— Нямах намерение да то правя.
Тогава Алесандра съзря сълзите в очите на Катрин. Момичето бе доста чувствително и душата й бе жестоко накърнена в момента. Освен това Алесандра си помисли, че Катрин все още е по-скоро момиче, отколкото жена, и се отказа да й довери причините за безпокойството си. Първо трябваше да поговори с Колин. Той щеше сам да реши какво да направи с тайния обожател.
— Съжалявам, че те засегнах! Моля те, прости ми — и като си наложи да бъде мила, добави: — Заинтересована съм да чуя всичко за този таен обожател. Можеш ли да ми се довериш?
Катрин премигна, за да капнат сълзите й.
— Няма много за разправяне. Тази сутрин получих едно чудно подаръче с прикрепена картичка — без съобщение или текст, само с подпис.
— Какъв подпис?
— „От вашия таен обожател.“ Помислих си, че всичко е много романтично. Не мога да разбера защо реагираш толкова остро.
— Мили Боже! — прошепна Алесандра и се отпусна немощно в канапето. Обхвана я невероятен страх. Колин трябваше да я послуша този път, дори ако трябваше да го завърже, докато спи и да се справи сама.
— Алесандра, но ти трепериш — забеляза Катрин.
— Малко ми стана хладно.
— Мама каза на Джейд, че може и да си бременна.
— Какво съм?
Тя не мислеше да изкрещи така, но неочакваната забележка на Катрин я изуми.
— Мислят, че си бременна от Колин. Така ли е?
— Не, разбира се, че не. Не е възможно. Толкова бързо.
— Та вие сте женени вече от три месеца — напомни й Катрин. — Мама спомена на Джейд, че щом ти прилошава, това може би е симптом. Тя навярно ще се разочарова, ако не си бременна. Сигурна ли си, Алесандра?
— Да, сигурна съм.
Не казваше истината. В действителност не бе сигурна. Мили Боже, можеше да е бременна. Отдавна не беше имала менструален цикъл — от около три месеца насам. Да, така беше. Последният път й бе дошло две седмици преди сватбата и оттогава — нищо.
Нима бе възможно да й прилошава не поради изтощението?
Никога преди не бе спала толкова много, а сега едва издържаше цял ден, без да подремне на обяд. Разбира се, че излизаха всяка вечер и тя бе убедена, че това късно лягане бе причината за необходимостта от следобеден сън.
Ръката й се спусна инстинктивно към корема.
— Много бих искала да родя деца на Колин — каза тя, — но той има толкова сериозни планове, в които аз му обещах да не се меся.
— Какво общо имат тук плановете с бебетата?
Алесандра се опита да се съвземе. Чувстваше се ужасно замаяна. Не можеше да събере мислите си. Защо досега не се бе досетила за… възможността да… единствения верен отговор… О, да, тя беше бременна.
— Алесандра, моля те, обясни ми — настоя Катрин.
— Ставаше дума за пет години — изстреля Алесандра, — след изтичането на които, можеше да родя деца.
Катрин си помисли, че Алесандра се шегува с нея. Тя избухна в смях. Когато Катрин си тръгна, Алесандра едва сдържаше вълнението си. След това се изкачи бързо в стаята си, затвори вратата зад себе си и избухна в неутешим плач.
Бореше се с най-объркани чувства. Чудеше се дали е момче или момиче. Заченатото малко същество в нея й се стори цяло чудо и тя постепенно бе обхваната от радост и… чувство за вина.
Колин можеше изобщо да не се зарадва, като научи за бебето. Алесандра ни най-малко не се съмняваше в способностите му да бъде добър баща, но нямаше ли да се превърне това бебе в допълнителен товар? О, Боже, как й се искаше той да я обича. А също така и да не е толкова упорит по въпроса за нейното наследство.
Не искаше да изпитва чувство за вина, и как, за Бога, можеше да се съчетават по такъв начин усещанията на еуфория и страх едновременно?
Фленаган се появи с чаша горещ чай за Алесандра. Тъкмо когато се канеше да почука, той дочу плача на господарката си. Остана отвън, като се чудеше как да постъпи. Искаше да разбере какво й е, за да помогне, ако е в състояние. Алесандра обаче бе заключила вратата, което показваше, че не иска да я безпокоят.
Фленаган дочу входната врата да се отваря и тутакси се отправи към входа. Бе стигнал до площадката, когато Колин се появи. Не бе сам. След него се движеше Натан. Той бе толкова висок, че трябваше да се навежда, когато минаваше през вратите.
Фленаган добре знаеше, че не е редно веднага да уведоми господаря си за състоянието на Алесандра, и то особено в присъствието на друг човек. Той побърза надолу по стълбите, поклони се на Колин и поздрави Натан.
— Влизаме в салона. След малко ще дойдат Кейн и Джейд. Къде е Алесандра?
— Принцесата е горе в стаята си и отдъхва — съобщи Фленаган. Той се опитваше да се държи на положение, както подобаваше на един иконом. И преди бе срещал Натан, но все още изпитваше някакъв необясним страх от него.
— Нека си отпочине, преди да пристигнат Кейн и Джейд — каза той, след което се обърна към Натан — налага се да излизаме всяка вечер и това страшно я изтощи.
— На нея допада ли й излизането всяка вечер? — запита Натан.
Колин се усмихна и призна:
— Не.
Точно когато Колин и Натан влизаха в салона се почука а входната врата. Фленаган предположи, че гостите са Кейн и съпругата му. Побърза да отвори и тъкмо да се поклони, когато видя, че на прага стоеше обикновено момче — пратеник. В ръцете му имаше красива бяла кутия, обвита с червена пандела. Момчето подаде кутията и рече:
— Платиха ми, за да се уверя, че принцеса Алесандра лично е получила подаръка.
Фленаган кимна утвърдително и затвори вратата. Този път се отправи бодро нагоре по стълбите. Имаше по-приятна причина да я безпокои, а евентуално щеше да разбере причината и за нейното състояние.
В този миг на вратата отново се почука. Фленаган постави кутията на една от страничните маси и се върна да отвори. Бе изминала по-малко от минута и той предполагаше, че пратеникът се е върнал за нещо.
Бяха Кейн и съпругата му. Лейди Джейд се усмихна мило на Фленаган. Кейн рядко му обръщаше внимание. Той се смръщи на жена си.
— Добър ден — поздрави ги Фленаган, широко отваряйки вратата.
Джейд влезе бързо. Тя отвърна на поздрава на иконома. Кейн само кимна. Изглеждаше доста замислен.
— Още не сме завършили този разговор — каза той на съпругата си с твърд и недопускащ противоречия глас.
— Напротив, приключихме — отрече тя. — Проявяваш истинско безразсъдство, съпруже. Фленаган, къде са Колин и Натан?
— Чакат ви в салона, милейди.
— Да знаеш, ще стигна до истината, Джейд — измърмори Кейн. — Не ме интересува колко ще продължи това.
— Ревността ти е напълно необоснована, Кейн.
— Напълно съм прав, по дяволите!
Той почти изкрещя последните думи, влизайки в салона след съпругата си.
