Уморена от ролята на почти безгласен наблюдател, Джордан благодари още веднъж на медиците, след това приближи до шефката на полицията и зачака жената да я забележи.
Вместо това, един от братята Дики забеляза, че ръцете й са свободни.
— Някой да сложи белезници на заподозряната — рече той. — Някой, който вече би трябвало да си е свършил работата.
Джордан пристъпи напред.
— Ти ли ме удари?
Докато отговаряше, мъжът не я гледаше в лицето.
— Никой не те е удрял — тросна се той.
— За бога, Ранди, погледни лицето й! Някой със сигурност здравата я е цапардосал! — изкрещя Маги Хейдън. — А има и свидетел. — Шерифът я изгледа смаяно и тя добави с кимване: — Да, има. Една жена е видяла как брат ти е измъкнал телефона от ръката й, а след това я ударил с юмрук. — Снижи глас и продължи: — Така че вече нищо не може да бъде променено. Твърде късно е. Може да се стигне до съд.
Джей Ди, който се бе облегнал нехайно на шерифската кола и крещеше заканите си към Хейдън, рязко се изправи, когато чу за свидетеля.
— Какъв свидетел? Кой е видял, какво? Ако ще ме обвиняват в нещо, което не съм извършил, искам да знам името му.
— Когато му дойде времето, ще го узнаеш, Джей Ди — отвърна полицайката.
— Полицейски началник Хейдън, искам да повдигна обвинение — намеси се Джордан.
— Ти по-добре мълчи — скастри я Хейдън.
— Искам да го арестувате — настоя Джордан.
Униформената жена поклати глава:
— Не ме интересува какво искаш. А сега по-добре си дръж устата затворена.
Джей Ди кимна одобрително.
— Ранди, не ти ли се струва любопитно, че Хейдън вдига пара за някакво си малко по-грубо отношение към опасен заподозрян, навярно извършил жестоко убийство? Не можеш да го оспориш. Доказателството е там и всеки може да го види. Трупът не е бил нито в моята, нито в твоята кола, Ранди. Беше в нейната. И откога сме се загрижили толкова дали някакъв убиец е бил ударен?
Двамата братя Дики бяха едни от най-неприятните личности, които Джордан някога бе срещала. И двамата имаха телосложение на борци, оставили мускулите си да се отпуснат. Вратовете им бяха дебели, а раменете — тлъсти. Джей Ди беше по-висок от брат си, но немного. Ранди имаше корем и двойна брадичка. И двамата бяха с малки очички, но тези на Джей Ди бяха сближени като на пор.
Началничката на полицията най-после реши да удостои Джордан с вниманието си.
— Името ми е Маги Хейдън. А ти си?
След като държеше шофьорската й книжка в ръка, полицайката вече отлично знаеше коя е, но ако искаше да спазва формалностите, Джордан нямаше да й противоречи. Затова каза името си и съобщи адреса си.
— Искам незабавно да ми отговориш на някои въпроси. Знаеш ли кой е мъжът в багажника на колата? Мъртвият. Знаеш ли името му?
— Да — отвърна Джордан. — Казва се професор Хорас Атънс Макена.
— Откъде го познаваш? — продължи с разпита шефката на полицията.
Джордан набързо обясни къде и как се бе запознала с професора и защо е дошла в Серенити. Хейдън явно не повярва на нито една нейна дума.
— Ще дойдеш с мен в полицейския участък — отсече тя. — Има да даваш доста обяснения. Ще изчакаме тук, докато дойде патологът, затова не оказвай съпротива, защото иначе ще ти сложа белезници.
Без да кажат нито дума, шериф Рандал и брат му се запътиха към колата си. Лицето на Джей Ди бе изкривено в отвратителна самодоволна усмивка.
— Полицейски началник Хейдън, може ли да ви задам един въпрос? — попита Джордан. Вътрешно бушуваше от гняв, но външно изглеждаше спокойна. Щеше да бъде прекалено да искат да е мила и любезна.
— Давай, но по-бързо — рязко отвърна полицайката.
— Откъде шерифът знае, че в багажника на колата ми има труп?
— Каза, че някой се обадил на мобилния телефон на брат му. В момента не мога да кажа дали казва истината, или лъже.
Шериф Ранди пренебрегна забележката й, но не и брат му. Извъртя се рязко и изкрещя:
— Да не би да ме наричаш лъжец?
Маги не отговори и Джей Ди продължи:
— Да не би да вярваш повече на една убийца, отколкото на гражданин, спазващ законите?
— От ФБР могат да проверят записите от разговорите на шерифа и да направят разпечатка на всички телефонни обаждания, получени от двамата братя през последните двайсет и четири часа. Това ще ви е от полза, нали така, полицейски началник Хейдън? — попита Джордан.
Джей Ди изсумтя.
— Да бе, как не! Сякаш от ФБР ще се главоболят с убийство, станало в някакъв затънтен град. Изобщо няма да ти обърнат внимание.
— Аз вече им се обадих и те пътуват насам — осведоми го Джордан.
Думите й определено привлякоха вниманието на всички присъстващи.
— И защо си им се обадила? — попита полицайката.
— Брат ми Ник е агент от ФБР. Говорих с партньора му и той ме увери, че двамата с Ник ще дойдат възможно най-скоро, но междувременно той изпраща двама агенти от кабинета на областния прокурор.
Шериф Рандал не се развълнува, че ФБР ще се намеси, но за разлика от него, Джей Ди изглеждаше смаян и ядосан.
— Тя блъфира.
Шериф Рандал продължи да върви към колата си.
— Чакайте малко! — извика Джей Ди. — Брат ми има правото да я разпита.
— Не, няма — възрази Джордан.
Джей Ди я прониза гневно с поглед. Тя не трепна. Знаеше, че грубиянът се опитва да я изплаши, но тя нямаше намерение да се поддаде. Тогава той пристъпи заплашително към нея.
— Маги, нима ще позволиш на онези от ФБР да ти нареждат какво да правиш? — изхленчи Джей Ди. — След всичко, което двамата с Ранди сме направили за теб? Никога нямаше да станеш шеф на полицията, ако не беше заради…
— Я ме чуй! — прекъсна го Хейдън. — Няма да позволя на никого да ми казва какво да правя. Ранди?
Шерифът се обърна.
— Какво, Маги?
— Защо всъщност си дошъл чак дотук? И при това без униформа?
— Смятах да си взема свободен ден — отвърна шерифът на Джесъп Каунти. — Не виждаш ли въдиците в колата ми? Исках да половя риба с брат си.
— Ти винаги караш пикапа си, когато ходиш на риба — изтъкна тя.
— Но явно не и днес, нали?
— Не е нужно да ми се правиш на умник. Май е най-добре да се заемеш с риболова и да ме оставиш да си върша работата.
— Но ФБР… — започна Джей Ди.
— Надявам се, че полицейският ви участък е достатъчно голям, за да побере семейството ми — пренебрежително го прекъсна Джордан. — Сигурна съм, че всичките ми братя са научили за станалото и вече пътуват насам. А аз имам много братя. Забавно, но повечето от тях са от силите на реда. Тео, най- големият — продължи тя с вбесяващо жизнерадостен тон, — не обича да се хвали, но заема доста висок
