Танц в сенките

рая. Това се случило по време на жестоки сражения. Твърди се, че всички воини от двете страни на бойното поле видели идването на ангелите. Внезапно времето спряло своя ход. Някои от бойците тъкмо вдигали мечовете си, а други се канели да хвърлят копията или боздуганите си, когато всички замръзнали на място. Гледали като омагьосани как воинът се издига в небето.

— И какво се случило после?

Тя сви рамене.

— Предполагам, че са дошли на себе си и са продължили да се бият.

— Хареса ми. Прочети още една — примоли се той.

— Какво искаш да е — романтично или кърваво?

— Чакай да си помисля — рече той, без да отваря очи. — Аз съм в леглото, а до мен е оскъдно облечена жена, която отчаяно копнее за малко действие…

Тя го сръга в ребрата.

— Не съм толкова оскъдно облечена. Имам тениска и шорти. Няма нищо оскъдно в облеклото ми.

Очите му останаха затворени, но устните му се разтеглиха в усмивка.

— Да, но затова пък знам, че под тениската и шортите не носиш нищо друго.

Младата жена бързо погледна гърдите си. Слава богу, нищо не се виждаше през тениската.

— Само ти можеш да си помислиш подобно нещо.

— Всеки мъж би го направил.

— Не го вярвам — изсумтя тя.

— Такива сме ние — засмя се Ноа.

Джордан се опита да придърпа чаршафа към гърдите си, но той го бе затиснал с крак.

— Ами опитай се да не мислиш за това.

Той отвори едното си око.

— Да не мисля за това?

— Искаш ли да чуеш друга история или не?

— Хм.

Тя въздъхна.

— Какво беше това „хм“?

— Ти не възрази, че се нуждаеш от малко действие от моя страна.

Сега вече я хвана натясно.

— Не смятам за нужно да отговарям на подобна безсмислица. Каква история би искал да чуеш?

Отново бе успял да я раздразни. Не разбираше с какво го е предизвикал, но го бе направил.

— Ядосах ли те с нещо, сладурче?

Тя завъртя очи. О, господи!

— Изобщо не си ме ядосал. Ще прибера листовете — заплаши го.

— Извинявай. Просто ти толкова лесно…

— Това ми казват всички момчета — пошегува се Джордан.

— Нима? А добра ли си?

В очите й проблеснаха закачливи искрици.

— А ти как мислиш?

Ноа не каза нищо. Взря се в невероятните й сини очи и изгуби нишката на мисълта си. Сексуалните задявки му бяха станали втора природа, но внезапно не знаеше какво да отговори. Представата за Джордан — без тениска, без шорти, как се люби — изплува в съзнанието му и го остави безмълвен.

Грабна двете бутилки бира и се запъти към стаята си.

Когато най-после заговори, гласът му прозвуча дрезгаво:

— Мисля, че е по-добре да си лягам.

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Два телефона иззвъняха едновременно.

Звуците, идващи откъм стаята на Ноа, събудиха Джордан. Тя се претърколи в леглото и отвори леко очи, докато го слушаше да отговаря на позвъняването, което й се стори, че идваше от мобилния му телефон. Чу го да моли скъпата да изчака минута и след това отговори на другото позвъняване. Очевидно не му се понрави онова, което му казваше обаждащият се, затова гласът му стана суров. След това започна да дава резки заповеди. Чу го да обяснява със своя по-добре не ми се изпречвай на пътя тон, че очаква резултати до обяд.

Няколко минути по-късно мина през вратата.

— Беше Джо Дейвис… — започна той.

— Преди да ме осведомиш какво е казал, може би не е зле да поговориш със скъпата, която още чака на другата линия.

— А, по дяволите… — промърмори Ноа и забърза обратно към стаята си.

След миг се върна и се отпусна върху леглото на Джордан, докато се извиняваше на обаждащия се. Тя се опита да стане, но той хвана края на тениската й.

— Почакай малко. Тя е тук. — Подаде й мобилния си. — Сидни иска да говори с теб.

Джордан не вярваше, че сестра й е на другия край на линията, докато не чу „ало“.

— Откъде имаш номера на Ноа? — попита Джордан.

— Не си спомням. Винаги съм го знаела. Сега това не е важно. Тео ми каза какво се е случило. Знаеше ли за трупа, когато разговаряхме преди?

— Преди какво? Не си спомням — отвърна Джордан. — Всички ли знаят за случилото се?

— Дилън и Кейт не знаят, но те са на меден месец, затова Алек смята, че не е нужно да ги безпокоим. Джордан, кажи ми, добре ли си?

— Да — увери тя сестра си. — Полицията изясни всичко и утре се връщам у дома. Ще ти разкажа, като се видим. Обещавам. Сидни… — започна тя.

— Да?

— Мама и татко знаят ли?

— Ник им се обади и им каза.

— Не е трябвало да го прави. Само ще се тревожат, а и без това имат достатъчно грижи с процеса и всичко останало.

— И бездруго щяха да разберат. Зак щеше да се изпусне.

— Кой е казал на Зак?

Настъпи продължителна пауза, след което Сидни промълви:

— Сигурно аз съм му споменала.

Джордан не искаше да се впуска в спорове. Поговори още няколко минути със сестра си, за да я успокои, че всичко е наред, след това приключи разговора.

— Когато намерих онзи труп, трябваше да се обадя на Дилън — отбеляза тя, докато връщаше телефона на Ноа.

— Защо? Защото Ник е казал на семейството ти?

Тя кимна.

— Сидни твърди, че и бездруго са щели да разберат…

— Щяха.

— Може би — съгласи се младата жена.

След това се облече и събра багажа си, затвори ципа на чантата и отиде до свързващата врата. Ноа закопчаваше кобура на пистолета си.

— Щеше да ми казваш защо се обади началникът на полицията Дейвис — подкани го Джордан.

— Да. Съобщи ми, че шериф Ранди нямал представа къде е брат му. Казал, че хората му го търсели.

— Ти вярваш ли му?

— Не — отвърна агентът. — Шерифът знае много добре къде е Джей Ди. Навярно смята да се договори с началник Дейвис, преди той да се появи. Поне това е моята хипотеза.