— Нямаш намерение да ми кажеш, нали?
— Така е.
— Той наистина ли е само приятел на брат ти?
Лорен наведе глава. Чувстваше се ужасно, задето трябваше да излъже най-добрата си приятелка, но знаеше, че когато всичко приключи, най-накрая ще може да разкрие истината на Мишел.
— Не, той не е само приятел.
Тя се извърна на стола, за да погледне Ник. Той беше застанал в предния коридор заедно с един друг агент и кимаше мрачно, докато онзи му говореше. Но когато усети, че тя го гледа, се усмихна.
Лорен отново се обърна към стената.
— Случи се най-странното нещо на света, Мишел — прошепна тя.
— Какво?
— Влюбена съм.
Мишел веднага стана скептична.
— Не, не си. Как просто ей така ще се влюбиш! Не го вярвам.
— Вярно е.
— Честна дума? Но тогава е станало адски бързо!
— Знам — отвърна тя. Отново взе химикалката и започна да рисува.
— Той трябва да е супер мъж, щом е успял да стигне до сърцето ти. Нямам търпение да го видя.
— Ще го видиш и съм сигурна, че ще ти хареса.
— Не мога да повярвам на всичко това. Сигурно направо е изумителен, за да привлече вниманието ти. Здравата си хлътнала, нали?
— Предполагам.
— Това е потресаващо! — възкликна Мишел.
— Е, не е
После се засмя. Мишел винаги й създаваше добро настроение. Тя драматизираше нещата и много открито изразяваше чувствата и мненията си, докато Лорен запазваше всичко за себе си. След като бе завършила гимназия, Мишел бе единствената й приятелка, с която споделяше.
— Знам какво става в тоя твой изкривен мозък. Винаги се опитваш да разбереш какво не му е наред на мъжа и винаги играеш на сигурно. Само защото веднъж си се опарила…
— Два пъти — поправи я тя.
— Онзи тип от колежа не се брои — каза Мишел. — Там всяко момиче поне веднъж страда от несподелена любов. Брои се само онзи смахнат тип от Чикаго.
— Наистина беше смахнат — съгласи се Лорен.
— И само защото не си го преценила правилно, стигна до заключението, че всички мъже са измет. Освен моя Кристофър. Него винаги си го уважавала.
— Разбира се, аз обичам Кристофър.
— Аз също — въздъхна приятелката й. — Толкова е мил.
— И Ник е такъв.
— Не обърквай нещата, Лорен. Този път следвай чувствата си.
— Какво означава да не обърквам нещата?
— При твоето минало…
— Какво минало?
— Недей да се ядосваш на мен. Просто ти казвам каква е ситуацията. Ти не се ползваш с добро име сред мъжете. Искаш ли да ти изчета списъка на тези, които си отхвърлила?
— Не съм обичала нито един от тях.
— Ти никога не си си позволявала да опознаеш достатъчно добре някой, за да разбереш дали връзката има бъдеще.
— Не ме интересуваха.
— Несъмнено. Всички в града бяха толкова сигурни, че Стив Бренър ще успее да те съблазни. Разправял на хората, че иска да се омъжи за теб.
— И аз чух за това. Дори не го харесвам и със сигурност никога не съм го насърчавала. Този човек ужасно ме плаши.
— Аз го харесвам, Кристофър също. Стив е очарователен, забавен и остроумен. Всички го харесват, само ти не.
— Беси Джийн Вандерман и нейната сестра не го одобряват.
— Че на тях никой не им допада! Не обичат католиците, защото са прекалено нахакани. Току-що чух, че според Виола в бингото на равин Спиърс има нещо съмнително.
— Ти се шегуваш.
— Смяташ ли, че бих могла да си го измисля?
— Кажи ми нещо. Как така разбра толкова бързо, че Ник е при мен?
— По горещата линия. Докато Беси Джийн е стояла навън пред къщата, сестра й се вмъкнала обратно вътре, обадила се на майка ми и тя ми каза. Всички знаем как Виола обича да разкрасява нещата. Рекла, че ти се сгодяваш, но с мама не й повярвахме. Смяташ ли някой ден да се омъжиш за Николас, или е твърде рано да ти задавам този въпрос?
— Ти току-що ме попита дали спим заедно — напомни й Лорен.
— Не, попитах те дали правите секс.
— Истината е, че Виола не е разкрасила нещата. Аз ще се омъжвам за него.
Мишел възторжено изпищя:
— Защо не ми каза веднага! Сериозно ли говориш? Ти наистина… Не мога да повярвам. Всичко това се случва прекалено бързо, за да може моят мъничък мозък да го възприеме. Вече определихте ли датата?
— Не — призна Лорен. — Но Ник иска да се оженим наистина много скоро.
— О, божичко, това звучи страшно романтично. Почакай само да кажа на Кристофър.
— Ще ми бъдеш ли шаферка?
Мишел прекъсна разговора, за да съобщи новината на родителите си. И двамата подред грабнаха слушалката, за да честитят на Лорен. Когато Мишел я взе отново, бяха изминали още десет минути.
— Да, ще ти бъда шаферка. За мен е чест, че ме помоли. О, това ми напомня нещо. Обадих се, за да ти кажа, че роклята е готова. Можеш да я вземеш утре. Пробвай я още един път. Не искам никакви издънки в деня на сватбата.
— Добре. Нещо друго?
— Очаквам да се запозная с Ник на пикника.
— Какъв пикник?
— Как така, не знаеш ли? Абатът организира голям благодарствен прием край езерото за всички, които са работили усилено по подготовката.
— Кога е било решено това?
— О, вярно, ти не беше в града. Имаше го в неделния бюлетин, но ти беше в Канзас Сити. О, боже мой, забравих да те питам. От тая новина за Ник направо се побърках. Беше толкова… нехарактерно за теб… Забравих да те питам, брат ти добре ли е?
— Да, той е добре. Този път медицинският му картон е чист.
— Значи няма да има химиотерапия?
— Не.
— Слава Богу — в гласа на Мишел прозвуча облекчение. — Той вече върна ли се у дома?
— Не. Той и един негов приятел ще докарат колата ми тук веднага щом приключи ремонтът.
— Трябва да си купиш нов автомобил.
— Ще го направя някой ден.
Лорен изведнъж изпусна писалката. Беше драскала разсеяно в бележника, но сега видя какво бе направила. По целия лист имаше изрисувани сърца, разбити сърца. Лорен дръпна листа и започна да го къса на парченца.
— Отец Том все още не знае, че всичките пари са отишли, нали?
Лорен погледна назад, за да разбере дали Ник и другият мъж все още са в коридора, но ги нямаше.
