стреснем престъпника, а да го вкараме вътре и да го пипнем. Надяваме се, че няма да усети кога е включил устройството. Разбира се, всеки непознат, който се приближи до къщата ви, ще бъде забелязан от агентите отвън.
— Домът ми под наблюдение ли е? — попита Лорен.
— Да.
— А колко дълго ще останете тук?
— До първи юли… Ако не сме хванали натрапника преди това.
Зави й се свят. Ставаше й все по-трудно да пренебрегне едно критично положение, за да се съсредоточи върху друго. Лорен се обърна и тръгна към кухнята, а мъжете я последваха.
— Имам нужда от чаша чай — каза тя уморено.
— Не се колебаеш за заминаването, нали? — напомни й Ник.
— Добре, знам — със слаб глас отвърна тя.
— Говоря сериозно, Лорен. Тръгваш оттук…
— Казах добре — прекъсна го тя раздразнено. — Но имаш ли нещо против да ми кажеш закъде ще заминавам?
— Ще бъдеш с мен.
— Ще престанеш ли с това? — нервно попита тя, едва сдържайки се да не избухне.
Това изненада Ник. Той скръсти ръце и я погледна изпитателно:
— Да престана с кое?
— Да ми даваш тъпи отговори — промърмори тя.
Лорен взе белия чайник от кухненския плот и отиде до мивката да го напълни с вода.
Не беше необходимо човек да има опитно око, за да види, че напрежението й се отразява. Но моментът беше съвсем неподходящ, тъй като Ник се чувстваше като уловено в клетка животно. Сега, след като вече бе пристигнал в Холи Оукс, играта на изчакване започваше… О, Боже, колко много мразеше той тази част от работата си!
Работата с Джулс Уесън вече се превръщаше в проблем. Ник изгуби десетина минути в опити да получи информация от Уесън по мобилния телефон, но щом му зададеше въпрос, той увърташе. Ник разбираше какво прави — изтласкваше го от кръга на осведомените.
Джо седна до масата, но Ник последва Лорен до мивката.
— Какво означава това, дявол го взел? За какви тъпи отговори става дума?
Тя се извърна и гневно го изгледа:
— Никога не ми даваш конкретно обяснение. Току-що те попитах къде ще заминавам, а ти…
— С мен — прекъсна я Ник.
— Добре, но къде.
— Не съм сигурен за мястото — призна Ник. — Когато разбера, ще ти кажа. Така добре ли е? И между другото — добави той, като се наведе и почти докосна косата й, — Това е единственият път, когато не съм ти дал точен отговор.
— Не, не е така! — възрази Лорен. — Попитах те колко агенти има тук, в Холи Оукс и спомняш ли си какъв беше отговорът ти? „Достатъчно“.
Мускулите на челюстта му потръпнаха, трудно му беше да се владее.
— И да знаех точния им брой, нямаше да ти го съобщя. Не бих искал да ги виждаш, нито да ги търсиш.
— Защо не? — Тя отиде намръщена до печката, сложи чайника на предния котлон и го включи.
— Защото тогава ще се взираш в тях всеки път, когато излезем. И ако извергът те наблюдава — което, между другото, сме сигурни, че ще прави, — ще го улесниш да ги открие.
— Карате се като стара семейна двойка!
Лорен и Ник се обърнаха едновременно и погледнаха намръщено Джо.
— Просто сме на различни мнения — рече Лорен спокойно. — Това е всичко.
Джо се усмихна.
— Аз не съм вашето хлапе, за да ме залъгвате. Не ми пука дали се карате. Работата е там, че и двамата май имате нужда да изпуснете малко пара. А ето, бихте могли веднага да успокоите топката — посочи той купчината мръсни чинии, струпана в мивката.
Джо несъмнено се беше настанил като у дома си, но не си бе дал труд да пошета. Лорен го изгледа навъсено, а след това извади от шкафа един сапун „Палмолив“ и напълни мивката с вода.
Джо забеляза какво прави.
— Аз ще ги измия. Виждам, че нямате съдомиялна машина.
— Това е стара къща.
Ник взе кърпата и започна да бърше чинията, която тя му подаде, а Джо се настани по-удобно на стола си и започна:
— Ник, за заминаването на първи… Уесън иска тя да остане.
— Тя заминава с мен.
— Той ще се наложи, защото има по-висок чин.
— Нека се опита.
— Как така си толкова категоричен за датата?
— Защото Томи изчисли, че около две хиляди души ще нахлуят тук на втори и трети. Докато градът чества стогодишнината, ще има и голяма среща на състуденти. Искам да я измъкна оттук преди това, но тя трябва да ходи на някаква сватба и не иска да тръгне.
— Казвам ти, Уесън е решен да я държи тук толкова дълго, колкото е необходимо.
— А аз ти казвам, че тя заминава. По дяволите, няма начин да оставя Лорен тук с огромната тълпа от гости на града. Как бих могъл да я защитавам?
Джо примирено вдигна ръце.
— Аз съм лесен, каквото и да решиш. Просто ми хрумна да те предупредя, че те очаква кавга, това е. Що се отнася до мен, ти командваш положението.
Лорен подаде друга чиния на Ник, за да я избърше, и попита:
— Ами Томи? И той ли ще замине на първи?
— Ти знаеш какъв инат може да бъде брат ти. Той твърди, че е много важно да помогне на абата.
— Но ти ще го накараш да замине, нали? — умолително изрече Лорен. — Знаеш, че мен не ме слуша. Трябва да го накараш да се махне оттук по същото време, когато заминаваме. Ако той не тръгне и аз няма да мръдна. Кажи му го. Тогава може би ще се съгласи.
— Успокой се — каза Ник, като зърна съкрушения й поглед. — Ноа обеща да го отведе оттук по един или друг начин. Може и да го нокаутира и пак да го извлече оттук — усмихна се Ник.
— Има ли гладни? — с надежда в гласа попита Джо, макар че не улучи най-подходящия момент.
— Предполагам, че ти си гладен — отбеляза Ник.
— И още как! Файнбърг трябваше да измисли начин да донесе някои продукти, като се прокрадне през храсталака зад къщата ти, но, мили боже — тези две стари съседки непрекъснато надничат през прозорците си! Той не успя да се промъкне покрай тях. Двете би трябвало да работят за ФБР.
— Те не знаят, че все още сте тук, иначе щяха да го споменат пред мен или Ник.
— Не съм напускал къщата, откакто дойдох — обясни Джо. — Старите дами излизаха същия следобед и май смятат, че аз съм си тръгнал, докато ги е нямало. Нощем много внимавах с осветлението.
— Не може ли Файнбърг да мине от другата страна на къщата, за да донесе продуктите? — попита Лорен.
— Оттам не може да се добере до врата, а ще е много рисковано да ги подаде през прозореца.
Лорен отпуши мивката, за да се изтече водата, избърса ръцете си и започна да търси в хладилника нещо за ядене, за да нахрани Джо.
— Намери ли нещо там? Аз със сигурност не успях. Само изядох последните ти парченца студено месо. Останаха единствено някакви тестени неща — отчаяно рече Джо.
— И шкафовете ли са празни? — попита Ник.
Лорен затвори хладилника и обеща:
— Утре ще отида до бакалницата.
