В мига, в който я зърна, Ноа престана да крещи обидни думи и обърна гръб на Томи, за да я види по- добре.
— В какво си се вторачил така? — възнегодува Томи, който все още се задъхваше от надвикването.
— В Лорен — отвърна Ноа. — Има страхотно тяло.
— Говориш за сестра му — напомни му Ник и го плесна по рамото.
— Да, знам. Трудно е да повярваш, че са роднини. Тя е дяволски красива и мила, а той е такъв тъпанар. Между другото, твоят приятел е съвършено сляп — добави Ноа. — Не може да види, че топката е излязла извън игрището, макар че линията е на две крачки от него.
Спорът се разгоря отново.
Три минути по-късно тримата нахлуха в къщата. Томи бършеше челото си с края на блузата, но по телата на Ник и Ноа нямаше и капчица пот. Смеейки се дружно, тримата се насочиха към кухнята да си вземат нещо за пиене.
Лорен влезе във всекидневната и грабна един тежък кош с прането, оставен на пода.
— Не мога да повярвам, че предложи бира на тези хлапета — възмущаваше се Томи.
— Навън е горещо — защити се Ноа. — Помислих си, че са жадни.
— Но те са малолетни — разпалено отбеляза Томи. — А и още е предобед.
Ник й намигна, когато отново мина покрай нея, носейки опаковка с шест бутилки кока-кола. Ноа каза на Томи да остане вътре, докато той и Ник поговорят с момчетата на верандата.
— За какво беше всичко това? — попита Лорен брат си.
— Едно от момчетата е казало на монсеньор, че е възможно в събота да е видяло колата на онзи тип. Затова Ник говори с него.
— А момчето съобщило ли е на полицията?
— Не, никое от тези хлапета не говори с ченгетата — обясни й той. — Но всички са чули за случилото се. А Франки, главатарят на тайфата, красноречиво се изрази: „Няма да позволим на никой да пристига в нашата шибана енория и да се забърква с някой от нашите шибани свещеници“.
Очите на Лорен се разшириха от чутото, но Томи я успокои:
— Франки е добро хлапе. Ала трябва да се държи на положение. За всички тях е важно да се държат грубо. Както и да е, те са говорили с приятелите си, които вече висят по улиците денем и нощем. И един от тях наистина си е спомнил, че е видял странен пикап, паркиран на Тринадесета улица, точно до празния парцел. Ник се надява да получи описание на шофьора. Стискай палци — Добави той. А след това смени темата и попита: — Какво правиш тук с този кош за бельо?
— Не мога да стоя и да чакам. Трябва да съм заета с нещо и затова попитах монсеньор дали не мога да му помогна.
Томи отвори вратата към сутерена, светна лампата и започна да я наблюдава как слиза надолу по дървената стълба.
Доктор Моргенщерн пристигна пет минути по-късно. Когато се изкачи обратно по стълбите, тя чу гласа му. Мъжете се бяха събрали в предния салон. Агентите му бяха с цяла глава по-високи от него, но всички неуморно го наричаха „сър“.
Лорен беше притеснена и изплашена преди срещата си с доктора и се надяваше това да не й личи, когато Ник я издърпа напред, за да му я представи.
Той стисна ръката й и настоя да го нарича „Пит“. А след това добави:
— Хайде всички да седнем и да решим какво ще предприемем.
Лорен инстинктивно погледна към Ник. Той й кимна и тя тръгна след Томи към всекидневната. Моргенщерн изостана назад, за да поговори със своите агенти. Първо каза нещо на Ник, но толкова тихо, че Лорен не успя да чуе нито дума. После прошепна нещо на Ноа и агентът избухна в смях:
— Бог да ме убие, сър!
— И да изгуби един от своите предани войни? Не мисля! — възкликна Пит, докато водеше двамата мъже към всекидневната. — Освен това аз съм напълно убеден, че Бог има чувство за хумор.
Пит сложи куфарчето си на масата и щракна ключалките. Ник се тръшна на дивана до Лорен, а Ноа застана зад гърба на своя шеф със скръстени на гърдите ръце, изпълнявайки ролята на охрана.
— Сър, чудех се дали не сте научили нещо важно от полицейския психолог, комуто наредихте да се заеме със случая — заинтересува се Ноа.
— Казва се Джордж Уокър — рече докторът. — Наистина му хрумнаха няколко идеи, които може да са ни от полза. Но за нещастие нямаме нищо конкретно.
— Полицейските психолози не отиват ли на местопрестъплението, за да си създадат реална картина на случилото се? — попита Томи. — Четох някъде, че по този начин извличат своята информация.
— Да, истина е — съгласи се Пит. — Но все пак има и други начини.
— Например с помощта на магнетофонния запис ли?
— Да. — Томи, моля ти се, престани да крачиш напред-назад и седни — каза Лорен.
Брат й й направи знак да се премести по-близо до Ник и след това седна от другата й страна. Той не беше много сигурен как да формулира въпроса, който искаше да зададе, и затова реши да бъде прям.
— За какво точно си дошъл, Пит?
— Щастливи сме, че сте тук — намеси се Лорен, за да не си помисли докторът, че брат й е някакъв грубиян.
— Да, разбира се — съгласи се той. — Пит знае, че аз оценявам помощта му. Ще започнем отначало, нали? — обърна се той към психиатъра.
Пит кимна утвърдително. Томи се обърна към Лорен, за да й обясни:
— Преди около две години повиках Пит заради едно ужасно нервно хлапе, на което се опитвах да помогна. Пит издейства да го настанят в лечебен център. По онова време за първи път използвах връзките си чрез Ник, но оттогава насам Пит е разрешил три други трудни случая вместо мен.
— Старая се — отговори Пит. — Но днес пристигнах тук, за да седна да поговоря с теб, Том. Искам да ми преразкажеш какво се случи в изповедалнята.
— Нали вече си прослушал магнетофонния запис — напомни му Томи.
— Да и той се оказа много полезен за разследването. Все пак от записа не ми стана ясно за какво си мислил ти, докато непознатият е говорил. Бих искал да си припомниш всичко отново.
— Разказах на Ник онова, което си спомням.
— Да, но Пит ще ти зададе други въпроси — намеси се Ник.
— Добре, ако смяташ, че това ще помогне.
Пит се усмихна. Сетне се обърна към Ноа.
— Защо с Лорен не ни изчакате в другата стая? Ник, бих искал ти да останеш.
Лорен последва Ноа, но след това се обърна точно когато Пит отваряше чантата си и го попита:
— След като приключите, може ли да поговоря насаме с теб?
— Разбира се.
Ноа затвори френските прозорци зад гърба им. Монсеньор слизаше по стълбите от втория етаж, носейки кош с мръсни чаршафи. Без да каже дума, Лорен взе коша от ръцете му и отново тръгна към сутерена. Дочу смеха на брат си и предположи, че разпитът му все още не е започнал.
Пит се държеше така, сякаш имаше на разположение безкрайно много време. Започна с това, че попита Томи дали не му липсва футболът. Томи седеше на ръба на стола, видимо напрегнат и притеснен. Пит внимателно поведе разговора за станалото в изповедалнята и когато приключиха, имаше на разположение две малки сведения, които можеха да се окажат полезни. Непознатият използваше „Обсешън“ на Калвин Клайн. Томи бе забравил за това. И до този момент не се беше сещал за изщракването, което бе чул. Тогава бе предположил, че онзи е щракнал с пръсти, за да привлече вниманието му. Но според Пит той всъщност бе включил магнетофона.
— Бих предпочел, като се върнеш в Холи Оукс, известно време да не влизаш в изповедалнята — рече Пит в края на разговора им.
— Колко ще трае това известно време?
— Докато изобретим някакъв капан, за да уловим непознатия.
Томи погледна Ник и след това отново се обърна към Пит.
— Не смяташ, че той отново ще се върне да се изповяда, нали?
