време. Всяка млада жена се нуждае от това. Ние със сестричката много се привързахме към теб, но то ни носи тревоги. Виж какво, трябва да те попитам направо: докато Николас е зает да те пази от други мъже, как смяташ да се опазиш от него?
— Тя говори за твоята добродетелност, мила — намеси се с благ глас Виола.
— Ние сме се обрекли един на друг — започна Ник. — Аз няма да направя нищо непочтено…
— Хората ще говорят, но зад гърба ви — прошепна Виола.
— Те така и така ще говорят — рече Беси Джийн. — Но в момент на възбуда и най-добрите намерения изчезват. Разбирате ли какво ви казвам?
Лорен отвори уста да продума нещо, но млъкна. Само погледна умолително Ник.
— Премини към същината на въпроса, Беси Джийн — настоя Виола, сгъна внимателно салфетката си върху масата и стана.
— Добре тогава, ще го направя — решително изрече тя, като попиваше деликатно ъгълчетата на устните си със своята салфетка. — Говоря за безопасен секс, Николас.
— Да, драги — съгласи се Виола. Тя обиколи масата, прибирайки чиниите. — Искаме да практикуваш безопасен секс… Ще хапнем ли десерт?
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Стив Бренър бе обзет от ледена ярост. Този път това момиче бе прекалило твърде много. Никой, бил той мъж или жена, не можеше да го прави на глупак! Беше крайно време някой да даде урок на тази кучка и именно той бе човекът, който щеше да го направи. По дяволите, за коя се мислеше Лорен, че да го унижава пред неговите съдружници и приятели, като води друг мъж в дома си?
Как бе възможно някой да се влюби само за един уикенд?
Вбесен от новината, която шериф Лойд току-що му бе съобщил, той грабна един стол и го запрати към другия край на стаята, като събори лампата за четене. Стив наблюдаваше как тя се счупи на парчета, а след това, все още разярен, удари стената с юмрук. Ситни пръски от прясната боя поръсиха току-що изгладената му кървавочервена фланелка. Сухата зидария без хоросан се раздроби под ръката му, а кожата на мазолестите му пръсти се разцепи, когато юмрукът му достигна циментовия блок зад стената. Без да обърне внимание на болката и току-що създадената бъркотия, той разтърси тялото си, подобно на куче, отърсващо мократа си козина.
Когато побеснееше, не можеше да мисли. А знаеше, че главата му трябва да е бистра, за да прецени възможностите си. В края на краищата той командваше играта! Кучката все още не разбираше това, но скоро щеше да го проумее.
Шериф Лойд се бе изтегнал на стола зад едно празно бюро. Външно изглеждаше спокоен, но всъщност бе напрегнат и уплашен като заек, защото знаеше от личен опит на какво е способен Стив, щом се разгневи. Бог да му е на помощ, той не искаше да види тази страна на новия си партньор.
Чисто новичката сребърна тока на колана му от кожа на мустанг се бе забила болезнено в корема му, но той се страхуваше да помръдне. Не искаше да прави нищо, с което да привлече вниманието на Стив върху себе си, докато той не овладееше гнева си.
Едри червени капки кръв се стичаха по добре изгладения панталон на Стив в цвят каки и се превръщаха в червени ивици, достигащи чак до коляното му. Лойд си помисли да му каже за кръвта — знаеше колко много държи Стив на външността си, — но вместо това реши да си мълчи и да се преструва, че нищо не е забелязал.
Повечето от жените в града намираха Стив за красив мъж и шерифът предполагаше, че са прави. Впечатляваше с тази негова начупена кестенява коса и хубава фигура. Лицето му беше прекалено продълговато, но когато се усмихваше, жените не виждаха нищо друго освен чара му. Ала сега, ако същите тези жени можеха да видят ледения му поглед, вече нямаше да го смятат за красавец. Дори щяха да треперят от него, както се страхуваше Лойд.
Стив стискаше и разпускаше юмруци, докато стоеше до прозореца с гръб към шерифа и гледаше към площада. Три момчета се носеха със скейтбордове по тротоара, пренебрегвайки разлепените наоколо надписи, забраняващи карането на велосипеди и скейтбордове. Аптекарят Конрад Келог изскочи навън, размахвайки ръце, когато един от тези чешити с дълга стърчаща коса, боядисана в оранжево, случайно се блъсна във витрината му.
Точно от другата страна на площада се отвори вратата на заведението на Лорен и излязоха близнаците Уинстън, облечени с нови работни гащеризони. Тази вечер бяха работили до късно. Уличните лампи вече светеха, което означаваше, че минава седем часът. Всички магазини, освен аптеката, затваряха в шест. Близнаците работеха допълнително, за да подготвят заведението. Стив ги наблюдаваше как наместват уплътнението на витрината, което току-що бяха поставили.
— Това е ужасно пилеене на пари — промърмори той.
— Какво каза?
Стив не отговори. Тъй като изглеждаше дълбоко замислен и не му обръщаше внимание, Лойд реши, че е безопасно да се настани по-удобно. Избута колана под издутия си корем, разкопча панталона си, за да освободи още малко място и след това измъкна джобното си ножче. С едно щракване отвори ръждясалото острие и започна да човърка мръсотията под нащърбените си нокти.
— Заминавам за два дни да половя малко риба и какво става? Тя се влюбва в друг мъж! Кучи син! Ако ми беше дала само един шанс… Ако си беше дала труд да ме опознае, нямаше да се влюби в него. Не ще и дума, мога да бъда дяволски очарователен, когато поискам — разсъждаваше ядно Стив.
Лойд не знаеше дали да се опита да го усмири, или да му изкаже съчувствието си. Една погрешна дума беше по-лоша от пълното мълчание и затова той шумно изсумтя, оставяйки на Стив да го изтълкува както си ще.
— Но тя не желае да ми даде нужното време — оплакваше се Бренър. — Исках само един шанс и нищо повече. Щях да я оставя да свикне с тази мисъл, а след това да й изпратя цветя и отново да я поканя да излезем. Видя ли как ме пренебрегна на рибния пикник миналия месец? Каквото и да правех, тя не ми позволяваше да се приближа до нея. Държеше се така, все едно че съм конска муха. Ето колко ми обръщаше внимание. И хората го забелязаха. Видях как ме наблюдаваха.
— Хайде сега, съвсем не е така. Всички в Холи Оукс знаят, че ти ще се ожениш за Лорен. И тя трябва да е наясно. Може би просто иска да се налудува на младини, преди да улегне.
— Мъжете искат да се налудуват, а не жените!
— Ами тогава може би се прави на недостъпна. — Лойд се намръщи, когато одраска с ножа нежната кожа под нокътя си. — Ти ще станеш най-богатият мъж в долината и тя го знае. Да, точно това прави тя — преструва се на недостъпна.
— А аз си мислех, че е… по-умна.
— По-умна ли?
— Ако той е отседнал в къщата й, значи тя му позволява да я докосва.
В гласа му отново зазвучаха гневни нотки и Лойд се опита да отклони вниманието му.
— Вероятно просто те проверява. Жените обичат мъжете да ги ухажват. Всички го знаят.
— А кои бяха тези мъже в къщата й?
Стив впери злобен поглед в шерифа, докато чакаше обяснението му. Вместо това получи извинение.
— Аз бързах да дойда да ти кажа, че Лорен си води у дома друг мъж. Не се сетих да ги попитам за имената им. Те ми довериха, че са нейни приятели, дошли да й поправят мивката. Носеха инструменти и предположих, че минават оттам на път за абатството.
— Обаче не си направи труд да попиташ за имената им и да поискаш документите им.
— Много бързах — заоправдава се Лойд. — Не се сетих.
— За бога, ти си шерифът в това бедняшко градче! Не знаеш ли как да си вършиш работата?
Лойд остави ножа и примирително вдигна ръце.
— Не си изкарвай яда на мен. Аз съм само вестителят на лошата новина. Ако кажеш, веднага ще се върна там и ще взема цялата информация, която искаш.
— Остави това — промърмори Стив и отново му обърна гръб. — Може би онази свадлива старица от
