Джордан скръсти ръце и огледа стаята, опитвайки се да отгатне кои са изчезналите шаферки.
— Истинско безобразие от негова страна — отбеляза тя.
— О, вината не е негова — възрази приятелката й. — Те тръгнаха с голям ентусиазъм.
Нора, лелята на Кейт, обяви, че ще излязат, щом чуят тромпетите, след което се зае да ги подрежда.
Кейт даде знак на Джордан да дойде по-близо.
— Искам да те помоля за една услуга. Доста трудна.
Трудна или не, това нямаше значение. Кейт беше готова на всичко за Джордан и нямаше нещо, което Джордан не би направила, за да й помогне.
— Само кажи.
— Моля те, ще се постараеш ли Ноа да се държи прилично?
Е, май все пак имаше такова
— Молиш ме за невъзможното. Никой не е в състояние да го контролира. Ще е по-лесно да обучиш мечка да работи с компютър. Ако ми възложиш такава задача, сигурно ще се справя. Но Ноа? Стига, Кейт…
— Всъщност се тревожа за Изабел. Забеляза ли как се беше лепнала за него по време на репетицията?
— Затова ли го определи за мой кавалер по време на сватбата? За да държа малката ти сестричка далеч от него?
— Не — поклати глава Кейт. — Но след като миналата вечер видях как се държа Изабел, се радвам, че съм го направила. Не я обвинявам. Ноа е истински чаровник. Мисля, че той е най-сексапилният мъж, когото съм срещала, разбира се, с изключение на Дилън. Излъчва някаква особена харизма, не смяташ ли?
— О, да — кимна приятелката й.
— Не ми се ще Изабел да се превърне в поредната КПНК — продължи Кейт. — А и не искам повече внезапни изчезвания от сватбеното ми празненство.
— Какво е това КПНК?
Кейт се ухили.
— Клуб на почитателките на Ноа Клейборн.
Джордан прихна.
— Ти сякаш си единствената жена, която е имунизирана срещу неговия чар. Той се отнася с теб като със сестра — отбеляза Кейт.
В този момент леля Нора плесна с ръце.
— Внимание, време е да вървим!
Кейт сграбчи ръката на Джордан.
— Няма да помръдна, докато не ми обещаеш!
— О, добре. Ще го направя.
Тромпетите изсвириха отново. Тъй като Джордан трябваше да мине първа по пътеката към олтара, беше нервна и стискаше букета с две ръце. В семейството си винаги се бе славила като непохватна, но този път твърдо бе решила, че няма да се спъне. Щеше да се концентрира и внимателно да измине всяка стъпка.
Застана на прага в очакване, докато не чу шепота на леля Нора:
— Тръгвай!
Младата жена пое дълбоко дъх и запристъпва бавно по пътеката. Ноа я чакаше, застанал пред олтара. Когато измина половината разстояние, той я пресрещна. Изглеждаше невероятно в смокинг. Тя се отпусна. Никой не й обръщаше внимание. Всички погледи — поне всички женски погледи — бяха вперени в Ноа.
Джордан погледна усмихнатото му лице и го улови под ръка. За частица от секундата надникна в очите му и видя закачливите пламъчета.
О, боже, предстоеше й тежка задача!
ВТОРА ГЛАВА
Церемонията беше красива. По бузите на Джордан се стичаха сълзи, докато брат й и най-добрата й приятелка си разменяха брачните клетви. Помисли си, че едва ли някой е забелязал зачервените й очи, но когато улови под ръка Ноа, за да излязат от църквата, той се наведе и прошепна:
— Ревла.
Разбира се, че беше забелязал. Той никога нищо не пропускаше.
След традиционните снимки шаферите и шаферките се разделиха и Джордан потегли към залата за сватбения прием в компанията на младоженеца и младоженката. Със същия успех би могла да се вози върху капака на колата — те едва ли биха забелязали. В момента на света не съществуваше никой друг.
Кейт и Дилън влязоха първи в кънтри клуба, а Джордан остана отпред на стъпалата, за да изчака останалите гости.
Вечерта беше красива, но във въздуха се усещаше лек хлад — необичайно за Южна Каролина по това време на годината. Високите френски прозорци на балната зала бяха отворени към страничната тераса. Масите бяха застлани с дълги бели ленени покривки, върху които проблясваха свещи и сребърни купи с рози и хортензии. Джордан не се съмняваше, че приемът ще е великолепен, а храната — превъзходна. Вече бе опитала някои от блюдата, избрани от Кейт. За гостите щеше да свири отличен оркестър, макар че тя не възнамеряваше да танцува. Денят беше дълъг и се чувстваше изцедена. Хладният полъх, нахлул откъм терасата, я накара да потръпне. Разтри голите си рамене, за да се стопли. Харесваше розовата си рокля без презрамки, но тя определено не бе предназначена да стопля тялото.
Студът не беше единственото, което я притесняваше. Контактните й лещи я подлудяваха. За щастие бе пъхнала в джоба на смокинга на Ноа очила, кутийка за лещи и червило. Колко жалко, че не се бе сетила да си вземе жилетка.
Джордан чу смях и се извърна. Видя Изабел, по-малката сестра на Кейт. Беше хванала под ръка Ноа и се облягаше на рамото му. О, боже, започваше се.
Изабел беше руса и синеока красавица, обаче и Ноа не й отстъпваше по хубост. Приличаха си и въпреки че той се извисяваше доста над нея, биха могли да минат за роднини. Е, доста неуместно предположение, реши Джордан, особено като се имаше предвид колко дръзко флиртуваше младото момиче. Тя беше толкова невинна. Но Ноа не беше. Сестрата на Кейт бе едва на деветнайсет и съдейки по обожанието, което струеше от очите й, беше напълно покорена от чара му. Трябваше обаче да признае, че Ноа не я окуражаваше. Всъщност той почти не й обръщаше внимание. Вместо това слушаше напрегнато какво му говори Закъри, най-младият от семейство Бюканън.
— Бау!
Джордан не усети някой да приближава и се стресна. Брат й Майкъл я смушка отстрани в ребрата и се изпъчи гордо до нея, ухилен като малоумен. Когато беше дете, много обичаше да се промъква зад нея и сестра им Сидни и да им изкарва ангелите. Пронизителните им писъци му доставяха огромно удоволствие. Джордан смяташе, че вече е надраснал ужасните си навици, но явно понякога, когато беше край нея, отново се вдетиняваше, превръщайки се в някогашното дразнещо хлапе. Всъщност, като се замислеше, май всичките й по-големи братя се вдетиняваха, когато бяха с нея.
— Какво правиш тук? — попита я Майкъл.
— Чакам.
— Това го забелязах. Кого или какво чакаш?
— Останалите шаферки, но най-вече Изабел. Имам задачата да я държа по-далеч от Ноа.
Майкъл се обърна и огледа групичката в подножието на стъпалата. Изабел практически се бе залепила за Ноа.
— Виждам, че постигаш голям успех — усмихна се брат й.
— Толкова мога.
Той се засмя, докато наблюдаваше Изабел. Тя най-после успя да привлече вниманието на Ноа. Цялото й лице бе пламнало.
— Според мен тук имаме типична тройка — дълбокомислено заключи Майкъл.
— Моля?
