съседната къща беше права. Вероятно са се опитвали да оберат къщата на Лорен.
— Хайде сега, Стив, ти знаеш, че при нея няма нищо ценно за крадене. Казвам ти, че те са просто приятели.
Стив не можеше да овладее гнева си. Лорен делеше леглото си с друг мъж! Това бе непростимо… А може би тя просто искаше да бъде по-независима, като играеше тази малка игричка с него. О, да, тя наистина имаше нужда от един хубав урок! В миналото не я беше наказал за оскърбителното й държание и ето че сега можеше да вини само себе си за последната обида, която му нанесе. Още първия път, когато се бе държала хладно, той трябваше да я заплаши. Някои жени имаха нужда от мъж с тежка ръка, за да научат къде им е мястото. Първата му жена беше такава, но той повярва, че Лорен е по-различна. Беше му се сторила изящна и съвършена, но едва сега проумяваше, че не е избрал правилния подход. Държа се с нея прекалено мило и любезно, но нещата вече щяха да се променят.
— Никой не се влюбва за един уикенд — повтори гневно Стив.
— Според нейните приятели тя наистина е хлътнала по тоя Ник Бюканън — отбеляза Лойд. Той бе навел глава и съсредоточено чистеше калта под нокътя на кутрето си. — Тези приятели… те ми казаха, че Ник и Лорен смятат да се оженят.
След като изтърси последната информация, Лойд хвърли един поглед към Стив, за да разбере как ще реагира.
— Пълни глупости! — изригна той. — Това няма да стане.
Лойд кимна.
— Но нали разбираш… Ако смятат да се оженят, най-вероятно е да напуснат града, след като той работи другаде. Не се сетих да попитам с какво си изкарва прехраната тоя тип… Но ти не загряваш ли? Тя ще трябва да продаде магазина си.
Стив наблюдаваше Лойд с леден поглед. Тоя дебелак му приличаше на маймуна в зоологическата градина, която най-нехайно се чеше пред очите на хората. Изглеждаше отвратителен, но му бе полезен и поради тази причина го търпеше.
Лойд прибра джобното си ножче, забеляза мръсотията върху белия бележник на бюрото и я бръсна на пода. Погледна към прозореца и отбеляза:
— Както изглежда, Лорен много скоро ще отвори това нейно заведение.
— Тази работа също никога няма да стане! — отсече Стив. Лицето му беше разкривено от гняв и той застрашително пристъпи към шерифа. — Можеш ли да проумееш с твоя птичи мозък колко много пари ще изгубим, ако тя спечели и убеди другите собственици на магазини да не продават? Няма да позволя на никого да ми провали тази сделка.
— Какво смяташ да направиш?
— Каквото е необходимо.
— Да не би да ми говориш за нарушаване на закона?
— Майната му на закона! — изръмжа Стив. — Ти вече си затънал до задника, така че какво толкова, ако затънеш още малко.
— Аз не съм нарушавал закона.
— Така ли? Кажи това на старата Брадмор. Именно ти подправи подписа й върху онзи документ.
Лойд започна да се поти.
— Идеята беше изцяло твоя, а и какво лошо съм сторил? Старата дама вече беше мъртва, а нейните роднини ще си получат парите, така че на тях със сигурност не им пука. Дявол го взел, те щяха да продадат магазина й, ама ти каза, че ще ни измъкнат много повече пари, ако разберат за сделката със строителната компания. Според мен извършеното от нас не е престъпление.
Смехът на Стив наподобяваше стържене на метал.
— Може идеята да е била моя, но именно ти подправи подписа й и забелязах, че нямаше търпение да похарчиш възнаграждението си за нова кола.
— Аз направих само каквото ми казаха.
— Прав си и ще продължаваш да правиш каквото ти наредят. Искаш да станеш богат, преди да се пенсионираш, нали?
— Разбира се. Искам да напусна този град… да се махна от…
— Лони?
Шерифът извърна очи.
— Не съм казал такова нещо.
— Ти се страхуваш от собствения си син, нали, Лойд? Колкото и да си долен и зъл, ти пак се страхуваш от него.
— Не, дявол го взел, не е вярно — развика се шерифът.
Стив зацвили от смях, но погледът му си остана леденостуден. Лойд едва успя да се овладее да не потрепери.
— Бъзливец такъв. Страх те е от собствения ти син.
— Лони сега навършва деветнайсет и аз ти казвам, че никога не е бил добре с главата, дори като малък. Вярно е, че е злобен и има избухлив нрав. Признавам си, че наистина искам да се махна от него, ама не защото ме е страх. Все още мога да му избия глупостите от главата. Просто съм уморен до смърт от всички тези каши, в които винаги се забърква. Не мога да си спомня колко пъти съм го измъквал. В най-скоро време Лони ще убие някого. На косъм беше да затрие онова момиче Едмънд. Накрая тя попадна в болницата и трябваше да измъдря куп лъжи, за да накарам доктора да си трае. Убедих го, че Мери Джо ще се самоубие, ако родителите й разберат, че е била изнасилена. Тя никога повече няма да може да си покаже носа в тоя град.
Стив наостри уши.
— Ти си заплашил и него, нали? Хващам се на бас! Казал си му, че ще насъскаш Лони срещу него или срещу жена му, ако продума. Познах, нали?
— Направих каквото беше нужно, за да не хвърлят момчето ми в затвора.
— Знаеш ли как те наричат всички в града? Шериф Свински задник. Смеят ти се зад гърба. Ако искаш нещата да се променят, дръж си езика зад зъбите и прави каквото ти казвам. Тогава ще можеш да напуснеш Холи Оукс и Лони.
Лойд бавно късаше лентички от попивателната на бюрото. Гледаше настрани, когато попита:
— Ти няма да кажеш на Лони какви са плановете ми, нали? Той си мисли, че ще пипне голяма пачка от парите и аз искам да се омета, преди да е разбрал, че няма да получи и цент.
— Нищо няма да му кажа, докато продължаваш да ми сътрудничиш. Нали се разбираме толкова добре. А сега за тоя Бюканън…
Лойд се дръпна стреснато назад:
— Кой?
Бренър отново стисна юмрук, готов да го забие в тлъстото лице на шерифа, но този път усети парене в кокалчетата и като погледна надолу, видя кървавите петна върху крачола на панталона си. Мамка му, щеше да му се наложи да се преоблича отново! Много държеше на добрия външен вид, не понасяше и най- дребното несъвършенство.
— Няма значение — промърмори той и се оправи към банята в дъното на офиса, за да измие ръката си.
Лойд най-накрая се сети кой беше Бюканън.
— Все пак ми се ще да ме пуснеш да ида отново в къщата на Лорен и да поговоря с онези приятелчета. Може още да са там.
Хленченето на Лойд опъваше нервите на Стив. Нямаше време да се разправя с „бавно загряващи“ и ако шерифът не беше неразделна част от неговия велик план, с най-голямо удоволствие щеше да го пребие от бой. Или още по-добре, щеше да нареди на Лони да стори това пред очите му. Момчето беше готово да направи каквото му заповяда Стив, защото също като баща си бе неудачник, обзет от омраза и алчност.
Той си изми ръцете, попи водата с хартиена кърпичка и след като я сгъна внимателно, я хвърли в кофата за смет. Извади гребен от задния си джоб и като се изправи пред огледалото, приглади косата си.
