автомобили.
— Нямам желание да влизам в тази къща — отбеляза Ноа. — Тя сигурно спи в ковчег.
— С моя лаптоп.
— Джордан, наистина трябва да укротиш топката. Полицията го търси.
Беше прав. Тя бе обсебена от компютъра си.
— Може би Хейдън си е събрала багажа и е напуснала града.
— Съмнявам се, че е заминала. Не, тя няма да се откаже толкова лесно. Разполагала е с твърде много власт, за да я остави да й се изплъзне без битка.
— Трябва да знае, че не би могла да си върне работата — отбеляза Джордан.
— Вероятно е заминала някъде, за да измисли стратегия, с която да принуди членовете на градския съвет отново да я назначат за шеф на полицията.
Ноа зави на следващия ъгъл и подкара към центъра на града.
— Къде искаш да хапнем?
— Има само едно място, където бихме могли да отидем. В ресторанта на Джафи. Наоколо има и други заведения, но ако отидем да се храним някъде другаде, той ще разбере, защото всички тук знаят какво става и бързат да го разгласят.
— И какво като разбере? Какво толкова ще стане?
— Ще се обиди. — Джордан беше напълно сериозна.
— И какво те интересува…
— Той беше много мил с мен — прекъсна го тя — и аз го харесвам. Освен това храната там ти се услади, нали?
Той кимна:
— Да, добре. Отиваме при Джафи.
Върнаха се при мотела и Ноа спря колата на паркинга отзад. Двамата се запътиха към ресторанта, а Джордан носеше плика, който им бе дал Чадик. Когато минаха покрай сервиза на Лойд, тя усети как по гърба й полазиха тръпки.
— Известно време смятах, че Лойд беше толкова нервен, защото е убил професора и го е сложил в багажника на колата ми. Не знам какъв може да е бил мотивът му, но вярвах, че началник Дейвис ще го открие. А сега Лойд е мъртъв. Искаш ли да чуеш новата ми теория?
Той се усмихна.
— Казвай.
— Лойд може би е видял убиеца да слага трупа в багажника. Не мислиш ли, че е станало точно това?
— Би могло.
— Не прозвуча много ентусиазирано, но знам какво си мислиш. Защо убиецът не е убил Лойд веднага? Защо е изчакал? Според мен той не е знаел, че Лойд го е видял, но ако е било така, то откъде го е разбрал?
Ноа не отговори на нито един от въпросите. Джордан се справяше сама. Поставяше задачата, обмисляше я, след което достигаше до това, което, според нея, беше правдоподобно обяснение.
Ресторантът на Джафи беше почти празен. Имаше само неколцина бизнесмени, които пиеха айс-кафе и обсъждаха новостите от деня. Един от тях беше Кайл Хефърминт — мъжът, когото Джордан бе срещнала в офиса на застрахователната агенция.
— Познаваш ли някой от тези мъже? — попита Ноа, докато минаваха покрай предния прозорец.
— Само един — отвърна тя. — Кайл Хефърминт. Бих го определила като сноб, обича да говори за известни хора, сякаш им е близък познат.
Ноа не смяташе, че би имал голяма полза от някого, чието главно достойнство е, че парадира с познанствата си.
— Не харесвам подобни типове — промърмори той, докато й отваряше вратата.
Когато Ноа и Джордан минаха покрай тях, всички замълчаха. Тя се усмихна на Кайл, когато той й кимна и продължи към масата в ъгъла. Анджела ги посрещна с обичайния чай с лед, докато мъжете продължаваха да ги наблюдават. Сервитьорката сложи ръка на кръста си, погледна през рамо, сетне отново насочи поглед към Джордан.
— Не им обръщай внимание — каза Анджела. — Просто обсъждат новините от деня.
— Защо са се втренчили в мен? — попита Джордан.
— Първо на първо — поде Анджела, — ти представляваш много хубава гледка, а второ на второ, си новината на деня. Всички чухме как си намерила Лойд и тъй нататък.
— Май докарах злото в Серенити.
— Е, аз не бих го казала. Просто имаш навика да намираш мъртъвци, това е всичко. Също като на филм. Сещаш ли се за онзи, в който мъртъвците говореха с хлапето? Само дето в случая не говорят с теб. Някой от вас в настроение ли е да похапне говеждо днес? Джафи прави сандвичи с говеждо. Освен това е сготвил и говеждо задушено.
Анджела тъкмо се бе върнала в кухнята, за да предаде поръчката им за сандвичи, когато Кайл приближи.
— Здрасти, Джордан.
— Здрасти, Кайл. Радвам се да те видя отново.
— Кой е приятелят ти?
Джордан представи Кайл на Ноа. Той стисна ръката му, сетне се обърна отново към нея:
— Разбрах, че ще останеш още известно време в града, Джордан. Какво ще кажеш да хапнем заедно довечера?
— Съжалявам, но не мога. Вече се уговорих с Ноа, но ти благодаря за поканата.
Този път той не настоя.
— Джордан, чух какво ти се е случило и трябва да ти кажа, че ако бях на твое място, не знам какво щях да направя, а я се виж ти, Джордан! Вече си намерила два трупа. Това е своеобразен рекорд, Джордан, не мислиш ли? — попита той и повдигна едната си вежда.
Докато мъжът й говореше, Ноа бе преметнал ръка през облегалката на стола й.
И всеки път, щом Кайл кажеше името й, Ноа подръпваше нежно кичур коса.
— Агент Клейборн, трябва да споделя известна информация с вас. Миналата вечер случайно минавах покрай сервиза на Лойд и забелязах, че в офиса му свети. Стори ми се доста странно, тъй като той никога не оставаше до късно.
— Видя ли Лойд? — попита Джордан.
— Видях сянка на мъж, Джордан, но не смятам, че беше Лойд. Зърнах я само за секунда-две. Но не ми се стори достатъчно голяма, нито достатъчно широка, за да бъде на Лойд. — Този път повдигна и двете си вежди. — Мислите ли, че информацията ще ви е от полза, агент Клейборн?
— Да — кимна Ноа.
— Джордан, наистина бих се радвал да се видим отново. Има още нещо…
— Тя вече е ангажирана с мен — прекъсна го агентът.
Джордан се опита да смекчи резките му думи:
— Благодаря ти за поканата.
Щом Кайл се отдалечи, тя прошепна:
— Беше груб с него. Какво ти става?
— Джордан, няма нищо, Джордан.
Тя се засмя.
— Казах ти, че си пада малко сноб.
— Той явно ти е хвърлил око. — Ноа не се усмихваше. — Всъщност струва ми се, че половината мъже, с които си се запознала в Серенити, са ти хвърлили око. — Пресегна се и отметна кичур коса от лицето й. Пръстите му докоснаха нежно бузата й.
Дъхът й секна. Той едва я бе докоснал, а тя вече реагираше. Винаги бе смятала, че е имунизирана срещу чара му, но започваше да се притеснява, че май се е лъгала.
— На мен? — попита невярващо младата жена. — Едва ли аз съм обект на ухажване тук… по-скоро ти
