— Фленаган, нека всичко това си остане между нас двамата. Не бих искала Колин да узнае за нашия разговор. Той изпитва неудобство заради крака си.
— Няма да спомена никому нито дума.
Тя кимна доволна.
— Оказва се, че контузеният крак на Колин е малко по-къс от десния. Бих искала някой майстор да направи известни поправки по тези обувки.
— Да не би да имате предвид да се направи едната подметка малко по-дебела? Колин ще забележи, принцесо.
Тя поклати глава.
— Мисля си за някакъв по-специален вид подметка или стелка от мека кожа, която да увеличи разстоянието. Кой изработва обувките на Колин?
— Този чифт е направен от Хоуби — отговори Фленаган — Всички господа, които са в крак с модата, си поръчват обувките при него.
— В такъв случай, не можем да се обърнем към него. Не искам някой да разбере за този експеримент. Трябва да открием някой друг.
— Има един Къртис — спомни си Фленаган след кратко размишление, — той изработваше обувките на бащата на Колин. Вече се е пенсионирал, но живее в Лондон и може би ще ви помогне.
— Веднага отивам да го видя. Ще взема само един чифт от обувките на Колин. Ако имам късмет, той няма да забележи, че са изчезнали.
Фленаган енергично заклати глава.
— Не можете да напускате къщата. Аз сам бих изпълнил поръчката — изстреля бързо той, като забеляза, че Алесандра бе готова да започне да спори. — Ако ми напишете какво точно искате от Къртис.
— Да, добре — съгласи се тя, — ще направя един списък с варианти. Чудесна идея! Ще можеш ли да идеш този следобед?
Икономът се съгласи незабавно. Алесандра му подаде чифта и след това се изправи.
— Ако всичко е наред, ще накараме Къртис да направи един чифт „Уелингтънс“ за Колин. Фленаган, имам още една молба към теб.
— Да, принцесо?
— Би ли отнесъл едно съобщение до сър Уинтърс? Бих искала да ми се обади днес следобед.
— Да, разбира се. Мога ли да си позволя да ви запитам защо искате да се видите с лекаря?
— Този следобед няма да се чувствам твърде добре.
Фленаган заекна:
— Вие сте? Но откъде знаете…
Тя въздъхна и продължи:
— Ако ти обясня всичко и те помоля за дискретност, ще трябва да лъжеш господаря си. Не можем да позволим това да се случи, нали?
— Не, разбира се, че не.
— Ето, сам виждаш, Фленаган, че е по-добре да не знаеш.
— Колин има нещо общо с това, нали?
Алесандра се усмихна и отклони въпроса:
— Да, може би.
Тя остави Фленаган да подрежда останалите чифтове обувки и се оттегли в стаята си, за да подготви съобщението за обущаря. Обувките, които щеше да му изпрати, бяха направени от мека черна кожа. В писмото тя добави, че се надява Къртис да съумее да разтегли обувките достатъчно, така че да може да сложи допълнителната стелка без проблеми.
После тя изпрати съобщение и до сър Уинтърс с молба да я посети в четири часа.
Лекарят бе абсолютно точен. Стефан го придружи до салона. Малко се намръщи като чу настояването на Алесандра да ги остави сами, но в отговор получи само усмивка от нейна страна.
— Вашият съпруг изрично ни нареди да не допускаме никого другиго освен преките ви роднини — прошепна той.
— Сър Уинтърс е като член на семейството ни — отряза го тя. — А аз никак не се чувствам добре, Стефан. Имам нужда от помощта му.
Телохранителят се сконфузи и побърза да се оттегли. Алесандра на свой ред се почувства леко гузна от безсрамната си лъжа. Чувството й за вина обаче изчезна доста бързо — в момента, в който се сети, че всичко това бе заради здравето на Колин.
Тя притвори френската врата след Стефан. Сър Уинтърс стоеше в очакване. В едната си ръка носеше кафява кожена чанта. Алесандра го покани да седнат на канапето.
— Ако сте неразположена, нима не следва да сте в леглото си, принцесо? — попита лекарят.
Тя се усмихна и обясни:
— Не съм толкова болна. Само гърлото леко ме дразни и това е всичко.
— В такъв случай — един горещ чай и ще се оправите. А също и глътка бренди, може би.
Белокосият мъж бе толкова сърдечен и загрижен, че тя не можеше да си позволи да продължи да го лъже.
— Извиках ви съвсем по други причини — призна тя. — Бих искала да поговорим за Колин.
Алесандра седна в креслото срещу сър Уинтърс и отпусна ръце в скута си.
— Признавам, че използвах друг предлог, за да ви поканя днес. — Държеше се така, сякаш току-що си е признала тежък грях. — При това гърлото изобщо не ме боли. И ако ме боли понякога, то е само в случаите, когато ми се иска да кресна на упорития си съпруг, а зная, че не мога да го сторя.
Сър Уинтърс се усмихна.
— Колин не може да бъде толкова упорит, че да ви кара да правите това?
— Напротив — прошепна Алесандра.
— Тогава е болен, така ли? — запита докторът, любопитен да узнае истинската причина за повикването.
— Причината е в крака му — прошепна принцесата. — Той не би повдигнал въпрос за контузията си. Изпитва страшно неудобство, но аз зная, че същевременно болките му са огромни. Чудя се дали е възможно да се направи нещо, така че да се облекчат тези страдания?
Докторът се облегна назад върху възглавничките. Безпокойството, изписано по лицето на Алесандра, ясно показваше, че наистина е загрижена. Той запита:
— Не ви е разказвал за злощастието, нали?
— Не.
— Една акула е отхапала част от крака му. Докато го лекувах, по едно време си мислех, че ще се наложи ампутация. Но неговият приятел, Натан не даваше и дума да се издума по този въпрос. Тогава вашият съпруг не бе в състояние да вземе някакво решение или изобщо да има мнение по въпроса. Слава Богу, той прекара най-трудния период в полусъзнание.
Разговорът им бе прекъснат от почукване на вратата. Фленаган се появи със сребърен поднос в ръцете. Докато той сервираше горещия чай, те не продумаха нито дума и чак когато напусна салона, продължиха.
Сър Уинтърс постави чантата си настрани и се наведе над бисквитиерата, за да избере нещичко от огромния асортимент сладкиши. Той лапна бързо една бисквита и отпи глътка чай.
— Колин би се почувствал ужасно, ако разбере, че разговарям с вас по този въпрос — призна Алесандра, и добави: — Виновна съм, защото знаех как ще реагира като разбере защо съм ви повикала.
— Глупости — прекъсна я лекарят. — Та Вие го правите за негово добро. Не бих му разкрил истината за нашия разговор. Но сега — по въпроса. Как възнамерявате да му помогнете? Бих предложил единствено успокоително или бренди, когато болките му станат непоносими, но зная, че Колин няма да се съгласи с това.
— Нима гордостта му е причината? — запита тя.
Уинтърс поклати глава.
