виждаше само част от лицето му, тя разбра, че Колин изпитва нечовешка болка.
Тя с огромно усилие се въздържа да не се втурне в стаята при него, за да му предложи помощта си — колкото и нищожна да бе тя. Можеше да засегне честолюбието и гордостта му, особено ако той разбереше, че го е гледала през цялото това време.
Мачкането на мускулите очевидно не намаляваше болката. Колин се изправи и започна да стъпва бавно назад-напред пред камината. Опитваше се да разработи сухожилието или по-точно това, което бе останало от прасеца на левия му крак. Насилието над крайника го прониза със спазъм през цялото тяло. Изглеждаше като че ли светкавица премина през всеки нерв на тялото му, от което той едва не се преви на две. Колин не се предаде на мъчението. Здраво стиснал челюсти, той си пое дълбоко въздух и продължи да се движи. От опит знаеше, че ще може да преодолее схващането само с движение. Понякога това означаваше, че трябва да се разхожда само около час. През други нощи, обаче, се налагаше да ходи по- продължително.
Колин се приближи към вратата на спалнята на Алесандра. Посегна към дръжката, но спря. Искаше му се да я погледне, но като знаеше колко леко спи, реши да не я събужда. Научи това през нощите, когато беше болен и тя спеше при него.
Алесандра имаше нужда от почивка. Колин се обърна и продължи да се разхожда. Изведнъж в паметта му изплуваха детайли от разговора им относно неговите нареждания и нейната отстъпчивост. Спомни си начина, по който прозвучаха думите й, когато му каза, че не й харесва думата „подчинявам се“. За Бога, той не я винеше в нищо. Дори сметна, че е отчасти варварско една жена да бъде принудена да се подчинява на съпруга си през целия си живот. Такива радикални възгледи можеха да го отведат в Нюгейтския затвор, ако някой консерватор узнаеше за упадъчните му мисли. Колин призна пред себе си, че някъде там една частица от него — една малка частица — намираше идеята за жена, която да се подчинява на всяка негова заповед, твърде привлекателна, но той знаеше, че това не може да му се харесва дълго време. За такъв род подчинение си имаше слуги. А може би съществуваха жени, готови да се подчиняват безпрекословно. Но Алесандра не беше от тях. И, слава Богу, помисли си Колин. Тя бе решителна жена със собствено мнение и явно нямаше да се промени с годините. Вземаше присърце абсолютно всичко.
Единственият недостатък на принцесата бе нейната безукорност.
Алесандра безшумно се върна в леглото и се скри под завивките. Мъчителният израз на лицето на Колин не излизаше от главата й. Беше й мъчно, затова че той страда така. До тази вечер не знаеше колко нечовешки са болките, които Колин опитва и сега, когато разбра, се закле да намери начин да му помогне.
Изведнъж реши, че трябва веднага да се заеме с нещо. Запали свещта и направи списък на всички онези неща, които трябваше да свърши. Първо щеше да изчете цялата литература по въпроса. Следваше посещение при лекар — сър Уинтърс. Въпросите й към него бяха невероятно много, а освен това щеше да поиска и съвет. Алесандра не можа да се досети за още нещо, което да добави в списъка си. Усети умората да я наляга и реши, че след като добре се наспи, ще е в състояние да помисли за план за действие.
Тя постави листата върху масичката и духна свещите.
По страните й се стичаха сълзи. Все още не можеше да се успокои, но все пак се опита да затири очи и да заспи отново.
Тъкмо когато се унасяше изведнъж разбра, че Колин не й позволяваше да спи в неговото легло тъкмо заради крака си. Не искаше тя да стане свидетел на агонията му. Да, точно това бе причината. Трябваше да си обясни всичко с неговата гордост, но освен това той просто бе благовъзпитан и разумен. Ако трябваше да се разхожда всяка вечер, щеше да се налага да я събужда. Това, разбира се, бе напълно логично. Алесандра шумно въздъхна с облекчение.
Въпреки това, Колин не я беше отблъснал.
Глава 11
Колин разбуди Алесандра рано на другата сутрин.
— Скъпа, събуди се. Искам да поговорим, преди да тръгна.
Алесандра с труд се изправи.
— Къде отиваш?
— На работа — отвърна той.
Алесандра се опита да потъне пак в завивките. Колин се наведе към леглото и я сграбчи за раменете. От спуснатите й къдрави коси той не успя да види дали очите й са отворени. Той я пусна с едната ръка и отметна косите от лицето и. Това едновременно го раздразни и развесели.
— Събуди ли се най-после?
— Да, мисля.
— Моля те да си стоиш вкъщи докато се върна. Вече съм дал разпорежданията си на Стефан и Реймънд.
— Защо трябва да стоя затворена вкъщи?
— Нима си забравила вече за едномесечната полица?
Алесандра се прозя. Действително бе забравила.
— Да не искаш да кажеш, че ще трябва да стоя под ключ в продължение на цял месец?
— Ще трябва да потърпиш, мила.
— Колин, колко е часът?
— Току-що изгря слънцето.
— Мили Боже!
— Чу ли какво ти наредих? — попита той.
Тя не му отвърна. Стана от леглото, наметна си халата и влезе в неговата спалня. Колин я последва.
— Какво правиш?
— Лягам си в твоето легло.
— Защо?
— Защото тук ми е мястото.
Тя побърза да се мушне под завивките и само след минута вече спеше. Колин я поотви, наведе се и я целуна по веждите.
Фленаган го чакаше в хола. Колин се приближи и даде инструкциите си на иконома. За следващите тридесет дни, къщата щеше да се превърне в малка крепост. Никой друг, освен най-близките роднини, нямаше да бъде допускан вътре.
— Да се предотврати влизането на непознати и нежелани гости и е по-лесно, отколкото да за държа вашата принцеса вътре в къщата, милорд.
Това предсказание на Фленаган не бе далеч от истината. Битката започна по-късно същата сутрин. Икономът откри новата си господарка да седи на пода в спалнята на Колин. Беше обградена от купчини обувки на съпруга си.
— Какво правите, принцесо?
— Колин има нужда от нови обувки — обяви тя.
— Но той в момента има поне пет чифта, които никога не е носил. Пристрастен е към старите си обувки марка „Хезиан“, дори когато днес са на мода „Уелингтънс“.
Алесандра се бе загледала в подметките на обувките.
— Фленаган, забелязваш ли, че подметката на лявата обувка е съвсем леко износена?
Икономът се наведе и погледна към обувката, която Алесандра повдигна към него.
— Изглежда чисто нова — отбеляза той, — но доколкото знам, той е носил тия обувки…
— Да, действително са обувани — прекъсна го тя, повдигайки дясната обувка. — Ето, тази например е доста износена, нали?
— Какво имате предвид, принцесо?
