може да се квалифицира като вмешателство. Достави й огромна радост, като видя, че Колин започна да носи новия чифт „Уелингтънс“ почти всеки ден. Обущарят бе добавил две допълнителни стелки от кожа. Първата, изглежда, бе станала по-дебела, или поне Алесандра си помисли така, понеже Колин събу обувките секунди, след като ги бе сложил и обу друг чифт. След като тя смени стелката, Колин изпробва веднъж обувките и вече не ги свали. Мислеше си, че ги е разработил и затова са му толкова удобни. Алесандра си мълчеше. Фленаган също. Икономът уведоми Алесандра, че е забелязал, че неговият господар вече не накуцва така видимо към края на деня. Тя се съгласи с него. Беше толкова щастлива, че веднага изпрати поръчка за още две кожени стелки, които бяха предвидени за ежедневните и за вечерните официални обувки на Колин.
За хората извън близкия му кръг Колин минаваше за нехаен и вироглав мъж. Усмивката му на необуздан и същевременно безгрижен млад мъж бе позната на много хора в Лондон. Щом се появеше някъде, мигом го заобикаляха приятели. Жените също не бяха безразлични към него, а някои от тях дори бяха склонни да забравят, че е вече женен мъж. Продължаваха да го ласкаят и ухажват. Макар и чаровен, Колин не си падаше по флиртуването. В моментите, когато се опасяваше да не смеси бизнеса с удоволствието, Колин хващаше Алесандра за ръката. Той бе не само интелигентен, а и природно надарен. Повечето сделки на компанията се осъществяваха именно по балове и събирания. Когато Алесандра осъзна тази истина, едва тогава разбра защо всяка вечер закъсняват толкова много.
Тя спеше твърде малко. В продължение на два месеца почти всяка вечер двамата с Колин бяха на прием. Беше на върха на изтощението и на няколко пъти й се повдигаше от умора.
Въпреки това с нетърпение очакваше тазвечерното парти, организирано от графа на Аленбърър, на което щеше да присъства и цялото семейство на Колин. Херцогинята и херцогът придружаваха дъщеря си Катрин, Кейн и съпругата му Джейд също щяха да дойдат.
Графът бе наел Харисън Хаус за бала. Величественото имение от камък и мрамор бе голямо почти колкото двореца на принца-регент.
Алесандра бе облечена в роклята с цвят на слонова кост. Деколтето й не бе съвсем открито, но Колин въпреки това измърмори нещо. Единственото й бижу бе красиво златно колие с един сапфир в средата, прилегнало към нежния й врат. Скъпоценният камък бе поне два карата, а изработката изглеждаше безупречна. Колин знаеше, че този накит струва цяло състояние и идеята на Алесандра да го носи тази вечер не му допадна твърде.
Когато се настаниха в каляската на път за бала, Алесандра отбеляза:
— Аз съм привързана по много особен начин към тази огърлица, но по намръщения ти израз виждам, че това не те вълнува много. Кажи ми защо?
— А ти защо си я харесваш?
Тя погали с пръсти колието и прошепна:
— Защото преди време принадлежеше на майка ми. Всеки път, когато я сложа, си спомням за нея. Подарък й беше от баща ми.
Колин мигновено омекна и рече:
— Тогава имаш право да си я носиш, когато пожелаеш.
— Но защо ти стана неприятно, когато я видя за пръв път? Сигурна съм, защото видях как се намръщи.
Той повдигна рамене.
— Стана ми тъжно, че не съм ти я купил аз.
Алесандра не знаеше какво да каже след това признание. Тя се протегна към врата си и направи опит да свали колието. Колин я спря.
— Моля те, остави го и не се засягай от глупавите ми забележки. Цветът на сапфира отива на очите ти.
От израза на лицето му тя заключи, че последното бе комплимент, а не критика. Отпусна ръце в скута си и се усмихна. След това смени темата.
— Не би ли следвало твоят партньор да пристигне в скоро време?
— Да.
— Той ще ми допадне ли?
— Вероятно.
— А жена му?
— Да.
Алесандра не се почуди на кратките отговори. По лицето на Колин личеше, че изпитва ужасна болка. Кракът му вероятно бе причината и едва когато Колин го протегна на възглавницата до нея, тя разбра, че е права.
Трябваше му да си наложи изключителен самоконтрол, за да не се пресегне към крака си.
— Защо трябва да ходим на партито тази вечер? Изглеждаш изтощен.
— Аз съм добре — отсече той с дрезгав глас, нетърпящ възражения. Алесандра реши да не спори с него.
Вместо това тя отново промени темата на разговора.
— Би следвало да подарим на Натан и Сара нещо по повод раждането на бебето.
Колин се беше облегнал назад със затворени очи. Алесандра не бе сигурна дали той чува какво му говори. Тя сведе поглед към скута си и започна да намества гънките по роклята си. След това тихо продължи:
— Тъй като предполагах, че подобно задължение е моя работа, а ти при това си толкова зает, реших да се погрижа. И понеже и двамата с Натан държите корабна компания, мисля, че е най-добре да се поръча макет на един от корабите. Как намираш тази идея? Когато си купят къща, Сара ще има възможност да го постави на камината.
— Сигурен съм, че ще й хареса — отвърна Колин. — Каквото и да направиш, все ще е добре.
— В твоята библиотека има няколко рисунки на корабите на компанията — обясни Алесандра. Мисля, че няма да имаш нищо против да взема една от тях — тази на „Смарагдът“, за да я дам на майстора, който ще изработи макета.
Каляската спря пред Харисън Хаус. Преди кочияшът да отвори вратата, Колин изглеждаше полузаспал, но в момента, в който вратата се отвори, той изведнъж се промени. Помогна на Алесандра да слезе, подаде й ръка и двамата се заизкачваха нагоре по стълбите. Колин забеляза брат му и снаха му да приближават към тях и се усмихна.
Не бе преодолял болката и усмивката му бе насилена, но Алесандра бе единственият човек, който бе наясно какво страдание преживява той в този момент. Докторът бе споменал, че Колин трябва да повдига крака си, когато го заболи много. Той нямаше да се вслуша, тя бе повече от сигурна. Дори щеше да танцува цяла нощ, за да си мислят всички, че е добре.
Нощният въздух бе влажен и хладен. Внезапно Алесандра се почувства като замаяна. Повдигна й се. Слава Богу, не бе яла много от леката вечеря, подготвена от готвачката. Беше повече от сигурна, че изтощението й е причината за всичко.
Джейд забеляза колко бледа е Алесандра и го съобщи пред Колин и Кейн. И двамата се обърнаха да погледнат лицето на Алесандра.
— Защо не си ми казала, че не се чувстваш добре? — попита Колин.
— Малко съм изтощена — отвърна бързо тя. — Престани да се мръщиш, Колин. Не съм свикнала да излизам всяка вечер, затова съм изморена. Това е истината. По-скоро бих предпочела да си стоя вкъщи.
— Нима не ти харесват приемите?
Съпругът й изглеждаше изненадан. Тя повдигна рамене.
— Правим това, което трябва.
— Обясни ми какво имаш предвид, скъпа. — Колин очевидно нямаше да я остави намира.
— Е, добре — каза тя, — действително не ми допадат особено тези приеми.
— А защо не си ми споменала досега?
Той изглеждаше толкова озадачен. Алесандра поклати глава и обясни:
— Защото всяко парти е някаква възможност за сключване или обсъждане на сделка за теб или Натан.
