— Искам от този момент нататък да можеш да разговаряш за всяко нещо с мен.
Алесандра се опита да се отдръпне, но Колин я стисна още по-здраво.
— Аз разреших да се говори за крака ми и да обсъдим всичко, нали?
— Да.
— Съжалявам, скъпа. Сега, стой спокойна, докато аз отговарям на въпросите ти.
— Аз нямам никакви въпроси.
— Тихо, любов моя. — Колин я държеше с едната си ръка, а с другата повдигна листа и започна:
— Изслушах те относно Виктория, нали?
— Да, но защо…
Колин я прекъсна:
— Бъди по-търпелива!
След това той прочете втората точка от списъка и спомена:
— Ще се опитам да заема по-приемлива позиция относно твоето наследство. Думичката „прекалено опърничав“, която Алесандра бе добавила в скоби го накара да въздъхне. — И няма да се държа като магаре на мост, когато обсъждаме тези въпроси.
Третата точка от списъка го накара да се усмихне. Тук Алесандра бе отбелязала, че не са нужни пет години, за да си изясни Колин дали я обича или не. И тъй като той вече се бе „вслушал“, без да подозира в този съвет, премина към следващата точка. Трябваше да се опита да бъде щастлив от факта, че ще става баща и да престане да я обвинява, че му се меси в плановете. Може ли бременни жени да станат монахини? Колин реши първо да отговори на този последен въпрос.
— Алесандра?
— Да?
Той я целуна по главата.
— Не — прошепна Колин.
Смехът, който напираше в гласа му, я смути напълно.
— Какво имаш предвид?
— Бременните жени не могат да станат монахини.
Ако беше я държал по-слабо, Алесандра с положителност щеше да скочи от скута му, но тъй като Колин я задържа навреме, тя се отказа да се дърпа.
Алесандра започна една бясна тирада, от която трудно можеше да се схване нещо свързано:
— Ти си знаел… през цялото това време… О, Боже мой, ти си намерил бележката. Открил си я и затова реши да ми кажеш, че ме обичаш!
Колин я целуна бързо и отривисто.
— Знаех, че те обичам далеч преди да прочета тази бележка. Трябва да ми повярваш, Алесандра! А също и да се довериш на сърцето си!
— Но…
Поредната целувка заглуши протеста й. Когато Колин се отдръпна, съзря сълзи в очите й.
— Ще те питам още веднъж — за последен път! Имаш ли нещо да ми признаеш?
Тя кимна бавно. Колин изглеждаше извънредно доволен. Мили Боже, колко много го обичаше! А по начина, по който той я гледаше, също личеше, че я обича не по-малко.
Разбира се, че Колин бе щастлив да узнае за бебето. Това съвсем не я безпокоеше. В този момент той нежно я галеше по корема. Стори й се, че Колин прави това несъзнателно. Действията му издаваха нежните му чувства. Опитваше се да погали нероденото си още момче или момиче.
— Отговори ми — прошепна той с дрезгав глас.
Колин изглеждаше твърде съсредоточен и решителен в този момент. Алесандра не успя да се въздържи и се усмихна. Той, както винаги, се опитваше да бъде сериозен, да изглежда дисциплиниран. Това негово качество й допадаше, но тя усети, че не по-малко удоволствие й доставяше възможността да го накара да изгуби самоконтрол.
Тя наистина обожаваше да го дразни и закача, защото й допадаше извънредно много начина, по който той така искрено се изненадваше на всичко.
Колин вече не издържаше.
— Алесандра, ще ми отговориш ли?
— Да, Колин. Трябва да ти кажа нещо. Решила съм да стана монахиня.
Колин изглеждаше така, сякаш е готов да я удуши. Свирепото изражение на лицето му я накара да се разсмее. Алесандра обви с ръце врата му и сгуши главата си под брадичката му.
— Ще си имаме бебе — прошепна тя, — не съм ли ти споменала досега за това?
Глава 14
През следващите две седмици вниманието на Колин бе заето с непрекъснатите посещения на различни хора. Сър Ричардс толкова често го навестяваше, че накрая се чувстваше като човек, който си има своя спалня в къщата. Всеки следобед се отбиваха Кейн и Натан. Алесандра почти не се виждаше със съпруга си през деня, но през нощите той й принадлежеше. Винаги след вечеря Колин я уведомяваше за всички новини относно разследването.
Дрейсън се оказа много полезен. Откри, че на името на Виктория действително е била подписана полица за застраховка живот, точно четири месеца преди тя да изчезне. Подписаният под договора е бил нейният брат Нийл, а от друга страна са подписали „Мортън & синове“.
От други източници Колин откри, че Нийл е щял да наследи огромната зестра на сестра си, завещана й в деня на раждането от една нейна богата леля, в случай, че Виктория не се върне в Лондон да потвърди правата си на наследница.
Тази вечер сър Ричардс бе с тях около масата. След като изслуша търпеливо обясненията на Колин, той допълни:
— До момента, в който не бъде открито нейното тяло, той няма право да получи наследството или пък обезщетението от застраховката. Ако той е този престъпник и парите са в основата на всичките му действия, защо би стигнал дотам да крие тялото й?
— Цялата тази работа няма много голям смисъл. Нийл има огромна сметка на свое име.
Сър Ричардс се съгласи и кимна.
— Може би е искал още? Още повече, Алесандра ни спомена, че Нийл не харесвал твърде сестра си. А има и още една, макар и твърде косвена причина да го подозираме. Преди шест години той е предложил на Роберта женитба, но тя му е отказала и избрала виконта вместо него. Слуховете твърдят, че Нийл е продължил да я преследва дори след като тя се омъжила за виконта. Някои вярват, че тя е имала любовна интрига с него. Оттук и общото между двете жени.
— Не мога да си представя, че някоя жена би поискала да бъде с Нийл Пери — той изобщо не е… очарователен.
— Получавали ли сте и други подаръци?
Алесандра поклати глава и обясни:
— Подаръкът, който бях поръчала за Натан и Сара бе доставен тази сутрин. Колин едва не го изпочупи, преди да се сети, че бях поръчала такова нещо. Слава Богу, той само изпокъса кутията.
— Забрави да кажеш за подаръка, ограден със златни шини, — намеси се Колин, — за да го разрушат щяха да са нужни петима мъже.
В този момент Кейн влетя в трапезарията.
— Открили са тялото на Виктория!
Колин се пресегна и хвана Алесандра за ръката.
— Къде? — попита той.
— В една ливада на около един час път оттук. Един косач попаднал на гроба. Вълци били… — В този миг Кейн млъкна. Лицето на Алесандра издаваше мъката и болката й. Кейн реши да не влиза в подробности, за да не я разстройва повече.
— Установи ли се, че е действително тя? — запита Алесандра.
Очите й бяха изпълнени със сълзи, но тя направи нечовешко усилие да остане спокойна. По-късно
