Алесандра остана доволна. Тя притвори очи и се отпусна върху Колин.
— Забравихме да вечеряме — прошепна тя.
— По-късно ще хапнем — отвърна той, — след като ти върна хода.
Алесандра не го разбра:
— Какъв ход?
Вместо отговор Колин я обърна по гръб и я покри с тялото си. Концентрира тежестта си върху раменете си и се усмихна. Миг преди да я целуне, той прошепна:
— Победният ход.
Глава 12
Любовта и влечението й към Колин бяха две съвършено различни неща. Колкото трудно беше да го убедиш в нещо, толкова лесно бе да го целунеш. Алесандра се отказа да му предлага да включи остатъка от нейното наследство в капитала на компанията и реши да се възползва от старомодни трикове и хитрости, с цел да помогне на съпруга си. Тя следваше примера на баща си и единственото, на което се надяваше, бе че Господ ще разбере всичко, дори ако самият Колин не го разбере. Съпругът й рано или късно щеше да се откаже от инатлъка и опърничавостта си, но тя не искаше някакви аутсайдери да закупят акциите на компанията, докато изчаква Колин да дойде на себе си.
Акциите бяха обявени публично в десет часа сутринта в сряда. Две минути след това транзакциите бяха осъществени и всичките двадесет акции — продадени. Цената им бе невероятно висока.
Колин бе зашеметен от сумата. Това дори го направи подозрителен. Настоя да узнае имената на новите акционери. Дрейсън само го уведоми, че всичките двадесет акции са били закупени от един-единствен човек, чието име, за съжаление нямаше право да разкрие.
— Тогава ми отговори само на един въпрос — настоя Колин — Името на съпругата ми фигурира ли на акциите като собственик?
Дрейсън на секундата поклати глава отрицателно.
— Не, сър Холбрук — принцеса Алесандра не е собственицата на акциите.
Колин бе доволен, защото усещаше, че брокерът му казва истината. И изведнъж го стресна някакво хрумване:
— А нейният съветник, както тя го определи, чичо Албърт. Да не би той да е собственикът?
— Не — бързо отвърна Дрейсън. — Сигурен съм, че щеше да се възползва от такъв случай, но всички акции бяха продадени за изключително кратко време. Нямаше време да разгледам човека, който ги закупи.
Колин се отказа да разпитва повече, Алесандра въздъхна с видимо облекчение, когато той престана да задава въпроси.
Чувстваше се страшно гузна, защото го бе надхитрила. Знаеше, че е грозно да заблуждава собствения си съпруг, но отдаде причината за този грях на неговия инат и неотстъпчивост. Алесандра си мислеше, че ще може да забрави заблудата, но установи, че колкото повече криеше истината от Колин, толкова по-зле се чувстваше. Тя си мърмореше непрекъснато под носа. Слава Богу, че Колин не бе някъде наблизо да я чуе. Работеше по дванадесет часа в корабната компания. Фленаган я дочу как мърмори, но помисли, че причината е в това, че бе затворена вкъщи от толкова време.
Всъщност месецът почти бе преминал. Тя узна, че балът на Катрин е минал с невероятен успех, а херцогинята и Джейд й разказаха всичко в детайли. Много съжалиха, че Алесандра няма да присъства, но трябваше да се съгласят с мотивите на Колин да я държи под ключ.
В деня след бала Катрин се отби да й разкаже сама за събитието. Призна, че вече е влюбена в един маркиз и двама графове. С нетърпение очакваше разрешението на баща си да получи съобщения или посещения от джентълмените.
Тъй като Колин работеше продължително, Алесандра прекара прекрасно времето си с Катрин и съвсем не й бе до бизнес въпроси. Но понякога това се налагаше. Агентът на собствениците на малката извънградска къща, която Колин и Алесандра обитаваха, бе осведомил Фленаган, че притежателите са решили да заминат в чужбина и възнамеряват да продадат къщата. Алесандра се беше привързала към тази къща и пожела да я закупи. Опита се да постави въпроса по време на вечеря.
Разбира се, отношението на Колин към нейното наследство не се бе променило. Каза й, че за него няма значение какво прави тя със собствените си пари.
И тогава Алесандра призна, че има намерение да купи къщата. Без да му даде време да отхвърли предложението, тя побърза да обясни:
— Вашите несъвършени английски закони не допускат възможността една омъжена жена да подпише сама договор. Не бих те безпокоила с този въпрос, но ще трябва да се подпишеш на документите при покупко-продажбата.
— Много лесно е да се разберат причините за този закон — съпрузите са тези, които отговарят пред закона за абсолютно всички сделки и рискове, предприемани от техните жени.
— Да, но тук става дума за…
— Въпросът е в това дали мога да те обезпеча или не. — Гласът му бе станал рязък. — Нима се съмняваш в моите възможности да те осигуря?
— Не, разбира се, че не.
Колин кимна доволен. Алесандра въздъхна. Той нямаше намерение да носи каквато и да е отговорност за това. Алесандра се замисли дали не би могла да използва инициалите си и да обяви, че чичо Албърт е купил къщата, но отхвърли тази идея. Колин бе длъжен да оцени обективно прищявката й в конкретния случай. Освен това, ако и този път го излъжеше, прегрешенията щяха да станат твърде много и Алесандра се усъмни дали Господ щеше да й прости толкова много грехове, при които мотивите й изцяло бяха егоистични. Използването на малка измама, за да спаси акциите и да подпомогне на Колин и неговия партньор, бе едно нещо, докато закупуването на къща, към която се е привързала — съвсем друго. Списъкът с нейни грехове бе нараснал стремително след женитбата й с Колин, но повечето от тези прегрешения Алесандра вярваше, че са в графата на незначителните. Една поредна безобразна лъжа, произнесена по начина, по който тя го правеше, навярно спадаше към сериозните грехове.
Тя не можеше да си позволи да го измами този път.
— Както желаеш, Колин. Искам само да знаеш, че аз лично смятам постъпката ти в този частен случай за неразумна.
— Ще го имам предвид — сухо отбеляза той.
Този път Колин дори не й позволи да се произнесе последна. Колкото и често да пренебрегваше нейните желания, Колин бе съвсем различен с други хора. Всъщност бе доста разумен в други случаи. След като измина месецът, през който Реймънд и Стефан охраняваха Алесандра, Колин им предложи работа в компанията си. Двамата мъже с радост се съгласиха, предвкусвайки удоволствието от работа на кораб и плаване по целия свят. Те бяха съвсем млади и все още необвързани. Колин ги повери в ръцете на своя приятел Джимбо, който трябваше да ги обучи както следва.
Колин бе все същият страстен любовник. Всяка нощ те се любеха при нея, а после той я прегръщаше, докато Алесандра заспи. След като се увереше, че е потънала в сънища, Колин се оттегляше в стаята си. Алесандра изобщо не смееше да задава въпроси за този ритуал, тъй като мъжът й ясно бе показал нежеланието си да разговарят за крака му. Той непрекъснато се преструваше, че няма никакви проблеми с крайника. Алесандра не можеше да разбере как той успява да го постигне и как изобщо гледа на всичко това. Нима човешките грешки и слабости, които не бяха чужди и нему, го караха да се чувства нищожен и слабохарактерен? А и след като я обичаше, нима не бе редно да споделя и радостите, и тревогите си с нея?
Но Колин ни най-малко не я обичаше, припомни си Алесандра. Това не я обезсърчи, тъй като имаше пълно доверие в съпруга си. Той все пак бе интелигентен мъж и с времето Алесандра се надяваше да смекчи отношението си по някои въпроси, както и да осъзнае каква прекрасна жена има. Ако за това не му стигнеха пет години, тя бе готова да чака още. Щеше да спази обещанието, поето към него — да не се меси в личните му планове.
Що се отнася до стелките, които бе поръчала за обувките на Колин, тя считаше, че постъпката й не
