— Къде е сега Лони? — извика той.
— Не знам. Никога не ми казва къде ходи. Ако е измъкнал мързеливия си задник от леглото, тогава сигурно е някъде около езерото, лови риба. Защо се интересуваш?
Беше време да даде урок на Лорен. Тя трябваше да се научи, че той няма да търпи никакви съперници.
— Намери го и го прати при мен.
— Първо трябва да отида да взема новата кола.
— Първо ще направиш каквото ти казвам, а после ходи за проклетия си автомобил. Иди да намериш Лони.
Шерифът се надигна несигурно.
— И какво трябва да му кажа?
— Кажи му, че имам една работа за него — отговори с усмивка Стив.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Лорен нарочно удължи гостуването си у семейство Вандерман. Имаше нужда от време, за да се настрои за изпитанието, което й предстоеше.
В един миг всичко се бе променило. Тя беше свикнала да гледа на своя дом като на сигурно убежище, където можеше да намери мир и спокойствие след тежкия работен ден. Но той й беше отнел това. Този психопат с прозвището „неиз“, дадено му от агентите на ФБР, което означаваше „неизвестният субект“.
От колко време я наблюдаваше? Дали тази нощ пак щеше да седи в удобния си стол и да я гледа? При тази мисъл Лорен пребледня. Много скоро щеше да влезе в спалнята си и да се приготви за лягане, докато камерата следи всяко нейно движение.
Изведнъж изпита неудържимо желание да обуе маратонките си и да хукне навън. Не можеше да го направи, разбира се, навън беше тъмно, а бягането не влизаше в одобрения от Уесън график. Въпреки това на Лорен й се щеше да го стори. Тя си въведе този режим на бягане за здраве, след като научи, че брат й е болен от рак. Това бе един отдушник, начин да се справи със страха си. Обичаше физическите упражнения, обичаше да изразходва силите си до край, да тича все по-бързо и по-бързо, докато главата й се прояснеше и можеше да усеща само биенето на сърцето си, хрущенето на клонките под краката си и ритъма на дишането си и да продължава да се носи по криволичещата пътека около езерото. Забравяше за всичко наоколо, докато тичаше все по-бързо и по-бързо, докато не усетеше прилив на енергия. За кратко време паниката изчезваше и тя се чувстваше възхитително жизнена и съвършено свободна.
Сега копнееше да усети това чувство и отново сама да управлява живота си. Състоянието, при което изпитваше ту ярост, ту страх, направо я подлудяваше.
— Внимавай с тази чашка, мила. Нали не искаш да я нащърбиш.
Предупредителната забележка на Виола я върна обратно в настоящето. Съседката продължи да й разправя последните клюки, които бе научила в дамския бридж клуб. Лорен се опитваше да я слуша, докато привършваше бърсането на синия сервиз от костен порцелан. След като кухнята бе почистена, тя последва старата жена на верандата и седна до нея в люлката. А Беси Джийн хвана Ник под ръка и го поведе на разходка из имота, за да се похвали със своите петунии и зеленчуковата си градина. Уличните лампи едва- едва осветяваха задния двор.
Ник се интересуваше повече от тъмния, обграден с дървета празен парцел зад къщата на Лорен, отколкото от градината. Гъсто обрасъл с храсти, той беше истинско убежище за психопата, когото издирваха. Можеше да се скрие тук и да наблюдава или пък да се прокрадне в къщата на Лорен.
— Децата играят ли понякога на празния парцел? — попита той Беси Джийн, след като похвали градината й.
— Преди играеха, но вече не ходят там. Не и след като Били Клиъри пострада здравата от отровния бръшлян. Бил по спортни гащета и нагазил в бръшляна. Но както ми каза майка му, било страшно болезнено. Две седмици момчето не можело да си седне на задника. Щом се оправи, Били и неговите приятели се преместиха да играят край езерото.
След като обиколиха къщата, Беси Джийн извика на Виола:
— Тъкмо разправях на Николас как Били Клиъри обичаше да играе зад къщата на Лорен, докато отровният бръшлян не нажули дупето му.
Тя се изкачи по стълбите и се отпусна в един плетен стол.
— Казах на Николас, че никой вече не припарва там — обясни Беси Джийн.
— Това не е вярно — възрази Виола. — Не помниш ли, сестричке? Преди няколко седмици едни деца отново играеха там. А Татко стоеше изправен на задните си лапи до замрежената врата и лаеше ли, лаеше. Трябваше да я затворим, за да го успокоим.
Беси Джийн кимна утвърдително:
— Хич не ми се вярва да са били деца. Вече се смрачаваше. Сигурно е била миеща се мечка. Всъщност, сега като се замисля, ми се струва, че някое диво животно си е намерило там убежище, щото през онази седмица Татко на няколко пъти се скъса да лае.
— Да, така беше — съгласи се Виола.
Ник се облегна на перилата.
— Преди колко време се случи това? Спомняте ли си?
— Не съм сигурна — каза Беси Джийн.
— Аз си спомням — обяви Виола. — Тъкмо бях приготвила Големите момчета.
— Големите момчета ли?
— Доматите — обясни тя.
— А кога се случи това? — търпеливо я попита Ник.
— Преди близо месец.
Беси Джийн не беше съгласна. Тя смяташе, че Виола има грешка и че не е било чак толкова отдавна. Сестрите се препираха няколко минути, преди Лорен да се изправи, за да привлече вниманието им и да сложи край на назряващия конфликт.
— С Ник трябва да тръгваме.
— Да, мила, сигурно искате да разопаковате багажа и да се настаните? — отбеляза Виола.
— Тя изглежда много уморена, нали, сестричке? — обади се Беси Джийн.
Ник беше напълно съгласен — Лорен наистина имаше изтощен вид. Под очите й се виждаха тъмни кръгове. При първата им среща в къщата на свещеника изглеждаше съвсем различно. Когато разбра, че Томи е добре, тя се успокои напълно и за кратко време сякаш имаше съвършено безгрижен вид.
Но това беше преди брат й да й съобщи за смахнатото копеле, което искаше да я убие. За нейна чест трябваше да се признае, че не припадна, нито я обзе истерия, както би станало с някои други жени. И Ник си спомни колко силна се беше показала по-късно, когато бе уговорила Пит да й позволи да заложи капан. Какви ли запаси от сили и издръжливост притежаваше все още? За бога, той се надяваше да са достатъчно, за да издържи до края на този кошмар.
— Много ви благодаря за вечерята, беше чудесна — каза Лорен.
— Ще ти дам моята рецепта за ястието с макароните — обеща Виола.
Беси Джийн се навъси.
— Каква рецепта? Ти следваше указанията на опаковката на „Крафт“ — макарони със сирене. Просто й купи една от магазина, сестричке.
Ник също благодари, а след това нехайно прегърна Лорен през раменете. Беси Джийн придружи двойката до края на градинската пътека и им отвори пътната врата.
— Очите ти непрекъснато шарят, Николас! — отбеляза тя. И за да не би младият мъж да се обиди, побърза да обясни: — Аз забелязвам дребните неща. И знам, че от момента, в който стъпи на нашата веранда, ти непрекъснато наблюдаваш околността. Не те критикувам — добави тя. — Просто го отчитам. Винаги си нащрек, нали? Струва ми се, че в школата на ФБР са те обучили.
Ник поклати глава:
— Всъщност аз просто съм любопитен.
Тя му се усмихна, а зелените й очи искряха. Ник предположи, че като младо момиче е карала мъжете в
