Танц в сенките

пост в правосъдното министерство. — Втренчи се в грозното лице на Джей Ди и уточни: — Министерството на правосъдието на Съединените американски щати. Алек в момента работи под прикритие за ФБР, но сигурно също ще пожелае да дойде. О, едва не забравих Дилън. Той самият е полицейски началник. Предполагам, че ще иска да си побъбри с шериф Ранди и Джей Ди. Разбирате ли, никой от тях няма да повярва, че съм убила човек и съм го скрила в багажника на колата си и ще се опитат да разберат кой лъже, и защо.

— Кучка! — озъби се Джей Ди.

— Качвай се в колата, Джей Ди — нареди брат му. — Маги, бих искал да поговоря с теб насаме.

— Не мърдай от мястото си — обърна се полицайката към Джордан. — Момчета, наблюдавайте я! — извика тя към медиците и закрачи забързано към шерифа.

Джордан ги наблюдаваше как разговарят. Жената се бе приближила до шерифа и го слушаше внимателно. Кимна няколко пъти, очевидно съгласна с това, което й казваше. Лош знак — помисли си Джордан. — Много лош знак.

Изминаха още няколко минути и двамата братя Дики най-после се качиха в колата си и заминаха. Полицай Хейдън изглеждаше отвратена.

— Смятам да разбера какво става тук. Какво си направила, за да предизвикаш шерифа?

— Не съм направила нищо — възрази Джордан.

Но жената продължи, сякаш въобще не я бе чула:

— Ще ми кажеш защо шерифът искаше да те отведе за разпит. Какво знае той за теб?

Преди Джордан да й обясни, че няма ни най-малка представа какво се върти в извратените мозъци на братята Дики и че няма никакво намерение да се опитва да отгатне, в паркинга влезе бебешко розова спортна кола със сгъваем покрив. Караше я патологът със слънчеви очила и бейзболна шапка на Далас Каубойс.

Дел сграбчи ръката на Джордан.

— Елате в линейката. Ще чакате там с нас.

Джордан ги последва, но не изпускаше от поглед Хейдън, която бе застанала до наетата кола и разговаряше със съдебния лекар. Когато приключи, набута Джордан на задната седалка на патрулната си кола, но не си даде труд да й сложи белезници. Приближиха до лекаря и спряха. Хейдън се обади на заместника си и остави съобщение на съпругата му да му предаде да се яви в полицейския участък колкото е възможно по-скоро.

— Кажи на Джо, че разследвам убийство.

Джордан се сви, когато чу веселите нотки в гласа на жената. Хейдън форсира двигателя и патрулната кола се понесе из града с виеща сирена.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Полицейският участък беше изключително малък. На Джордан й приличаше на декор в стар каубойски филм. Имаше две бюра с високи до кръста дървени перила помежду им, както и люлееща се врата, водеща към вътрешната част на помещението, в дъното на което се намираше тесният кабинет на шерифа с големината на будка за събиране на таксата по магистралата. Вратата вляво отвеждаше към коридора, където се помещаваха тоалетната и единствената килия.

В участъка нямаше никой, с изключение на една млада жена, която седеше пред компютъра и плачеше. Когато шефката на полицията и Джордан влязоха, тя попи очи с маншета на ризата си и наведе глава. Джордан чу как полицайката изруга под нос.

— Още ли имаш неприятности, Кари?

— Знаеш, че мразя всичко това.

— Разбира се, че знам. Откакто пое тази работа, не правиш нищо друго, освен да се оплакваш.

— Не съм я поела — измърмори младата жена. — Беше ми натрапена. И не съм се оплаквала толкова много.

— Не спори с мен в присъствието на заподозрян.

— Аз ли съм заподозряната? — попита Джордан.

Очакваше шефката на полицията да го потвърди. В крайна сметка трупът бе в нейния багажник. След това полицайката бе длъжна да й прочете правата, а тя щеше да поиска адвокат.

Нищо подобно не се случи.

— А не си ли заподозряна? — повтори шефката на полицията. Наклони глава и се намръщи, сякаш се колебаеше. — Ще реша, след като те разпитам.

Джордан помисли, че жената сигурно се шегува, но изражението на лицето й показваше, че е съвсем сериозна. Наистина ли смяташе, че Джордан доброволно ще отговори на въпросите и сама ще се признае за виновна, така че полицайката да я арестува? Не може да е истина, помисли си тя. Цялата история приличаше на някакъв кошмар.

Но килията си бе съвсем истинска. Беше завряна зад ъгъла, в дъното на коридора.

Шефката на полицията отведе Джордан в тясната стаичка, после затвори вратата.

— Ще те заключа тук, за да съм сигурна, че няма да избягаш, докато се върна на местопрестъплението, за да говоря с криминалните експерти. Ще взема и ключа — добави Хейдън — за всеки случай, ако на някого му хрумне да те освободи.

Джордан не каза нищо. Не можеше. Беше изгубила дар слово. Трябваше да се успокои, да събере мислите си. Отпусна се на походното легло, постави ръце на коленете си с дланите нагоре, изправи гръб и се втренчи в каменната стена отсреща. След няколко минути затвори очи и се опита да си припомни някои от упражненията по йога, чрез които инструкторката й бе казала, че се постига вътрешен покой. Е, в момента и дума не можеше да става за вътрешен покой, но поне можеше да се опита да укроти бесните удари на сърцето си, да успокои дишането, а след това може би да овладее и страха, който я бе сковал.

Минаха повече от два часа, преди Хейдън да се върне в участъка. Тя отключи вратата на килията и влезе, влачейки зад себе си стол с висока дървена облегалка. Джордан чу помощничката да мърмори нещо в другата стая, но не успя да различи думите.

— Да не би помощничката ви да плаче? — попита Джордан.

Полицайката настръхна.

— Разбира се, че не. Това би било непрофесионално.

И двете чуха изхлипване.

— Явно съм се объркала — рече Джордан.

— Ще записвам разговора — заяви Хейдън, измъкна отнякъде малък касетофон и го остави върху походното легло.

Полицай Хейдън явно бе изключително некомпетентна. Джордан искаше да я попита дали някога досега е разследвала убийство, но въпросът сигурно щеше да я ядоса, особено ако изтъкнеше, че още не й е прочела правата.

— Имам някои въпроси. Готова ли си да ми отговориш честно? — Хейдън не изчака арестуваната да й отвърне. — Можеш да започнеш, като ми обясниш как е възможно да караш кола и да не знаеш, че в багажника й има труп.

Обвинителният тон никак не се понрави на Джордан.

— Вече казах, че взех колата от сервиза и не съм отваряла багажника, докато не излязох от магазина.

— А този твой приятел, професор Макена, се е срещнал с теб онзи ден и след два дни е намерен мъртъв. И ти нямаш никаква представа как е станало, така ли?

— Мисля, че имам право на адвокат, ако ще продължавате с въпросите — учтиво отбеляза Джордан.

Хейдън се направи, че не я е чула.

Е, щом е така и аз ще се включа в играта, реши Джордан и започна да се преструва, че не разбира следващите въпроси.

Накрая полицайката спря.

— Мислех, че водим приятелски разговор — рече.