Пери едва ли щеше да я разбере, защото и той беше като много други, които считаха семейството за даденост.
Алесандра се отдаде на самосъжаление. Нямаше кой да се грижи истински за нея. Колин й беше дал да разбере, че тя е само една натрапница, настойникът й, който беше много по-мил и разбран от сина си, вероятно също я смяташе за натрапница. Как й се искаше майка й да е тук. Семейните спомени не можеха да я успокоят, караха я да чувства болезнено самотата си. Малко по-късно тя си легна, мушна се под завивките и плака, докато накрая заспа. Събуди се посред нощ в същото отчаяно настроение и отново избухна в плач.
Колин я чу. Той също си беше легнал, но не можеше да заспи. Парещата болка в крака го държеше буден. Риданията на Алесандра едва-едва се чуваха, но Колин познаваше обичайните шумове в къщата. Той отметна завивките и скочи от леглото. Беше стигнал вече до средата на стаята, когато осъзна, че е съвсем гол. Навлече набързо панталоните, хвана дръжката на вратата и изведнъж спря на място. Искаше му се да успокои Алесандра и все пак се чувстваше неловко, защото я бе чул да плаче. Приглушените стонове му подсказваха, че Алесандра не желае никой да узнае за нейното състояние и той знаеше, че не трябва да нарушава уединението й. „По дяволите“ — промърмори на себе си Колин. Не знаеше какво да прави. Обикновено не беше толкова нерешителен. Инстинктите му го подтикваха да стои настрана от Алесандра. Тя бе едно усложнение в живота му, с което той не бе още готов да се справи. Обърна се и се запъти обратно към леглото. Най-накрая призна истината пред себе си. Той не само спестяваше на Алесандра неловкото положение, но просто я предпазваше от собствените си похотливи намерения. Тя лежеше в леглото си вероятно облечена в прозрачна нощница и, по дяволите, ако той се приближи до нея, щеше да му се прииска да я докосне.
Колин скръцна със зъби и притвори очи. Ако онова непорочно създание в съседната стая имаше и най- малка представа за неговите мисли, щеше да накара охраната си да дежури денонощно край леглото й.
Господи, как я желаеше!
На следната утрин, когато Алесандра слезе на долния етаж, Колин бе вече излязъл. Фленаган и Реймънд седяха до нея на масата, докато тя подреждаше големия куп от покани, пристигнали сутринта. Стефан спеше тъй като беше стоял на стража през нощта. Алесандра не смяташе за нужно да се дежури през нощта, но Реймънд, който бе по-възрастния от двамата телохранители, не искаше да се вслуша в мнението й. Реймънд настояваше винаги да има някой на пост в случай на беда и тъй като той е поел отговорност, тя наистина трябва да му позволи да върши работата си, както той намери за добре.
— Но вече сме в Англия — напомни му тя.
— Генералът няма да отстъпи лесно — възрази Реймънд. — Може още със следващия кораб да изпрати свои хора тук.
Алесандра се отказа да спори с него и съсредоточи вниманието си върху поканите.
— Удивително е как толкова много хора са разбрали, че вече съм в Англия — рече тя.
— Не съм изненадан — намеси се Фленаган. — Месарят казал на готвача, а готвача ми каза, че доста сте развълнували духовете. Боя се, че поради престоя ви тук, името ви е станало обект на клюки, но все пак приказките не са тъй злостни поради факта, че имате лична прислужница и двама телохранители. Е, разбира се, носят се някакви глупави слухове, че…
Алесандра тъкмо вадеше някакво писмо от един плик, но като чу думите на Фленаган спря и вдигна поглед към иконома.
— Какви са тези глупави слухове?
— Говори се, че вие с господаря сте роднини — обясни Фленаган. — Хората мислят, че Колин е Ваш братовчед.
— Същото каза и Нийл Пери. Но той намекна, че някои смятат Колин за мой любовник.
Фленаган бе ужасен от думите й, но Алесандра се протегна и го потупа по ръката.
— Не се притеснявай. Хората вярват в това, в което им се иска да вярват. Горкият Колин. Той едва понася престоя ми тук, а ако разбере, че го смятат за мой братовчед, Бог знае какво би направил.
— Как можете да говорите така? — възмути се Фленаган. — Милорд е щастлив, че сте тук.
— Впечатлена съм, Фленаган.
— От какво, принцесо?
— От неподправената искреност, с която току-що каза най-безбожната лъжа.
Тя се усмихна и чак тогава Фленаган се разсмя.
— Е, той би се радвал повече на присъствието ви, ако не беше толкова зает със счетоводните книги — поправи се Фленаган.
Алесандра предположи, че прислужникът се опитва да спаси репутацията на господаря си. Тя кимна разбиращо и се върна към задачите си. Фленаган настойчиво предложи помощта си и тя му възложи да поставя нейния печат върху пликовете. Гербът й беше изключително необичаен. Фленаган не беше виждал подобно нещо. Гербът представляваше ясно очертание на замък, а на върха на една кула беше кацнала птица, наподобяваща орел или сокол.
— Този замък има ли име, принцесо? — попита Фленаган, заинтригуван от изумителната рисунка върху печата.
— Казва се Стоун Хевън. Там са се оженили майка ми и баща ми.
Алесандра отговаряше на всички въпроси, които й задаваше Фленаган, а жизнерадостното му държание повиши настроението й. Той не повярва на ушите си, когато чу че Алесандра притежава не един, а два замъка и изражението на лицето му я накара да избухне в смях. Той наистина беше очарователен човек.
Работиха заедно цялата сутрин, но когато удари един часа, Алесандра се качи в стаята си да се преоблече. Каза на Фленаган, че очаква посетители и иска да изглежда възможно най-добре. Фленаган не смяташе, че е нужно принцесата да се преоблича. Беше невъзможно да стане по-красива от това.
