обаждането ви на 911 и пристигнахме колкото е възможно по-бързо, което не беше трудно, защото болницата ни се намира само на три пресечки оттук. До един момент ви чувахме да говорите съвсем ясно, а в следващия се разнесе приглушен вик. Сещате се какво искам да кажа, нали?
— Той изби телефона от ръката ми.
— И след това го е строшил на парчета. Боя се, че ще се наложи да си купите нов. Макар че в момента не спорят за телефона ви. Шериф Ранди казва, че преди да дойдете тук, сте се намирали на негова територия. В момента сте в Грейди Каунти — обясни медикът. — Ранди Дики е шериф на Джесъп Каунти, но как е успял да го постигне, за мен все още е пълна мистерия. Трябва да е дал големи обещания. Както и да е, юрисдикцията на шериф Ранди свършва в началото на моста. След като го минете, се озовавате в Грейди Каунти. Ние също си имаме шериф, но в момента той е в отпуск на Хаваите заедно с жена си и децата. Но и без това го виждаме само веднъж в месеца, защото живее на изток, където е управата на Грейди.
Бари, другият медик, слушаше разговора им. Той пъхна клечката за зъби, която дъвчеше, в ъгъла на устата си и се запъти към тях.
— Единствената причина шериф Ранди да дойде тук е, защото брат му живее в Серенити. Обича да ходи на риболов с него. Дел, трябва да я накараш да държи торбичката с лед на лицето си. Под окото й вече се е образувал голям оток. Мисля, че трябва да я закараме в болницата, за да я снимат на рентген.
— Не, добре съм. Не се нуждая от рентген.
— Не можем да ви заставим насила да дойдете с нас — рече Дел, — след като отказвате по-нататъшно лечение. Но ако ви прилошее, започне да ви се повръща и сте замаяна, веднага ни се обадете, разбрахте ли?
— Да, ще ви се обадя.
— Може ли да ви попитам нещо? Какво е да откриеш труп в колата си? Аз сигурно щях да получа инфаркт — призна си Дел. — Двамата с Бари стигнахме до заключението, че нямате нищо общо с убийството, защото, ако имахте, нямаше да се обадите на 911, нали?
— Не изглеждате много добре, май доста ви боли — намеси се Бари.
— Само малко главата, това е всичко, добре съм… Пък и не ми се иска да вземам успокоителни, които само ще притъпят гнева ми. Кълна се в небесата…
— Стига, стига, не бива да се разстройвате — загрижено я изгледа Бари. — Особено след подобен удар.
Дел даде знак на Бари да приближи.
— Ако зависеше от Маги Хейдън, тя, без въобще да се замисли, ще я предаде на шериф Рандал и брат му.
— Да, едва ли ще си изгуби съня заради този случай — съгласи се шепнешком Бари.
— Коя е Маги Хейдън? — попита Джордан. Опитваше да види какво става между шефа на полицията и братята Дики, но медиците ги закриваха.
— Ето я там. Тя е шеф на полицията — осветли я Дел. — Двамата с шериф Рандал имаха вземане даване. Нали се сещате за какво говоря? Всички в града знаят, че той я уреди на тази работа.
— Иначе никога нямаше да я назначат — измърмори Бари. — Тя няма нужната квалификация. Само защото е била полицай в Бърбън, не означава, че трябва да я направят шеф на полицията в Серенити. Но след като тук нищо не се случва, предполагам, че на хората им е все едно дали си разбира от работата или не. — Той премести клечката за зъби в другия ъгъл на устата си и приклекна пред Джордан. — Това е отплата — прошепна мъжът. — Тя искаше работата, а Ранди й беше длъжник, след като се ожени за друга и я остави на сухо.
— Откога е шеф на полицията? — поинтересува се Джордан.
— Около година — отвърна Дел.
— По-скоро от две — уточни Бари.
— Не се оставяйте външният й вид да ви заблуди. Тя е много по-корава, отколкото си мислите. Може да бъде истинска пепелянка.
Джордан надникна зад Дел, за да я огледа. Шефката на полицията имаше дълга изрусена коса и се бе наплескала с грим толкова много, че спокойно можеше да работи в цирка.
— Да те назначат за шеф на полицията е голяма работа тук. В Серенити сякаш времето е спряло. В полицейския участък има само един компютър, а всички обаждания на 911 минават през управлението в Бърбън.
— Вече се чувствам много по-добре — рече Джордан. — Освен това ми писна да седя на земята и да наблюдавам всичко отстрани. Моля ви, помогнете ми да се изправя.
Бари я вдигна, но не я пусна. Настоя, че трябва да поседне върху задната броня на линейката.
— Ако ви се завие свят, облегнете се на мен.
Странно, но не се чувстваше замаяна. Само лицето й пулсираше болезнено там, където я бе ударил един от тези двама братя. У нея се надигна гняв и тъкмо се канеше да попита медиците кой от двамата мъже е Джей Ди, когато Дел я изпревари:
— Слушайте, ако шефката на полицията реши да ви предаде на шерифа, кажете, че ще ви водим в болницата, за да ви снимат на рентген. Съвсем приятелски ви съветвам да стоите по-далеч от онези двамата.
— Добре — съгласи се тя. — Бяхте много мили с мен и аз го оценявам — добави. — Знам, че случилото се изглежда подозрително, а и аз не съм от този град…
— И в колата ви има труп — напомни й Дел.
— Да — кимна Джордан. — Но съм невинна. Не съм убила никого и ви уверявам, че никой не е бил по- изненадан от мен, когато отворих онзи багажник.
— Обзалагам се, че е било така. Между другото името ми е Дел. А той е Бари.
— Аз се казвам Джордан Бюканън и…
— Ние знаем коя сте. Шефката на полицията вече извади шофьорската ви книжка от портфейла ви — информира я Бари. — Прочете името ви на глас. Не си ли спомняте? Дел, може би наистина трябва да я заведем да й направят рентгенова снимка.
Джордан нямаше представа, че някой вече бе ровил в чантата й и бе извадил документа й за самоличност. Дали е била в безсъзнание? Може би само е била зашеметена. Точно това имаше навика да я пита майка й, когато направеше нещо, което не одобряваше. „Да не би да си зашеметена?“
— Нямам нужда от рентген — за втори път ги увери тя. — И не съм направила нищо нередно.
— Да изглеждаш виновен и наистина да си виновен са две различни неща — дълбокомислено отбеляза Дел.
Свали стетоскопа от врата си и го подаде на Бари.
— Мисля, че ще се оправите — прошепна Бари, докато го сгъваше и прибираше в метален калъф. — Хейдън знае, че не сте били в Джесъп Каунти и че не сте замесена в случая. Има свидетел. А с този свидетел ще й бъде доста трудно да ви предаде на братята Дики.
— Пак може да го направи — предположи Дел.
— Не, не може — възрази Бари. — Не и с наличието на свидетел. Една жена е излизала от магазина и е видяла всичко. Тя също се е обадила на 911 и е казала на оператора какво е видяла и как Джей Ди е ударил госпожица Бюканън без никаква провокация от нейна страна. Каза, че Джей Ди изскочил от колата си, сякаш го преследвал рояк оси, измъкнал телефона от ръката й и здравата я халосал.
— По-добре госпожица Бюканън да се моли Джей Ди да не се добере до свидетелката и да не я изплаши, така че да промени показанията си.
— Това няма значение. Всички спешни обаждания се записват, а Джей Ди не може да промени записите.
Двамата мъже говореха за Джордан, сякаш беше невидима. Тя бе удивена и че никой, изглежда, не възнамеряваше да направи нещо за трупа. Видя как шефката на полицията погледна в багажника, но това бе всичко. Доколкото знаеше Джордан, никой друг не бе проверил трупа. Медиците определено не бяха. Явно никой не се интересуваше коя е жертвата. Чудеше се кога ще си зададат този въпрос.
— Мислиш ли, че ще трябва да откараме трупа в Бърбън? — попита Дел.
— Сигурен съм. Ще трябва да висим тук, докато дойдат криминалистите, огледат местопрестъплението и съдебният лекар освободи тялото.
