съпруга.
Алесандра реши да прояви търпение. Колин трябваше първо да свикне с мисълта, че тя е вече част от живота му, и тогава сам да реши кога да й се довери.
Докато Колин и докторът продължаваха да си говорят, Алесандра се извини и се оттегли нагоре по стълбите. Влезе в стаята си и започна да пише списък на съветите, които Уинтърс й бе изредил, за облекчаване болката на Колин, но не успяваше да се съсредоточи.
Защо, по дяволите, Колин бе премълчал за този кораб! Ако той е разтревожен, тя също има право да сподели неговите чувства. Нали съпрузите би следвало да споделят заедно всички проблеми и безпокойства в съвместния си живот?
Фленаган се появи да я покани на вечеря. Слизайки по стълбите, Алесандра го запита:
— Чувал ли си за виконта на Талбот и неговите проблеми?
— О, да — отвърна Фленаган. — Всички говорят за това, че лейди Роберта е напуснала мъжа си.
— Колин ми забрани да говоря с виконта и аз ще трябва да се съобразя с това нареждане. Съпругът ми счита, че ще обезпокоя виконта с въпросите си.
— А защо желаете да разговаряте с него?
— Струва ми се, че има някаква връзка между изчезването на неговата съпруга и това на моята приятелка лейди Виктория. Тя също внезапно изчезна, Фленаган. Чудех се дали ще можеш да поговориш със слугите на виконта вместо мен. Бих искала да зная дали лейди Роберта е получавала някакви малки подаръци от незнаен почитател.
— Какви например?
Тя повдигна рамене.
— Цветя или шоколади, например — предположи тя. Нима прислужниците не биха забелязали подобни подаръци?
Фленаган кимна.
— Да, разбира се, че ще са забелязали. Те обсъждат тези неща помежду си. Но едва ли ще ми се доверят. Мисля, че готвачката ще може да понаучи нещичко утре, когато отиде на пазар. Да я помоля ли за това?
— Да, моля те.
— Какво си шепнете вие двамата там? — запита ги Колин, застанал на входа към трапезарията. После се усмихна, като видя как Алесандра се стресна и едва не подскочи от въпроса му и отбеляза:
— Нещо си доста нервна тази вечер.
Алесандра не успя да отговори на последните му думи. Тя последва Фленаган в трапезарията.
Колин й помогна да се настани на масата, след което и той седна до нея.
— Нима ще трябва да стоя заключена вкъщи цял месец? — попита тя.
— Да — отвърна кратко Колин, пропускайки да забележи реакцията на съпругата си, тъй като се беше заел с преглеждането на цял куп писма.
Той не можеше да се отдели за малко от работата си, дори за да хапне нормално ястието си. Алесандра се зачуди дали той няма проблеми с храносмилането и за малко да му зададе въпроса, но реши да насочи разговора към по-важни проблеми.
— А какво ще кажеш за първия бал на Катрин. Той е само след седмица и аз не искам за нищо на света да го изпускам.
— Аз ще ти го разкажа подробно.
— Ти смяташ да отидеш без мен? — гласът издаде чувството на обида.
Колин се усмихна и рече:
— Да. Ще трябва да присъствам на бала. А ти ще трябва да бъдеш разумна относно този въпрос.
Видът му подсказваше, че по никакъв начин няма да отстъпи от решението си. Алесандра забарабани с пръсти по масата от вълнение.
— Твърде невъзпитано е да четеш писмата си докато си на масата за вечеря.
Колин бе толкова зает с писмото на партньора си, че изобщо не чу порицанието на жена си. След като приключи с дългото послание на приятеля си, постави писмото на масата.
— Жената на Натан е родила момиченце. Нарекли са я Джоана. Писмото е поне от три месеца. Натан пише, че щом Сара се почувства по-добре, ще ги доведе с детето в Лондон на кратко посещение. Джимбо ще дежури в офисите, докато Натан отсъства.
— Кой е Джимбо? — запита Алесандра, усмихвайки се на смешното и странно име.
— Един много добър наш приятел. Капитан е на нашия кораб, наречен „Изумрудът“. Корабът е в сериозен ремонт в момента и Джимбо има достатъчно свободно време.
— Това са добри новини, Колин.
— Да, разбира се.
— Защо тогава си намръщен?
Колин не бе усетил, че е намръщен, докато Алесандра не го запита. Той се облегна назад в стола си и й посвети цялото си внимание.
— Натан иска да предложи десет или двадесет акции от основния капитал на дружеството за продан, а аз не одобрявам подобна идея и освен всичко съм сигурен, че и самият Натан не е много уверен в предложението си. Разбирам го, въпреки това. Той е вече със сериозно семейство, което трябва да се осигури. Досега живееха под наем със Сара, но сега, когато бебето се появи, той иска нещо по-сигурно.
— Защо сте толкова настроени срещу евентуални акционери?
— Искаме ние да държим контрола.
Тя се учуди безкрайно.
— Дори да се продадат десет или двадесет акции, вие с Натан все още държите контролния пакет и ще продължите да диктувате условията.
Колин не се трогна от логиката на жена си и продължи да се мръщи. Алесандра се опита да предложи нещо друго.
— А какво ще стане, ако продадете акциите на някой от членовете на семействата си?
— Не.
— Защо, за Бога?
Той въздъхна и отговори:
— Ще бъде все едно заем.
— Не, няма да бъде така — оспори тя. — Кейн и баща ти биха могли да натрупат печалби по този начин. Според мен е една добра инвестиция.
— Защо повика Уинтърс?
Колин нарочно се опита да промени темата. Алесандра обаче не бе готова да се съгласи.
— Натан подписал ли е съгласие за продажбата на тези акции? — попита тя.
— Да.
— А ти кога ще дадеш своя отговор?
— Аз вече съм решил. Ще помоля Дрейсън да осъществи тази сделка. Сега, стига вече сме обсъждали този въпрос. Отговори ми защо си повикала Уинтърс?
— Нали вече ти обясних — гърлото ми…
— Разбрах, нещо те дразнело в гърлото.
Алесандра сгъваше и разгъваше носната си кърпа.
— Всъщност беше просто някакво малко раздразнение.
— Да, разбирам. А сега, искам да ми кажеш истината!
Алесандра изпусна кърпичката в скута си и най-после го погледна в очите.
— Не мислиш ли, че е твърде невъзпитано, от твоя страна, да ме обвиняваш в лъжа?
— А ти излъга ли ме?
— Да.
— Защо?
— Защото ако ти призная истината, ще ми се разсърдиш.
— Обещай ми в бъдеще никога повече да не ме лъжеш.
— Ти също ме излъга!
