— Да.
— Защо тогава не се опита да разбереш защо накуцваш?
Колин повдигна рамене и обясни:
— Една акула откъсна част от крака ми. Може да ме помислиш за пълен глупак, но си мислех, че именно това е причината да накуцвам.
Алесандра поклати глава и рече:
— Това е била причината за травмирането. Един ден разгледах подметките на обувките ти. Във всеки чифт лявата обувка бе съвсем леко износена за разлика от дясната. И тогава реших какво да направя — Алесандра въздъхна и продължи: — О, как бих искала да не си толкова чувствителен относно този недъг.
Тя се обърна към Кейн.
— Но въпреки това е ужасно чувствителен. Забелязал ли си?
Кейн кимна.
Алесандра се поусмихна като видя, че среща разбиране и съгласие.
— Той дори не би разговарял по този въпрос.
— Но в този момент разговаря — напомни й Кейн.
Алесандра се обърна към съпруга си.
— Ти разговаряш за това! — извика тя. Изглеждаше развълнувана. Колин не знаеше какво да каже и само продума: „Да.“
— Тогава ще ми разрешиш ли да спя в твоето легло всяка нощ?
Кейн се разсмя. Алесандра обаче не забеляза това. Вместо това тя продължи:
— Зная защо се връщаш в своята стая. Защото те боли и трябва да се разхождаш, нали Колин? Права съм, нали?
Колин не й отговори.
— Ще кажеш ли нещо?
— Благодаря ти!
Алесандра се обърка напълно.
— Защо ми благодариш?
— За загрижеността.
— И не ми се сърдиш?
— Не.
Тя не успя да осъзнае всичко, толкова бе изненадана от реакцията на Колин.
Съпругът й се бе усмирил от разсъдливостта и находчивостта й.
В продължение на една минута те се спогледаха.
— И не се сърдиш на Фленаган, нали?
— Не.
— А защо не ми се сърдиш? — попита тя.
— Защото си сторила всичко това за мое добро, за здравето ми.
— О, колко мило звучи това.
Колин се разсмя. В този момент в кабинета влетя Фленаган с чаша вода за Кейн. Той гледаше в очакване към Алесандра. Като видя загриженото му лице, тя прошепна: „Той не е сърдит“.
Кейн обяви, че има намерение да си тръгва. Колин не сваляше очи от съпругата си, докато пожела на брат си „Лека нощ“.
— Алесандра, остани при мен, докато Фленаган изпрати Кейн.
— Както поискаш, съпруже!
— Господи, как те харесвам, когато си тъй смирена!
— Защо?
— Защото се случва толкова рядко.
Тя повдигна рамене. Колин се разсмя отново.
— Има ли още нещо, което да имаш да ми довериш?
Раменете й потръпнаха. Колин беше толкова проницателен.
— О, да — промърмори тя — говорих със сър Уинтърс за крака ти и за някои съвети. Разговаряхме на четири очи, разбира се.
Колин повдигна едната си вежда и запита:
— Какви съвети?
— Да се облекчи болката ти. Направих си списък. Да ти го донеса ли?
— По-късно — отклони той предложението й. — Има ли и още нещо, което би искала да споделиш с мен?
Оказа се, че този въпрос засягаше огромен спектър от различни теми. Колин установи, че ще трябва да й го задава всяка седмица в бъдеще, за да открие какви намерения има тя.
Алесандра не изглеждаше готова да прави признания преди да е разбрала към какво точно се стреми Колин.
— Можеш ли да се изясниш? — помоли го тя.
Въпросът й само му подсказа, че навярно имаше и други тайни.
— Не — отсече той. — Знаеш за какво те питам. Кажи ми!
Тя прокара пръсти през косите си и се приближи към бюрото.
— Дрейсън ти е казал, нали?
Колин поклати отрицателно глава.
— Тогава как си открил истината?
— Ще ти разкрия всичко, едва когато сама ми разкажеш за това.
— Ти вече знаеш и само искаш за ме накараш да се чувствам виновна, нали? Но това няма да помогне. Не съм отменила поръчката за плавателния съд и е вече твърде късно да се намесиш! Освен това, ти ми каза, че мога да правя каквото си искам със собственото си наследство. Поръчах кораба за себе си. Да, точно така постъпих! Винаги съм мечтала да имам кораб. Ако някога ти или Натан пожелаете да го използвате, с радост ще ви го предоставя!
— Наредих на Дрейсън да отмени поръчката — напомни й Колин.
— Аз обаче му казах, че Албърт е решил да задържи кораба за себе си.
— И какво още, по дяволите, си скрила от мен?
— Ти не си знаел?
— Алесандра…
— Колин, предизвикваш ме. Изобщо не си наясно колко много ме засягаш. Можеш ли да си представиш как съм се чувствала, когато Натан призна, че сте планирали да се възползвате от наследството на Сара с цел да построите компанията? По същия начин ти усложни нещата като обърна гръб на наследството ми.
Колин я придърпа в скута си. Тя тутакси го прегърна и се усмихна. Колин се смръщи.
— Парите са били завещани и на двамата от краля — обясни той.
— Моят баща е завещал парите за мен и бъдещия ми съпруг — отвърна му тя.
Този път беше победила. И двамата го усетиха. Алесандра продължи:
— Баща ти се чуди защо още носи отговорност за моите капитали. Колин, това е нелепо. Моля те да се заемеш ти с тази задача. Бих се радвала ако мога да помогна.
Колин се усмихна нежно.
— А какво ще кажеш, ако ти помагам да се разпореждаш със средствата си?
— Това би било прекрасно.
Алесандра се наведе към него и прошепна:
— Обичам те, Колин!
— Аз също. Скъпа, има ли още нещо, което имаш да ми кажеш?
Тя не отвърна. Колин пъхна ръка в джоба си и извади списъка с неговото име отгоре. Алесандра се притисна към него.
Той отвори листа и каза:
