Лорен се обърна към него и се опита да го види в тъмнината.
— Какво каза? — не разбра тя.
— Когато си под напрежение, оставяш всичко друго и си правиш чаша горещ чай. В Канзас Сити два пъти стори това, докато бяхме в къщата на свещеника. Но никога не го пиеш, нали?
Преди тя да успее да му отговори, лампите отново светнаха и Джо извика:
— Хайде, да го направим!
Ник пое ръката на Лорен и не я пусна, докато прекосяваха цялата къща и се изкачваха по стълбите. С всяка стъпка към спалнята пулсът й се ускоряваше. Имаше чувството, че сърцето й ще изскочи. Вратата на шкафа за бельо беше отворена, но тя не успя да зърне камерата.
— Всичко трябва да изглежда истинско — прошепна й Ник. — Нали разбираш какво ти казвам? Искаме да го предизвикаме. Това означава, че с теб е нужно доста да се разгорещим… Дръж се така, сякаш ти харесва.
— И ти ще трябва да действаш така, сякаш ти харесва — отбеляза Лорен. Господи, изведнъж стана толкова напрегната, че гласът й потрепери.
— За мен не е проблем. Отдавна ми се иска да те подържа в ръцете си. Готова ли си?
— Постарай се да си на нивото ми.
Лорен бе решена да изиграе представлението на живота си. И двамата имаха една и съща цел — да накарат онзи безумец така силно да ревнува, че да забрави за предпазливостта и да се втурне да я преследва. Надяваха се яростта да го накара да сгреши. Беше твърде късно за нещо друго.
— Усмихни се — прошепна Ник. После добави шепнешком: — Може би първо ще трябва да се поупражняваме малко. Преди колко време си била с мъж в леглото?
— Преди два дни — излъга тя. — А при теб как е положението?
— Отдавна беше. Вътре има ли някакви изненади?
— Например?
— О, не знам. Обичайните неща, които младите дами имат на разположение. Вериги и камшици, закачени по стените. Стандартното снаряжение, което майките предават в наследство на дъщерите си.
Тя остана сериозна.
— С какви момичета си се занимавал?
— С добри — увери я той.
Лорен разбра, че Ник се опитва да я разсмее, за да не я обземе паника.
— Съжалявам, вътре няма никакви изненади — прошепна тя и опита да се усмихне. — Всяко момиче има огледала на тавана в спалнята си, но аз съм пропуснала.
Той се смееше, когато Лорен отвори вратата. Тя влезе първа, светна лампите и се отправи към леглото.
Оказа се, че е по-лесно, отколкото бе очаквала. Тя просто си представи, че отново е на модния подиум. Леглото представляваше краят на подиума и нейната задача беше да стигне дотам, като използва цялото си тяло. Движеше се с естествена грация, бедрата й се поклащаха в такт с музиката, която звучеше в главата й. Лицето й бе леко напрегнато.
Ник я наблюдаваше, слисан от внезапната й промяна. Тя предизвикателно тръсна глава и дългите й къдрици се разпиляха по раменете. След това леко се извърна и му хвърли един жарък прелъстителен поглед, застанала до двойното легло. Ник трябваше да си припомни, че всичко е игра. Но очите им наистина горяха от страст, просто щяха да изпепелят къщата.
Той тръгна към своята прелъстителка, но тя още не бе приключила с шокиращите изненади. Когато посегна към нея, Лорен поклати глава, отстъпи крачка назад, а след това бавно започна да разкопчава блузата си. Нито за миг не откъсваше поглед от него, взираше се в очите му, изпълнена с очакване. Дразнеше го, приканваше го…
Той я остави да разкопчее блузата си. Но когато започна да я съблича и зърна част от дантеления й сутиен и меката извивка на гърдите й, страстно я привлече към себе си. Преструваше се на нетърпелив и изпълнен с желание. Ръката му се плъзна по тила й. Притисна я към себе си. Отметна главата й назад, наведе се и я целуна продължително и силно.
Докосването го наелектризира. Устните й бяха меки, податливи, изпълнени с желание… По дяволите, тя умееше да се целува! Устните й сами се разтвориха и в този момент Ник се предаде на желанието и любопитството си. Езикът му се плъзна напред, за да вкуси сладкия дъх на устата й. В отговор тя се стегна, но само за секунди, после ръцете й бавно обвиха шията му и тялото й се притисна към неговото със същата страст.
Целувката продължи безкрайно дълго. Ник съзнаваше, че всичко това е представление за пред камерата, но тялото му не се интересуваше от тази малка разлика.
Откъсна устни от нейните и започна нежно да докосва ухото й.
— По-бавно! — задъхано й прошепна Ник.
— Не — прошепна тя.
След това отново го целуна по устата. Когато езикът й докосна неговия, той простена.
Лорен мислено се усмихна. После отново го целуна страстно, поемайки инициативата. Но Ник нямаше да й позволи да се радва на това превъзходство. Той разкопча дънките й, ръцете му се плъзнаха по гърба й и под блузата, обхвана я с две ръце и я притисна здраво към себе си. Тя усети силната му възбуда. Шокирана, Лорен отвори очи и се опита да се отдръпне, но Ник не й позволи. Устните му завладяха напълно нейните, само след секунди очите й отново се затвориха и тя се притисна силно към твърдите му и топли гърди. Прилепналите им тела сякаш се сляха. В един миг Лорен забрави да се преструва. Сграбчи раменете му, за да се задържи на краката си и го целуна с искрена страст.
От тъмната си всекидневна в другия край на града воайорът ги наблюдаваше. Яростният му крясък отекна в цялата къща. Треперейки той грабна една лампа, изтръгна я от контакта и я разби в стената.
Възмездието предстоеше.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
На следващата сутрин й беше трудно да погледне Ник в очите. Предишната вечер, веднага щом осветлението бе угаснало, Ник рязко се отдръпна от нея и отиде в коридора да изключи камерата. Тогава тя беше благодарна на тъмнината, защото знаеше, че изглежда зашеметена и объркана. Краката й не можеха да помръднат. Прииска й се да се скрие в банята, докато се съвземе, но тъй като бе невъзможно, падна по гръб на леглото и остана така, докато сърцето й започна да бие по-бавно. Лорен едва си поемаше дъх.
Ник и Джо влязоха в затъмнената стая и я помолиха да си почине. Двамата щяха да се редуват да стоят будни през нощта. Тя не знаеше дали Ник въобще е спал и дали си е починал. Единственото нещо, което си спомняше, бе завладялото я изтощение.
Събуди се в зори и облече дрехите си за джогинг — прилепнала блузка от ликра на сини и бели райета, която не покриваше пъпа й, сини шорти, къси чорапи и много удобните, но износени маратонки „Рийбок“. След като върза косата си на конска опашка, започна да прави упражненията за раздвижване.
Ник дойде в спалнята, когато тя излизаше от банята. Погледна облеклото й, което подчертаваше всички извивки на тялото й и сърцето му замря.
— Божичко, Лорен, брат ти знае ли, че носиш такива дрехи?
Тя се наведе напред с изпънати крака и не го погледна, когато отговори:
— Няма да ходя с тези дрехи на църква, я! Отивам да побягам.
— Може би отгоре трябва да си облечеш една широка фланелка…
Но фланелката нямаше да прикрие невероятните й дълги крака. Той не можеше да откъсне очи от тях.
— И дълъг панталон — промърмори Ник. — Живееш в малко градче, ще шокираш хората.
— Не, няма — увери го тя. — Те са свикнали да ме виждат как бягам сутрин.
Това не му харесваше, но кой беше той, че да й се меси? Не беше негова работа да й казва какво да облече. Дори да имаха връзка — което не беше така, пак не би имал право да й се налага.
Ник вече бе сложил спортния си екип — избеляла тъмносиня фланелка, спортни гащета, бели къси чорапи и изтърканите си, някога бели маратонки. Докато тя разтягаше краката си, той сложи пистолета в
