— Все още не съм го установил. Ще ми е нужна помощ. Насам идват двама заместник-шерифи, които имат много повече опит.
— С убийства?
Новоизпеченият шеф на полицията вдигна рамене.
— Не знам. Освен това от Бърбън ще дойдат детективи.
— Къде е съдебният лекар? — попита Ноа и погледна часовника си. — Чакаме го вече четирийсет и пет минути. И къде са криминалистите?
— Знаеш, че нещата в малките градове стават по-бавно. Всички трябва да дойдат в Серенити от други места. Вече пътуват насам — увери го Джо.
— Знаеш, че имам приятели, които могат да помогнат.
Дейвис кимна.
— Знам също, че ако се нуждая от помощта на ФБР, ще я поискам.
— Ами шериф Ранди?
— Ще се срещна с него този следобед. Трябваше да се видим сутринта. Той ми се обади снощи — поясни Джо. — Но сега ще трябва да се оправям с тази каша — прибави и кимна към Лойд. — Наложи се да отложа срещата с него, както и с теб, която имахме в къщата на професор Макена.
— Искам да дойда — рече Ноа.
Джо поклати глава:
— Не. Ранди ме познава. А пред теб няма да каже нищо за брат си.
— Къде е брат му? И не ми казвай, че не бива да говоря с него.
— Не знам къде е Джей Ди, но Ранди ще ми каже. След това ще решим какво да правим.
Какво имаше да се решава? Джей Ди бе нападнал Джордан. Той трябваше да бъде арестуван и заключен в килия. Нямаше какво толкова да се решава.
— Ако ти не откриеш Джей Ди, аз ще го направя.
Джо наклони глава и смръщи вежди.
— Това заплаха ли е?
— Дяволски си прав — заплаха е — отсече Ноа.
Дейвис вдигна ръце в жест на помирение.
— Добре, добре. Разбрах те. Но моля те, позволи ми да поговоря с Ранди насаме. Все пак аз живея в този град — напомни му. — Опитвам се да постъпя правилно, затова ми позволи да действам по моя си начин.
За разлика от Джо, Ноа не бе длъжен да се съобразява с никого. Тъкмо се канеше да заяви на шефа на полицията, че няма намерение да проявява търпение и по един или друг начин ще разговаря с братята Дики, когато вниманието му бе привлечено от Джордан.
Тя бе скочила от стената и сега вървеше към тях. Докосна ръката му и рече:
— Джо, двамата с Ноа бихме искали да помогнем с каквото можем. Нали така, Ноа? — Той сведе поглед към нея. Тъй като не отговори, Джордан се облегна на него и повтори: — Нали така?
— Разбира се — отвърна накрая агентът. Това бе една от най-абсурдните ситуации, в които се бе озовавал. В багажника на колата му имаше труп, а един неопитен и вероятно неспособен полицай водеше разследването. На всичкото отгоре жената, която бавно го подлудяваше, сега искаше от него да бъде мил и любезен.
— Предполагам, че вие двамата ще останете малко по-дълго в Серенити — обади се Дейвис. Беше заключение, а не въпрос.
— Да, ще останем — кимна Ноа. — Засега Джордан е единствената връзка между професора и Лойд.
— Ще отида да кажа на Амилия Ан, че стаите ще са ни нужни за довечера — предложи тя.
Ноа сграбчи ръката й и я дръпна.
— Ти ще стоиш близо до мен.
— Смятам да…
— Тя вече знае — прекъсна я той, като наклони глава към един от прозорците на сградата. Амилия Ан и Канди ги наблюдаваха с широко отворени очи. За щастие от мястото си не можеха да видят какво има в багажника на колата.
Джо предложи двамата да се върнат в мотела.
— Няма защо да чакате с мен. Ще ви се обадя, когато свърша с огледа на колата и след като говоря с Ранди.
Ноа сложи ръка върху рамото на Джордан и я поведе към стаята.
— Ноа? — извика Дейвис.
— Да?
— Ще ти трябва друга кола.
— Така изглежда. — Ноа усети как раменете на Джордан се отпуснаха под ръката му. — Добре ли си, сладурче?
— Добре съм — отвърна с въздишка младата жена. — Но започвам да си мисля, че този дружелюбен малък град изобщо не е толкова дружелюбен.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Въпреки че агентите Чадик и Стрийт от регионалното бюро на ФБР не участваха официално в разследването, те правеха всичко, което бе по силите им, за да помогнат на Ноа да разбере какво става.
Двамата мъже докараха нова кола — „Тойота Камри“. Джордан, която вече не бе на себе си от страх, настоя, преди да се качи, един от тях да отвори багажника и да погледне вътре. Агент Стрийт, изглежда, имаше доста изкривено чувство за хумор. Явно смяташе за много забавен факта, че сестрата на Ник намира труп след труп и със смях я нарече
Чадик даде на Ноа голям кафяв плик.
— Вътре е всичко, за което ме помоли — рече той. — Има извлечения от банковите сметки на професор Макена за изминалата година, но ако искаш, ще направя справка и за предишните години.
— Макена е бил замесен в нещо — обади се Стрийт. — През последните осем месеца е правил само вноски в брой. По пет хиляди долара на всеки две седмици.
— И е ходил до Остин, за да внася парите — добави Чадик. — Освен това преди осем месеца си е купил нова кола, а километражът й показва, че оттогава доста е пътувал. Един от асистентите в колежа, където е преподавал, ми каза, че професорът е получил наследство.
— Странно наследство — отбеляза Стрийт. — В брой на всеки две седмици, като произходът му не може да бъде установен.
— А справките за телефонните му разговори? — попита Ноа.
— И те са в плика — отвърна Чадик. — За шестте месеца, откакто е живял в къщата, е имал само две обаждания, които могат да бъдат проследени. Няма регистрирани негови разговори, с изключение на един кратък, направен половин час преди Джей Ди Дики да каже, че някой му се е обадил, за да го информира, че в колата на Джордан има труп.
— Да не би да ми казваш, че някой е звънял на Джей Ди от дома на Макена?
— Точно така.
— Но аз се обадих на професора — намеси се Джордан. — Когато пристигнах в Серенити. Той ми беше дал телефонния си номер. Това обаждане трябва да е регистрирано.
— Има ли данни за разговорите по мобилен телефон? — попита агентите Ноа.
— Не успяхме да открием мобилен телефон, регистриран на името на професор Макена. Джордан, ако ми кажеш номера, на който си се обадила, ще го проверим.
— Ние изпреварихме малко процедурите и поръчахме на двама от хората ни да проверят колата на Макена. Обзалагам се, че единствените отпечатъци, които ще открият, ще са неговите — каза Чадик. — Джо Дейвис се е оплел като пате в кълчища, но няма да ни помоли за помощ. Искаш ли да се намесим по- настоятелно? Бихме могли да поемем случая и да ви измъкнем оттук.
