Ричардс.
— Баща ти вече го направи.
— О, нима? — Този път Колин бе доволен от баща си. — Утре ще говоря с Ричардс и ще разбера дали можем да разчитаме на неговата подкрепа.
— Благодаря ти.
Колин кимна бързо и продължи:
— Тъй като семейството ми е поело отговорност да се грижи за теб, ще уредя среща с баща ми и брат ми веднага щом оздравеят.
— С каква цел?
— За да измислим какво да правим с теб.
Колин искаше да се пошегува, но Алесандра прие думите му твърде надълбоко. Тя се отскубна от ръцете му. Неговата прямота я беше засегнала. Алесандра беше изключително нежна и чувствителна по характер. Той сметна за нужно да й каже, че тя трябва да овладява по-лесно вълненията и чувствата си, но сетне реши да се въздържи от съвет, за да не я обиди пак.
— Няма да бъда в тежест на никого — заяви Алесандра.
— Не съм ти казал, че сега си.
— Но намекна за това.
— Нищо не съм намекнал. Винаги казвам каквото мисля.
Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Мисля, че е време да преоценя нещата.
— Вече го направи — поправи я той.
— Ще трябва отново да го сторя — заяви тя. Изведнъж на Колин му прилоша. Затвори очи и си пое дълбоко въздух. Стомахът го болеше и той реши, че това състояние се дължи на факта, че не бе вечерял. Колин с усилие се върна към разговора.
— Какво ще преоценяваш сега?
— Нашето споразумение — обясни тя. — Няма нищо да излезе от него. Утре ще си търся друго жилище.
— Алесандра.
Той не бе повишил тон, но все пак имаше жлъчни нотки в гласа му. Тя спря на прага и се обърна към него. Стоеше и чакаше да чуе поредните му откровени думи, които щяха да я наранят.
Колин се почувства ужасно, като видя насълзените й очи.
— Извинявай — промърмори той. — Ти не си бреме за никого, но сегашното ти положение е истинска бъркотия. Не си ли съгласна с това?
— Така е.
Колин потърка разсеяно челото си и с учудване установи, че то е потно. Махна колосаната яка от врата си. По дяволите, в стаята беше горещо. Предположи, че огънят в камината бе по-силен от необходимото. Мислеше да си свали сакото, но бе толкова изтощен, че не му се занимаваше с нищо.
— Положението е сериозно, Колин — добави Алесандра, след като той не реагира на последните й думи.
— Но не е дошъл краят на света, нали? Изглеждаш съкрушена от всичко това.
— Аз съм съкрушена — извика тя. — Тази вечер раниха Реймънд. Можеше и да го убият. Помниш ли или вече забрави? А ти… Можеше да ранят и теб.
Той отново се навъси. Тя почти съжали, че му напомни за инцидента. Реши, че не трябва да продължава с тоя раздразнителен тон.
— Забравих добрите си маниери — каза тя. — Трябва да ти благодаря.
— Защо?
— Защото се извини — обясни тя. — Знам, че не ти беше лесно да го направиш.
— И как разбра?
— Тонът ти беше груб и освен това ме гледаше свирепо. Да, трудно ти беше. И въпреки това ми се извини, с което още повече ме трогна.
Тя се приближи към Колин. И преди да я напусне смелостта, Алесандра се наведе и го целуна по бузата.
— Все пак предпочитам баща ти да ми е настойник — каза тя, надявайки се да предизвика усмивката му. — Той е по… — Тя търсеше подходящата дума.
— Податлив — довърши Колин вместо нея.
— Да — засмя се тя.
— Моите четири малки сестри са му влезли под кожата. Той съвсем се е размекнал от толкова много жени.
Колин въздъхна уморено и отново потърка чело. Имаше силно главоболие от няколко минути насам и не можеше да се съсредоточи върху разговора.
— Лягай си, Алесандра. Късно е, а и денят беше тежък за теб.
Тя тръгна, но се спря и попита:
— Добре ли си, Колин? Ужасно си пребледнял.
— Нищо ми няма — отвърна той. — Лягай си.
Успя да я излъже лесно, въпреки че въобще не се чувстваше добре. Беше му лошо, вътре в него гореше огън. Стомахът му се бунтуваше сякаш че току-що бе глътнал горещ въглен. Кожата му бе лепкава и гореща и той се благодареше, че тази вечер не бе ял много. При самата мисъл за храна взе да му се повдига. Колин се надяваше, че като се наспи ще се почувства по-добре. В един часа през нощта му се прииска да затвори очи и да умре. В три часа си мислеше, че вече е мъртъв. Целият гореше от треска и проклет да бъде, ако поне двадесет пъти не бе повърнал остатъците от малката ябълка, която изяде преди да отиде на опера. Стомахът му най-сетне прие факта, че няма какво повече да изхвърля и се превърна в една малка стегната топка. Колин се просна по очи на леглото и разпери ръце.
О, да, смъртта би била едно избавление.
Глава 5
Не можеше да му позволи да умре, нито щеше да го остави сам. В мига, в който Алесандра чу обезпокоителните шумове, идващи от стаята на Колин, тя отметна завивките и скочи от леглото. Не я интересуваше благоприличието. За нея нямаше значение дали нахълтването й в неговата спалня би се считало като непристойно поведение. Колин се нуждаеше от нейната помощ и щеше да я получи. Облече си халата и когато влезе при Колин, той се бе върнал в леглото си. Лежеше по корем върху завивките. Беше съвсем гол, но тя се опита да не обръща внимание на този факт. Колин бе отворил и двата прозореца и в стаята бе станало толкова студено, че тя можеше да види парата от дъха си. Силният и мразовит вятър издуваше завесите като балони и през прозорците влизаше дъжд.
— Боже милостиви, нима искаш да се самоубиеш? — възкликна тя.
Колин не отговори. Тя побърза да затвори прозорците и се върна до леглото му. Виждаше се само част от лицето му, но по измъчения му вид разбра колко зле се чувства. С невероятни усилия тя успя да извади завивките изпод тялото му, покри го и подпъхна завивките така, че Колин да не може да се отвие. Той й каза да го остави на мира, но Алесандра пренебрегна заповедта. Сложи ръка на челото му, почувства как пари и веднага скочи да донесе студена и влажна кърпа. Колин беше прекалено изтощен, за да се съпротивлява. Алесандра прекара останалата част от нощта при него, като на всеки пет минути попиваше потта от челото му и държеше легена при всеки опит на Колин да повърне. Той нямаше какво повече да изхвърли, тъй като стомахът му бе празен, но непрекъснато му се повдигаше, при което издаваше ужасни звуци.
Беше жаден, но Алесандра не му позволи да пие вода. Опита се да го убеди, но той не бе в настроение да я слуша. Слава Богу, че бе достатъчно изтощен, за да стане и сам да си донесе вода.
— Каквото и да погълнеш сега, веднага ще го изхвърлиш. Самата аз преминах през тази болест, Колин. Знам какво говоря. Затвори очи и се опитай да поспиш. Утре ще си по-добре.
Искаше да му даде поне малка надежда и затова умишлено го излъга. Ако Колин преминеше през всички
