— Сигурен съм, че ще опита — отвърна Пит.
Томи поклати глава.
— Не мога да си представя, че това ще се случи. Прекалено рисковано е за него.
Ник, който до този момент бе необикновено мълчалив, изведнъж се намеси:
— За него това е предизвикателство. Той смята, че страшно много превъзхожда всички нас, помниш ли? Ще му се прииска да го докаже.
— Том, независимо дали това ти харесва или не, той е установил някаква връзка с теб и смятам, че ще те осведомява за всяка своя стъпка — каза Пит. — В едно нещо вече съм сигурен — продължи той. — Престъпникът ще направи всичко възможно да говори отново с теб. Той се нуждае от твоето възхищение, но също така иска да го мразиш силно и да се страхуваш от него.
— В много отношения ти си идеалният партньор за осъществяването на неговия план — обясни Ник.
— Как ти хрумна това?
Той иска някой да оцени колко е хитър.
— Знам, че според теб прекалено много упорствам — възрази Томи, — но аз все още смятам, че грешиш за тоя тип. Вижда ми се безсмислено да се свързва отново с мен. Изслушах вашите аргументи и знам, че сте експерти… Но вие забравяте защо той дойде при мен. Искаше опрощение на греховете и не го получи. Помните ли?
Пит го погледна съчувствено.
— Не. Дошъл е при теб, защото си брат на Лорен — каза тихо той. — И никога не е имал нужда от опрощение на греховете. Надсмивал се е над църквата, над тайнствата и особено над теб.
Томи придоби съвсем отчаян вид.
— Нали съзнавате, че в изповедалнята е трябвало да се срещне с монсеньор Маккиндри. Аз предложих услугите си в последния момент.
— О, той нямаше да отиде при Маккиндри — възрази Пит. — Знаел е, че си в изповедалнята, преди още да влезе в църквата.
— Вероятно те е наблюдавал как прекосяваш паркинга — намеси се Ник. — И ако монсеньорът сам беше изпълнил задължението си, той търпеливо щеше да изчака друга възможност.
— Ник е прав — рече Пит. — Този човек е добре организиран и изключително търпелив. Изразходвал е много време и усилия, за да дебне теб и сестра ти.
— А какво имаше предвид, когато каза, че той ни изпраща противоречиви послания? — попита раздразнено Томи.
— Исках да кажа, че той преднамерено се опитва да ни накара да тичаме в пет различни посоки — обясни Пит. — В магнетофонния запис твърди, че преследва жертвите си, че може би е сериен убиец. Убеждава ни, че току-що започва, а след това намеква, че от дълго време се занимава с това. Твърди, че е убил една жена, но споменава, че е възможно да е имало и други. Ако си спомняш, той се е разсмял, когато ти е казал, че само е наранявал жените преди Милисънт. Е, наша работа е да разберем кое е истина и кое не.
— С други думи, може всичко това да е лъжа, а може и да е истина.
— Томи, опитай се да разбереш, че за тези ненормалници най-важното са фантазиите. Най-важното! — натъртено повтори Ник. — Именно фантазията ги движи. Може всичко да съществува само в главата му, но ние трябва да приемем, че Милисънт наистина я е имало и че той я е измъчвал и убил.
— А сега той иска да осъществи своите фантазии с Лорен, така ли?
Пит кимна утвърдително.
— За него работата е спешна. Той се нуждае от повод да говори отново с теб.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Очите на Пит някак тъжно се присвиха.
— Ако онова, което твърди той, е вярно, тогава съм сигурен, че в момента е излязъл на лов за друга жена.
— Каза, че ще се опита да намери някоя, с която да замести временно Лорен… — рече Ник.
Томи сведе глава.
— Мили Боже — прошепна той. — И след това ще иска да изповяда греховете си!
— Не. Ще иска да се похвали.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тифани Тара Тайлър бе уличница и се гордееше с това. Много отдавна беше разбрала, че ще й се наложи да пренебрегне малко нравствените си принципи, ако иска да постигне нещо в този студен и суров свят. Освен това липсата на прекалена скромност я беше отвела много надалеч в една каравана в Шугър Крийк — носеше доказателството за това със себе си. И нищо, нито дори спуканата гума на нейния ръждясал „Шевролет Каприс“, не можеше да я съкруши. Тя имаше голям успех и се чувстваше добре. И всичко това само защото бе дяволски сигурна, че в живота й ще настъпи радикална промяна.
Тифани знаеше, че в очите на майка си винаги ще си остане уличница. Тя бе убедена, че дъщеря й е обречена да гори вечно в ада, след като я беше хванала в банята с Кени Мартин. Но Тифани бе решила повече да не й пука за това какво мисли нейната смахната, стара и съсипана майка. Знаеше в коя област е истинският й талант и с цялото си сърце вярваше, че ако работи усърдно, ще успее. Навярно, когато станеше на трийсет, след цели дълги дванайсет години, дори можеше да е милионерка като онази мадам Хайди Флайс, която я преизпълваше с възхищение, защото имаше възможност да се среща с всички онези прочути филмови звезди. Тифани можеше да се хване на бас, че те се държаха с Хайди също като със звезда и може би, след като правеха секс с нея, дори я водеха на вечеря в някой от онези шикозни, скъпи ресторанти.
Тифани си спомняше точния момент в живота си, когато я озари Прозрението — бе потърсила тази дума в речника, след като прочете статията в списание „Мадмоазел“. Беше във фризьорския салон на Сузи, правеха й трайно къдрене, което изгаряше и без това изгорената й, неестествено руса, фризирана дълга коса. За да не мисли за парещия си скалп, тя взе списанието и започна да чете статията с крещящото заглавие „Знай предимствата си“. Посланието беше безкрайно ясно. Прави онова, за което те бива. Промени онова, което не харесваш в себе си. И използвай предимствата си, за да получиш каквото искаш. Но най- вече гледай да го докопаш.
Тя прие за чиста монета всяка дума и до ден днешен носеше навсякъде със себе си откраднатото списание. То винаги беше пъхнато в баснословно скъпата й чанта до чисто новичкия мобифон, за който бе похарчила цели сто долара, та да може да получи безплатни телефонни услуги за три месеца, стига да беше в границите на САЩ.
Тифани обичаше да си мисли, че притежава дарбата на екстрасенс, а след като прочете статията, много ясно видя, че е родена за велики неща. Всичко това щеше да започне да й се случва само след два дни, когато се регистрираше в „Холидоум“. Цените в този мотел бяха височки, но си струваше. „Холидоум“ се издигаше от другата страна на магистралата, срещу кабинета на доктора, тъй че след операцията нямаше да й се наложи да ходи надалеч.
Беше си купила мобифона, тъй като бе видяла снимка на Хайди Флайс с мобифон в ръка и предположи, че това с важен плюс за всяко момиче, което иска да се изстреля нагоре. Но заради това все още не й достигаха двеста долара, за да закръгли сумата на две хиляди и четиристотин, необходима за корекцията на циците й. Носеше у себе си всичките тези две хиляди и двеста долара. Не посмя да рискува да скрие част от парите в ремаркето, където вторият й баща би могъл да ги надуши като добре обучено ловджийско куче с неговия мораво червен и на два пъти чупен нос на заклет алкохолик. Тъкмо се канеше да започне поредния си запой, след който винаги се озоваваше в ареста. Ако той не намереше парите, майка й със сигурност щеше да го направи. Тя вечно се ровеше в нещата на Тифани, търсейки доказателства за това, че дъщеря й все още е курва. А след това щеше да реши, че е длъжна да дари всичките пари на оня крещящ за изкупление свещеник, дето непрекъснато гледаше по телевизията. Не, Тифани нямаше ни най-малко намерение да рискува тези трудно спечелени пари, които й гарантираха ново бъдеще. Тя ги носеше всичките у себе си. Беше разделила сумата наполовина и бе пъхнала по хиляда и сто долара във всяка чашка на сутиена си „Уондърбра“, размер 32AA, който далеч не правеше чудеса
