— Зависимостта. Разбирате ли, към успокоителното човек може да се пристрасти, а някои хора считат, че и с алкохола е така. Във всеки случай, Колин няма да избере нито едното, нито другото.
— Разбирам.
— Веднъж предложих да се направи вид подпора от стомана, която да обхваща крака му от коляното до глезена. Но съпругът ви отхвърли подобно предложение.
— Той е горд мъж.
Уинтърс поклати глава в знак на съгласие.
— Той се оказа далеч по-умен мъж и от мен самия — отбеляза докторът. — Не вярвах, че някога ще може да се движи без нечия помощ. Излезе, че не съм бил прав. Всичко, което е останало от мускула му, той е съумял да го подчини на единственото желание да се движи самостоятелно. В момента почти не се забелязва лекото му накуцване.
— Вечер, когато е изтощен, тогава накуцва видимо.
— В такива случаи кракът му трябва да се обвива в горещи хавлиени кърпи. Това няма да го направи по-издръжлив, но поне ще намали болката и неприятното усещане. Лек, отпускащ масаж също помага за облекчаване на болката.
Алесандра недоумяваше как би могла да следва тези инструкции. Но това си беше само неин проблем, а не на сър Уинтърс. Затова тя реши да размисли по него едва след като изпрати лекаря.
— Нещо друго?
— Ще трябва да си прави почивка, когато усети, че болката нараства, а не да чака тя да стане непоносима.
Алесандра кимна в знак на съгласие.
Толкова обезсърчена се чувстваше, че едва запази израза на лицето си спокоен, така че да не позволи на лекаря да усети разочарованието и безнадеждността, които я бяха обхванали. Всички направени от доктора предложения бяха повърхностни и елементарни в случая.
— Давате ми инструкции, които пряко касаят симптомите, сър Уинтърс, но аз се надявах да имате идея за това как да се превъзмогне самата причина за тези нечовешки болки?
— Надявате се на някакво чудо — отвърна й лекарят. — Нищо не може да се направи, за да се възвърне предишното състояние на крака, принцесо! — добави той с мил тон.
— Да — прошепна тя. — Надявам се действително, че може да стане някакво чудо. И все пак, засега онова, което ми предложихте, също е от полза. Ако се сетите за още нещо, бихте ли ми написали предписанията си? Ще се възползвам от всеки съвет, който можете да ми дадете.
Сър Уинтърс взе последната бисквита, останала на подноса. Мислите му бяха изцяло заети със състоянието на Колин и той неволно бе изял всички бисквити до една, без да се усети. Алесандра му наля още чай.
— Нима всички съпрузи са така опърничави и упорити? — попита го тя.
Сър Уинтърс се усмихна.
— Изглежда, е обща черта на повечето женени мъже.
Разказа й историите на няколко известни, издигнати в обществото, мъже, които упорито отказвали да признаят необходимостта си от лекарска намеса. Любимата история на лекаря бе за маркиза на Ейкърман. Въпросният джентълмен участвал в дуел. След като го простреляли в рамото, той не позволил на никого да погледне раната. Единствен Уинтърс бил повикан от брата на пострадалия, за да помогне.
— Намерихме го в клуба „Уайтс“, където се бе настанил пред една от игралните маси. Бяха необходими трима от неговите приятели, за да го отведем оттам и когато най-сетне го убедих да свали горната си дреха, отдолу всичко бе плувнало в кръв.
— Спасихте ли го?
Уинтърс кимна и добави:
— Твърде опърничав беше, за да си позволи да умре по такъв начин. През цялото време се отнасяше към раната си като към най-нищожна драскотина, докато накрая изгуби съзнание и се наложи да посъветвам съпругата му да го привърже към леглото, докато се възстанови.
Алесандра си представи тази картина и се усмихна.
— Колин е до такава степен опърничав и упорит — каза тя и въздъхна. — Ще ви помоля още веднъж да запазите в тайна този наш разговор. Той действително е много чувствителен на тази тема.
Сър Уинтърс постави обратно на подноса чашата си, вдигна чантата си и се изправи.
— Не се тревожете, принцесо! Няма да спомена нито дума за тази визита. Ще се учудите искрено, ако ви призная колко съпруги ме търсят за съвет относно здравето на мъжете си.
В същия момент, в който докторът се пресегна да отвори вратата на салона, тя се отвори и Колин се появи, като отстъпи път на лекаря. Поздравиха се с леко кимване, след което Колин се обърна към съпругата си.
— Фленаган ми каза, че не си добре.
И без да дочака отговора й, той се обърна към лекаря:
— Какво й е, докторе?
Алесандра не искаше да кара сър Уинтърс да лъже вместо нея.
— Нещо ми дразнеше в гърлото, но сега се чувствам доста по-добре. Сър Уинтърс сметна, че един горещ чай ще ми помогне.
— Да, така е — добави лекарят.
Нещо не беше съвсем наред, но Колин не можеше да усети какво е то. Алесандра не можеше да го погледне в очите. Достатъчно добре я познаваше, за да усети, че тя го лъже в момента. Освен това не изглеждаше болна. Бузите й порозовяха и това издаде притеснението й. Колин реши да изчака докато останат насаме двамата и тогава да разбере какъв беше проблемът.
Алесандра придружи двамата мъже до вратата, където лекарят им пожела всичко хубаво и си взе довиждане. В един миг тя се обърна през рамо и съзря Фленаган, който я погледна с разбиращ и мил поглед, който я насърчи.
Вече се чувстваше ужасно задето бе излъгала съпруга си и този поглед на Фленаган още повече засили чувството за вина.
Но мотивите й бяха толкова чисти и хуманни, помисли си тя. После лекичко въздъхна. Със същото извинение за мотивите си бе послужила и когато бе приготвила втория комплект книги за игуменката.
Грехът си е грях, бе заявила игуменката, когато разкри дребната измама. Няма значение колко голям е един грях, той си е грях. По авторитетните думи на игуменката, Господ вижда всички прегрешения на мъже и жени на тази земя. Често светата майка я заплашваше, че подозира, че греховете на Алесандра са толкова много и списъкът толкова дълъг, че да стигне до дъното на океана.
Алесандра обаче не вярваше, че е грешила толкова много. Предполагаше, че списъкът с прегрешенията й е дълъг, колкото е дълга сянката й. Чудеше се дали Бог е разграничил в списъка си дребните грешки от съществените грехове.
Тя рязко се сепна и прекъсна размишленията си при думите на сър Уинтърс:
— Колин, чух за загубата на „Диамант“-а и, честно казано, страшно съжалявам! Сериозна загуба.
— Изгубил си диамант? — почуди се Алесандра.
— Това е името на един кораб, Алесандра. Потънал е с целия си товар. Но как си разбрал за това, Уинтърс? Аз самият научих едва вчера.
— Един приятел имаше някакви бизнес сделки в „Лойд“ днес. Някой от агентите там е споменал за случилото се. Застрахована ли бе стоката?
— Да.
— Вярно ли е, че това е вторият плавателен съд, който вие с Натан губите през тази година?
Колин кимна утвърдително.
— Защо не си ми казал? — запита Алесандра, опитвайки се да прикрие обидата си от това, че Колин бе премълчал за случилото се.
— Не исках да те тревожа.
Това обяснение не я задоволи. Да, вярно бе, че вероятно не е искал да я обезпокои, но също толкова вярно бе, че не иска да споделя грижите си с нея. Дълго време Колин бе пазил плановете и намеренията си в пълна тайна и сега трудно можеше да се реши да ги разкрие някому, дори и на собствената си
