Когато и последната й дреха бе свалена, тя се обърна с лице към Колин и прошепна името му.
— Колин?
— Да?
— Ако бе напуснал Лондон щях ли да ти липсвам?
Той повдигна брадичката й, така че да може да я погледне в очите. Усмивката му бе преизпълнена с нежност.
— Да — потвърди той.
Тя толкова се зарадва на отговора му, че дори лекичко въздъхна. Колин се наведе и я целуна.
— Не се ли чудиш дали ти също ще ми липсваш?
— Не.
— Защо пък не?
Колин разтвори ръцете й и ги постави на раменете си зад врата. След това леко започна да хапе долната част на ухото й.
— Защото вече зная, че ще ти липсвам. Нали ме обичаш? — отвърна й той.
Подобно обяснение не търпеше никаква критика. Колин определено нямаше никакъв проблем със самооценките. Тя си помисли дали да не му го каже, но в този миг той я обсипа с целувки.
Колин я целуваше навсякъде по шията. Пулсът й се ускори неимоверно, тя затрепери в ръцете му. „Добро начало“, помисли си той.
Той бавно я извеждаше извън всякакъв контрол само с начина, по който я докосваше. Тя знаеше какво става. Отблъсна го внезапно от себе си и макар че Колин я пусна от прегръдката си, лицето му изразяваше недоумение.
— Какво ти е, скъпа? Защо ме отблъскваш? Зная, че ме желаеш и можеш да бъдеш сигурна, че аз също те желая страстно.
Бе решила да си разменят ролите с Колин. Тя седна в леглото, придвижи се към средата, застана на колене и го погледна. Усети как се изчервява, но реши в никакъв случай да не се поддава на смущението си. Колин бе неин съпруг и неин любовник. Ето защо трябваше да може да прави с него всичко, което й се поиска.
Тя го повика с пръст. Колин бе слисан от нейната смелост, но се разсмя. Той легна на леглото и се протегна към нея. Алесандра го спря с ръце, притисна раменете му и без думи даде да се разбере, че иска от него да легне по гръб.
— Радва ли те дързостта ми?
— Да, доставя ми истинско удоволствие.
Не толкова това, което й каза, а начинът по който го каза, окуражи Алесандра и тя продължи играта. Прокара пръсти по гърдите му.
— Когато ме докосваш, губя целия си самоконтрол — прошепна тя. — Но тази вечер…
Тя не продължи. Пръстите й бавно се въртяха около пъпа на Колим. Усмихна се на начина, но който той рязко си пое дъх, когато ръката й се смъкна по-надолу.
— Е? — попита той с глас, в който недвусмислено прозираше възбудата му.
— Тази вечер ти ще изгубиш контрол над себе си преди мен. Приемаш ли това предизвикателство, съпруже?
Вместо отговор Колин сви ръце зад главата си и притвори очи.
— Аз ще победя, Алесандра. Много по-опитен съм.
Тя се разсмя над честолюбивата му забележка. Странно, но признанието, че го обича, я бе освободило до голяма стенен от ограниченията и задръжките. Тя осъзна, че е в състояние да своеволничи, колкото и да й се струваше недостойно това. Поне не си нравеше илюзията, че е възможно да спази благоприличие при положение, че е чисто гола.
— Благодаря, че ми каза, че те обичам, Колин.
— Няма защо, мила.
Колин бе напрегнат до крайна степен. Той запита с дрезгав от вълнение глас:
— Дотук ли бе насъбрания кураж?
— Току-що предстои моята атака — опроверга го тя.
Думите й го накараха да се усмихне. Алесандра бе твърде любопитна да опознае тялото му. Искаше да опита от уханието и излъчването му точно така, както той самият го бе направил с нея. От мисълта за това какво й се искаше да направи, страните й се изчервиха още по-силно, но тъй като Колин бе притворил очи, тя не се и опита да скрие смущението си.
— Колин, разрешено ли е всичко… или има нещо, което не би трябвало да правя?
— Нищо не е забранено — отвърна той. — Телата ни принадлежат едно на друго.
— О, колко хубаво е това. Тя приседна на петите си, преди да реши откъде да започне. Насочи се към врата му, но после установи, че цялото му тяло й харесва.
— Скъпа, ако не започнеш скоро, мисля, че ще заспя.
Алесандра реши да не губи време и се насочи към най-интересната за нея част от тялото на Колин.
Колин навярно трябваше да държи очите си отворени. Когато усети устните й да докосват върха на половия му член, едва не падна от леглото. Дрезгав стон на задоволство се изтръгна от гърдите му.
Усети как губи пълен самоконтрол. Едва се сдържа от преждевременна еякулация. По челото му избиха ситни капчици пот. С нежния си език Алесандра докосваше чувствителната зона, докато той стигна до неописуема степен на възбуда.
Колин не бе в състояние да издържи дълго. Той неочаквано издаде нисък гърлен звук и придърпа Алесандра нагоре. С коляното си й помогна да се разкрачи и да го възседне, обгърна врата й с една ръка и я наведе към себе си, докато устните им се сляха. В същия момент усети влагата на нейната възбуда, ръцете му се спуснаха към ханша й и той рязко осъществи насрещното движение. Телата им се сляха в едно цяло. Колин не усещаше нищо друго около себе си. В момента, в който усети как тя инстинктивно се притисна към него, изгуби способност да контролира тялото и реакциите си. Оргазмът настъпи бързо, съпроводен от изстенването на Колин.
Интимните ласки, които си позволи, и неочаквано непринудената реакция на съпруга й, увеличи до голяма степен удоволствието на Алесандра. Макар че достигна кулминацията си преди нея, Колин продължаваше насрещните движения. Екстазът, който го бе обзел, трудно можеше да се преодолее. Тя простена тихо името му, когато изведнъж в цялото й тяло нахлу вълна от извънредното всепоглъщащо чувство. Главата й клюмна в плен на изпитаното блаженство. Колин усети пулсацията на мускулите на влагалището и матката. Ръката му се приплъзна към мястото, където телата им се сливаха и тази ласка я накара да достигне върха на оргазма си. Алесандра се притисна силно към него, премаляла от трескавата възбуда и достигнатата наслада.
Спазматичните свивания на мускулите продължиха със същата интензивност, но тя не се разтревожи, тъй като Колин нежно я обгърна и я притисна към гърдите си. Задържа я така, докато половата възбуда постепенно затихна.
Красотата на акта бе неописуема и трудно възприемлива за Алесандра. Толкова силно и прекрасно бе всичко, което току-що се бе случило, че тя не можа да сдържи сълзите на щастие, които бавно потекоха по страните й.
Колин не бе по-малко развълнуван. Той я погали по гърба, шепнейки най-нежни думи, докато тя не възстанови отчасти самоконтрола си.
— Всеки следващ път е още по-хубаво — призна тя.
— Нима това е тъй ужасно? — попита Колин.
— Чувствам се така, като че ли след седмица ще загина. — Нима не усещаш как бие сърцето ми в момента. Не съм съвсем сигурна, че ще издържа на такова сърцебиене.
— Ако умреш, поне ще бъдеш щастлива преди това — заяви Колин — Хареса ти да бъдеш отгоре, нали?
Тя бавно поклати глава и попита:
— И спечелих с предизвикателството си към теб, нали?
Смехът му изпълни цялата стая.
— Да — призна си Колин.
