— Значи мислите позитивно. Чаршафите ще станат много бели и хубави.
— Бяха на зелени и сини ивици, когато ги слагах в пералнята.
— Мили боже! — засмя се той.
— Ще трябва да му купя нови чаршафи — въздъхна Лорен. — Но както можете да се убедите сам, доста ми е трудно…
— Да се съсредоточите ли?
— Да. Главата ми се върти и се чувствам толкова… виновна.
Монсеньор почука на вратата и надникна вътре.
— Лорен, тръгвам за обичайните си посещения в болницата. Сигурно няма да се бавя много, а госпожа Крауски скоро ще пристигне. Ще имаш ли нещо против да отговаряш на телефона, докато тя дойде? Отец Том ще може да се справи, ако има нещо спешно.
— Да, разбира се.
Пит се изправи:
— Почакайте за минутка, монсеньор.
Той се извини, излезе в коридора и повика Ноа. Лорен чу стъпки по стълбите, а след това отново прозвуча гласът на Пит.
— Помоли агент Сийтън да закара монсеньор и да остане с него.
Старият свещеник се възпротиви, като чу че трябва да има придружител. Възрази, че сам може да кара собствената си кола, но Пит любезно го прекъсна и твърдо настоя агентът да отиде с него. Монсеньор разбра, че е безсмислено да спори, и неохотно се съгласи.
Пит помоли за извинение и се върна при Лорен. Ник го последва във всекидневната, затвори вратата зад себе си и се облегна на нея. Скръсти ръце на гърдите си и съучастнически й намигна. С цялата си поза й подсказваше недвусмислено, че няма никакво намерение да си тръгне скоро оттук.
— Да не би да искаш да говориш с Пит? — попита го тя.
— Ник помоли да се присъедини към нас — рече Пит. — Казах му, че това зависи от теб.
Тя се поколеба за миг.
— Добре. Но, Ник, ще ти бъда благодарна, ако не ме прекъсваш и не спориш, като разбереш за какво става дума. Обещай ми — настоятелно изрече Лорен, гледайки го право в очите.
Ник й се усмихна неопределено, но Пит взе положението в ръцете си:
— Ти ми каза, че се чувстваш виновна. Защо?
Решена да не обръща внимание на Ник, тя се взираше в изящните рози, изрисувани върху ориенталската ваза.
— Иска ми се да избягам някъде и да се скрия, докато го хванете — отговори Лорен. — Срамувам се, задето се чувствам така.
— Няма от какво да се срамуваш и желанието ти да избягаш е съвсем естествено — обясни й Пит. — Сигурен съм, че и аз бих се чувствал по същия начин.
— Не, не е вярно — настоя Лорен. — Моята реакция е на страхливка и егоистка.
Изведнъж, обзета от безпокойство, тя стана и отиде до предния прозорец. Повдигна дантелената завеса и погледна навън точно когато монсеньор се настаняваше в черния седан.
— Ти си прекалено строга към себе си — рече Пит. — Да се страхуваш не е недостатък, Лорен. Това е защитен механизъм.
— Сега той е някъде там навън… И търси друга жена, нали?
Никой от двамата не продума.
— Махни се от прозореца — нареди й Ник.
Преди да отстъпи назад, тя разтвори пръстите си, които бяха здраво вкопчени в завесата.
— Тревожи ли те фактът, че той сега може да наблюдава къщата на свещеника? — Лорен пристъпи към Ник. — Ти ми каза, че според теб той е свършил онова, за което е дошъл тук, и сега е на път за дома си.
— Не — поправи я Ник. — Казах ти, че вероятно си е заминал. Няма да поемаме никакви рискове.
— Затова ли днес монсеньор има охрана? Да, разбира се, че е така.
— Докато ти и Том сте тук, един агент ще го следи внимателно — добави Пит.
— Излагаме го на риск с присъствието си?
— Това е просто предпазна мярка — натъртено изрече той.
— Този човек… Той скоро ще убие друга жена, нали?
— Докато не докажем обратното — рече Пит, внимателно подбирайки думите си. — Трябва да приемем, че той е казал истината на Том. Следователно отговорът е: да, той скоро ще хване друга жена.
— Ще я измъчва и ще я убие. — Стаята сякаш всеки момент щеше да се срине върху главата й и тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да се овладее. — А още една жена просто няма да му е достатъчна, нали така? Ще продължава да убива отново и отново.
— Ела да седнеш, Лорен — помоли я Пит.
Тя изпълни желанието му и се настани на един стол с лице към него. Стисна ръце в скута си и заяви решително:
— Аз имам план.
— Готова си да се хвърлиш от онзи планински връх ли? — попита иронично Пит.
— Нещо такова — съгласи се Лорен. — Все още ми се иска да избягам — добави тя. — Но няма да го направя. — С крайчеца на очите си забеляза как Ник се напрегна. — Аз искам да го заловя.
— Остави тази работа на професионалистите — прекъсна я Пит.
— Но аз мога да ви помогна — настоя Лорен. — И трябва да го направя. По много причини. На първо място заради всички онези жени навън, които нямат ни най-малка представа, че това чудовище търси следващата си жертва.
Пит се намръщи, предусещайки какво ще последва. Тя разбра, че се е досетил за намеренията й, и побърза да му обясни, преди да е прекратил разговора.
— Мога да бъда много упорита и решителна, щом веднъж взема решение. През целия ми живот други хора са се опитвали да контролират действията ми. След като майка ми почина, адвокатите, отговарящи за попечителството, вземаха всички решения вместо мен. Това имаше смисъл, когато бях малка, но щом пораснах, започнах да ненавиждам диктаторските им методи. Те със сигурност не се интересуваха от това как се чувствам, а аз исках поне да имам някакъв принос при вземането на решения. Обаче не ми беше позволено. Те решаваха в кои училища да уча, къде да живея и колко да изхарча.
Тя млъкна за миг и въздъхна развълнувано, преди да продължи:
— Отне ми много време, докато успея да се измъкна от техния контрол, но най-накрая го постигнах и намерих едно място, където се чувствам като у дома си… А сега това чудовище се опитва да ми отнеме всичко. Не мога да му позволя да го направи.
— А какво искаш от мен?
— Да ме използваш! — решително заяви тя. — Заложи капан и ме използвай, за да го пипнеш.
— Да не си се побъркала? — избухна Ник.
Лорен усети по гласа му колко е разгневен, но се постара да го пренебрегне. Не откъсваше поглед от Пит.
— Помогни ми да убедя брат си, че трябва да се върна в Холи Оукс. Това е първата стъпка — каза тя. — Нямаш представа колко съм изплашена, но както разбирам, всъщност нямам избор.
— Имаш, дявол го взел! — възрази й Ник.
Тя вдигна очи към него.
— Единственият начин да получа живота си обратно, е да овладея положението.
— Това е изключено — възропта Ник.
— Не, не е — отвърна Лорен, удивена колко спокойно звучи собственият й глас. — Пит, ако аз се върна обратно у дома, след като той е казал на брат ми да ме скрие, няма ли да го приеме като предизвикателство?
— Да, сигурен съм, че така ще стане — съгласи се той. — За него това е игра. Иначе защо изобщо би споменал за Ник? Той знае, че агентът работи за ФБР и иска да докаже, че е много по-интелигентен от нас.
