— Тогава, ако аз се върна в Холи Оукс, той ще си помисли, че играя неговата игра, нали така?
— По дяволите, няма начин да се върнеш там, преди това копеле да умре или да го пратим зад решетките — ядоса се Ник.
— Ще бъдеш ли така любезен първо да ме оставиш да довърша, а след това да спориш?
Ник имаше вид на човек, който иска да я сграбчи, да я замъкне в коридора и да я разтърси, за да може да се опомни. Точно такава съпротива беше очаквала.
— Ти можеш да проникнеш в мислите му, Пит. Да го накараш да тръгне след мен. А ако аз го ядосам достатъчно, той ще остави на мира другите жени. Поне така се надявам. И ти, Ник, можеш да му заложиш капан. Нали цял живот си се занимавал с това? А Холи Оукс е малко градче. Има само една магистрала, която минава през него. Не смятам, че ще е много трудно да блокирате града, ако се наложи.
— Лорен, проумяваш ли с какво се заемаш? — внимателно я погледна Пит.
— Да, знам какво би могло да се случи и ви уверявам, че няма да се излагам на никакъв риск. Обещавам, че ще правя каквото ми кажете. Просто ми позволете да ви помогна да го хванете, преди да е извършил ново убийство.
— Като използваме теб за примамка!
— Да — тихо отвърна тя, сетне повтори по-решително: — Да!
— Ти си се побъркала! Съзнаваш ли какво искаш? — троснато попита Ник.
— Планът е разумен — възрази тя.
— Кой план? — настоятелно попита той. — Ти нямаш никакъв план.
— Николас, успокой се.
— Пит, съзнаваш ли какво обсъждаме? Да поставим малката сестричка на моя най-добър приятел в една абсурдна ситуация…
— Може би ще трябва да престанеш да мислиш за мен като за сестрата на Томи — прекъсна го Лорен. — И да започнеш да мислиш като агент. Това е златна възможност.
— И да те използвам като примамка. — Ник повтаряше думите на Пит, но за разлика от своя началник, не можеше да говори спокойно.
— Ще говориш ли малко по-тихо? Не искам Томи да научи за всичко това, преди да сме взели решение.
Ник я изгледа свирепо и нервно закрачи из стаята. Сега Лорен разчиташе на Пит да стане неин съюзник; колкото и зле Ник да бе възприел плана й, тя знаеше, че реакцията на брат й ще бъде още по- лоша.
— Пит, не искам да прекарам остатъка от живота си, като се крия — сговорчиво започна Лорен. — И двамата знаем, че нямаше да сте тук, ако не бяха Ник и Томи. Имате толкова много работа, че не е възможно просто да зарежете всичко и да притичвате тук всеки път, когато чуете за заплаха. Не съм ли права?
— За нещастие напоследък нямаме достатъчно хора — призна Пит.
— Времето ви е ценно и затова си помислих, че бихме могли да пришпорим „графика“ на този изверг.
Тя бе готова да се закълне, че зърна пламъчета на размисъл в очите на доктора.
— Какво предлагаш?
— Хайде да го побъркаме!
Ник се втренчи удивено в лицето й:
— Той вече е побъркан. И ти си побъркана, ако смяташ, че с Томи ще ти позволим да застанеш в центъра на неговото игрище. По дяволите, Лорен, не! Това няма да стане.
Тя отново се обърна към Пит:
— Кое би могло да свърши работа? Кое би могло да го блъсне от ръба на пропастта? Как бихме могли да го ядосаме така, че да стане невнимателен?
— След като прослушах магнетофонния запис, мога да потвърдя, че този психопат има доста голямо его. За него е важно светът да го смята за интелигентен. Ако чуе и най-слабата критика, направо ще се вбеси. Ако ти започнеш открито да говориш за него из града, ако разкажеш на всички какъв глупак е, тогава съм сигурен, че той ще ускори нещата. Ще иска по-бързо да те спипа, само за да ти затвори устата. Присмивай му се и ще го насъскаш.
— Какво друго бих могла да сторя?
— Накарай го да ревнува — каза Пит. — Ако той си мисли, че имаш романтична и интимна връзка с друг мъж, ще приеме това за измяна.
Тя кимна решително:
— Бих могла да го накарам да ревнува. Знам, че мога. Спомняш ли си какво казва той на записа? Милисънт му изменила, като флиртувала с други мъже и затова трябвало да я накаже. Аз бих могла да флиртувам с всички мъже в града.
Ник я погледна ужасено, но Пит поклати глава:
— Смятам, че ще има по-голяма полза, ако мъжът е само един и преследвачът ти повярва, че си влюбена.
Тя го изчака да продължи. Пит започна да барабани с пръсти по масата, обмисляйки възможностите.
— Той спомена за Ник. И отправи предизвикателство към Томи да замеси ФБР. Явно е, че иска да си играе с нас. — Пит потърка слепоочието си. — Нека да играем по свирката му, докато видим къде ще ни отведе.
— Какво означава това?
— Да го накараме да смята, че той дирижира положението — обясни Пит. — Чудя се как ли ще се почувства, ако си мисли, че неговата изповед ви е събрала двамата с Ник и между вас е пламнала романтична искра. Планът му ще се обърне срещу самия него и той със сигурност ще се почувства като глупак. Това е интересна идея. — Той кимна и добави: — С Ник трябва да се държите като влюбена двойка. Това ще го накара да изгуби равновесие — заключи Пит. После додаде замислено: — В случай че той е такъв, за какъвто се представя.
— Ник… — подхвана тя.
— Няма начин той да се хване на тази въдица — възрази Ник. — Как тъй мигновено се влюбваме? Казвам ти, Пит, този план е нелогичен.
— На нас не ни пука дали той ще повярва или не — търпеливо обясни Пит. — Целта е да му се надсмеем. Ако с Лорен се държите като влюбени, той ще повярва, че му се присмивате. Това ни най-малко няма да му хареса. Гарантирам ви.
— Не. Това е прекалено рисковано — отново се възпротиви Ник.
— Не се държиш разумно! — възрази Лорен.
—
— Но ти знаеш какво могат да направят — отбеляза спокойно тя. — И си в състояние да осигуриш моята безопасност.
Ник я погледна строго:
— Вземаш решение, без да имаш достатъчно информация, защото не знаеш пред какво си изправена. Планът ти е неосъществим.
Пит помълча замислено, после се намеси:
— Преди да започна работа във ФБР, хора като Хайнс бяха наричани психопати. В днешно време Хайнс ще бъде наречен убиец с интелект, което е обратното на дезорганизиран. Той педантично планираше и подготвяше убийствата си и беше високоинтелигентен. Винаги си набелязваше някоя непозната жена, дебнеше я в продължение на месеци, докато се запознаеше добре с навиците й. Но не би контактувал с нея, нито би я предупредил, както направи този изверг. И когато накрая беше готов, Хайнс примамваше жената на някое изолирано място, където никой не би чул писъците й. Хайнс с удоволствие удължаваше агонията й колкото е възможно… Това увеличаваше собственото му удоволствие. След като я убиеше, винаги скриваше трупа. Ето една важна разлика между „организирания“ и „спонтанния“ убиец — обясни той. — Аматьорите оставят трупа на видно място, а много често и оръжието, което са използвали.
