— Кога?
— Като ми каза, че не работиш повече за сър Ричардс. Видях постъпленията в счетоводната ти книга, Колин, и освен това го чух да ти поставя нова задача. Да, ти ме излъга. Ако сам обещаеш, че няма да ме лъжеш повече, аз също ще обещая.
— Алесандра, двете неща изобщо не си приличат.
— Не, ни най-малко.
Алесандра внезапно почувства гняв и раздразнение. Тя тръсна кърпичката си на масата тъкмо в момента, когато Фленаган се появи през въртящата се врата, носейки цял поднос храна.
— Аз не предприемам рискове, Колин. Ти си този, който го прави. Същевременно пет пари не даваш за мен, нали?
И преди да дочака отговора, Алесандра продължи:
— Нарочно се впускаш в опасности. Аз не бих го направила никога. И сега, когато сме женени, мисля не само за себе си, а за общото ни благо. Ако нещо се случи с теб, това ще ме унищожи. Докато ако нещо се случи с мен, мисля, че едва ли ще го преживееш особено тежко. Погребението ми би те принудило да отложиш работата си с няколко часа. Моля да ме извините, сър, преди да съм казала още нещо, за което бих съжалила впоследствие!
Алесандра не изчака да получи разрешението му да напусне масата. Пренебрегна нареждането на Колин да седне обратно и побягна нагоре към спалнята си. Искаше й се да затръшне вратата след себе си в израз на гнева и раздразнението си, но превъзмогна това си желание, защото счете, че не е достойно да се държи така.
Слава Богу, Колин не я последва. Трябваше да остане сама, за да овладее яростта си. Малко я озадачи това, че така бързо се беше вбесила от поведението на Колин. В крайна сметка, тя не беше длъжна да го пази като ангел-хранител! Щом бе решил да работи за Ричардс, тя не бе в състояние, а и не биваше да се опитва да го възпре.
Но той просто не биваше да предприема такива рискове. Ако наистина държеше на нея, не биваше умишлено да я наранява по подобен начин.
Алесандра се опита да уталожи гневния си изблик. В продължение на десетина минути тя пристъпваше от крак на крак пред камината, като мърмореше през цялото време.
— Игуменката никога не би се подложила на опасност. Тя добре знаеше до каква степен завися от нея и не можеше да предприеме какъв да е риск. Тя истински ме обичаше, по дяволите…
Макар и да не беше католичка, Алесандра се прекръсти след богохулните думи, които изрече накрая на тирадата си.
— Съмнявам се, че Ричардс би помолил някога игуменката да му свърши каквато и да е работа, Алесандра. — Това беше гласът на Колин, застанал на вратата. Тя не беше го чула да влиза, заета от гневното си мърморене пред камината. Когато се обърна към него, той вече се облягаше на рамката на вратата. Ръцете му бяха скръстени на гърдите. Колин се усмихваше и нежността, която тя усети в погледа му, почти я обезоръжи.
— Не е толкова забавно — измърмори Алесандра.
— Не ми допада твоето поведение — прекъсна я той. — Защо не си ми казала, че си разтревожена от сделката ми с Ричардс?
— Не знаех, че може да се подразня толкова от този факт.
Колин повдигна едната си вежда от удивление.
— Да му откажа ли?
Тя понечи да кимне веднага, а после промени решението си и каза:
— Искам самият ти да пожелаеш да се оттеглиш. Има известна разлика, ако аз те помоля за това. Дай Боже, някой ден да разбереш всичко това.
— Хайде, помогни ми да го разбера сега.
Алесандра се обърна към камината, преди да проговори отново:
— Никога не бих се впуснала в какъвто и да е риск, докато живеех в манастира. Още повече след един случай, който преживях веднъж — избухна пожар и аз бях заклещена вътре, без да мога да се спася. Успях да се измъкна едва, когато покривът се срути. Игуменката бе обезумяла от страх. По страните й се стичаха сълзи от преживения ужас. Бе толкова щастлива, че съм се спасила и едновременно бе готова да ме убие, задето бях извадила една от свещите от свещника, за да прочета писмото от Виктория, вместо да си кажа вечерната молитва. Почувствах се ужасно засрамена от всичко, което предизвиках. Пожарът бе станал случайно, но аз си дадох дума никога друг път да не постъпвам така глупаво.
— Как можеш да си мислиш, че си действала глупаво, когато пожарът е избухнал като всеки друг пожар — едно истинско бедствие?
— Аз умишлено се задържах вътре, опитвайки се да спася картините и малките статуи, които монахините пазеха толкова старателно.
— Това е било наистина глупаво.
— Да, така беше.
— Игуменката те е обичала като своя дъщеря, нали?
Алесандра кимна.
— А ти също я обичаше, нали?
— Да, разбира се.
Измина една минута мълчание.
— Заедно с обичта върви и чувството за отговорност, — прошепна Алесандра — Докато не видях какво изпита тогава игуменката заради мен, не знаех тази истина.
— Обичаш ли ме, Алесандра?
Колин я срази с неочаквания си въпрос. Тя се обърна към него и точно в този момент той се отдели от вратата и започна да се приближава към нея. Алесандра заотстъпва назад.
— Не бих искала да те обичам.
Паниката в гласа й не го възпря.
— Обичаш ли ме? — повтори той въпроса си. Слава Богу, че в камината не гореше огън. Алесандра се бе доближила до толкова близко до нея, че роклята й досега щеше да е пламнала.
От какво се опитваше да избяга — от него самия или от досадния въпрос. Това и Колин не можеше да разбере. Той обаче бе решил твърдо да получи отговор на въпроса си. Искаше и по-скоро изпитваше необходимост да чуе истината.
— Отговори ми, Алесандра!
Тя внезапно спря. Хвана ръцете си и изчака той да се изправи непосредствено срещу нея. Бе вдигнала високо глава, така че да го погледне право в очите.
— Да.
— Да, какво?
— Да, обичам те!
Доволна усмивка се изписа на лицето му. Не изглеждаше ни най-малко изненадан и това съвсем обърка Алесандра.
— Ти вече си знаел, че те обичам, така ли?
Той бавно поклати глава.
— Как така си знаел това?
Колин се опита да я прегърне. Тя бързо се отдръпна и заяви:
— О, не. Искаш да ме целунеш, нали? И след това да изгубя и ума, и дума! Първо ще ми отговориш, Колин!
Това обаче не помогна. Колин я придърпа в прегръдката си, повдигна брадичката й и я целуна продължително и страстно. Езиците им се сляха в нежно потръпване. Алесандра изпусна лека въздишка, когато той най-после повдигна глава. Тя се отпусна към гърдите му и затвори очи. Ръцете му обхванаха кръста й. Плътно притисна бедрата й и подпря брадичката си в косите й.
Беше невероятно удоволствие да я държи в прегръдката си. Краят на всеки работен ден вече беше нещо, което той очакваше с нетърпение, защото знаеше, че тя е вкъщи и го очаква.
Изведнъж му хрумна, че не е чак толкова лошо да си женен мъж. Но не за коя да е, помисли си той. За
