Хенри я погледна смутено:
— Сигурно в някое гробище за стари коли, но не уточни кое.
Тя направи крачка назад. Усети, че лицето й пламва. Опита се да запази спокойствие пред Алек и Хенри и пое дълбоко дъх, но това не помогна. Ядосваше се все повече…
— Няма ли да отвориш плика? — попита плахо Хенри. Регън скъса плика и извади два ключа.
— Ейдън обясни ли нещо за това? — попита тя, като вдигна ключовете.
Хенри пак придоби развълнуван вид.
— Купил ти е кола.
Алек забеляза как Регън леко потръпна. Беше очевидно, че се напрягаше, за да не избухне. Засега се справяше доста добре.
— Брат ти ти е купил количка! — възкликна Алек весело. — Много мило, не мислиш ли?
— Да — каза тя и пак потръпна. Очевидно не бе на това мнение.
— И то каква! — възкликна Хенри. Той се взираше в емблемата на ключа и тъй като Регън не реагира, реши, че не е разбрала. — Виж, купил ти е БМВ.
Тя не беше сигурна как ще прозвучи гласът й, затова просто кимна. Не можеше да намери подходящи думи. Беше толкова ядосана на брат си, че й се искаше да се разпищи. Безочието му бе невероятно — защо беше толкова сигурен, че може да ръководи живота й!
— Регън, добре ли си? Имаш странно изражение — обезпокои се Хенри.
— Мисля, че не може да се опомни от изненадата — намеси се Алек дипломатично.
Младежът не криеше възхищението си:
— Да, сигурно и аз на нейно място щях да се чувствам така. БМВ-то струва цяло състояние! — После се обърна извинително към Регън: — Ейдън не каза какъв цвят е, а аз и не се сетих да го питам.
Тя се пое дълбоко дъх и въздъхна:
— Няма значение…
— Искаш ли да врътна едно кръгче да го изпробвам? — предложи Хенри. — Просто да видя дали всичко е наред. Ейдън каза, че колата вече е застрахована. А аз имам време, свършил съм си работата.
Младежът очевидно си умираше да покара колата, а Регън — да стисне брат си за врата.
Алек не можеше да не се впечатли на самоконтрола й. Потискането на гнева обаче несъмнено не беше добре за нея. А какъв беше проблемът на брат й? Алек смяташе, че е много нахално Ейдън да нареди да изтеглят колата й на буксир, независимо колко стара и счупена е била.
„Това не е моя грижа“ — каза си той. Щеше да се махне от всичко това след по-малко от месец, а дотогава нямаше да се намесва в ничии отношения. Всяко семейство си имаше проблеми, но братът на Регън определено ги създаваше. Алек не можеше да си представи някой от неговите братя и сестри да изтегли колата му до автоморга. Ако го направеха, той щеше да ги срита яко в задника. Ейдън обаче спокойно се месеше в живота на Регън. Дали и другите братя бяха като него? Трима мъже, които се опитват да ръководят живота й. Мили боже, ако това беше така, не можеше да не я съжалява… Както би сторил и всеки мъж, решил да се доближи до нея.
Но това не беше негова грижа. „Не, сър. Никакви проблеми, никакви грижи“ — гласеше мотото му. И то щеше да бъде в сила, докато е в Чикаго. Щеше да си върши работата възможно най-добре и после да се махне. Звучеше достатъчно просто.
— Е, какво мислиш, Регън? — попита Хенри.
Тя мислено се напрегна, за да овладее гнева си.
— Извинявай, за какво ме питаше?
— Разрешаваш ли да пробвам колата ти?
Тя се насили да се усмихне. Хенри не беше виновен за поведението на брат й.
— Добре, иди.
Пусна ключовете в ръката му и го предупреди да внимава, после бавно влезе в офиса си и затвори вратата. Хенри облече сакото си и се отправи към асансьора.
— Няма да се бавя — каза той на Алек.
— Чакай малко — рече му детективът. После кимна с глава към офиса на Регън: — Тя ще започне ли да чупи разни неща, или е безопасно да вляза вътре?
Хенри се засмя:
— Нервните изблици са й чужди. Никога не губи контрол над себе си. Това просто не е в неин стил. Сърдита е, наистина, сигурно вече си го усетил.
— Усетих го.
— Не се тревожи. Няма да си го изкара на теб.
Алек се усмихна. Смяташе се за добър познавач на човешките характери и му беше отнело около пет минути да прецени, че у Регън нямаше нищо злонамерено. Никога не би наранила съзнателно някого. Начинът, по който служителите й разговаряха с нея, показваше, че е мила и добросърдечна. Проблемът беше, че е прекалено добра. Това й вредеше. Тя трябваше да намери Ейдън и да го насоли здравата, задето си пъха носа в нейните работи. Да, точно това трябваше да направи, но Алек се съмняваше, че ще го стори.
„Не е мой проблем“ — напомни си той. Не беше негова работа да я учи как да отстоява позициите си. Все пак бе странно, че след като е израснала с трима братя, не е станала по-твърда.
Той почука на вратата на офиса, но не изчака разрешението й да влезе. Канапето й го зовеше — спомни си колко е удобно и реши, че докато тя работи, той ще подремне. Алек спеше съвсем леко. Не се притесняваше, че тя може да излезе незабелязано, защото щеше да се събуди, преди да е стигнала до вратата.
Регън говореше по телефона. Лицето й бе зачервено, очевидно беше ядосана. Крачеше зад бюрото и нареждаше:
— Кажи му да ми се обади веднага щом се върне!
— Всичко наред ли е? — попита той, след като Регън затвори телефона.
— Да — каза тя. — Всичко е наред.
Той се наведе настрани и се взря изпитателно в нея.
— Какво ме гледаш? — попита тя.
— Само исках да видя дали носът ти расте. Нали помниш какво стана с Пинокио?
Тя се усмихна. После си призна с въздишка:
— Нищо не е наред. Иска ми се да удуша брат си.
Докато събличаше сакото си, Алек не отделяше очи от нея.
— И после какво?
Тя не отговори.
— Как се освобождаваш от злите енергии? — попита той.
Тя издърпа стола си и се тръшна зад бюрото.
— От какви енергии?
— От напрежението, от огорчението — обясни Алек. — Или ги трупаш вътре в себе си? Ако е така, най- добре намери начин да ги изхвърляш, защото иначе ще умреш млада. Стресът ще те убие.
— Ходя на йога.
Думите й искрено го разсмяха.
— Трябва нещо по-вече от йога с тези твои братя. Всички ли ти се месят или само най-големият?
— Всички — призна тя. — И това е ужасно досадно.
— Мога да си представя.
— Какво предлагаш да правя?
Той метна сакото си на облегалката на един стол и се зае да сваля вратовръзката си.
— С братята си ли?
— Не, със стреса и напрежението.
Внезапно той осъзна, че нарушава собственото си правило за ненамеса, но не можа да се овладее:
— Престани да се държиш толкова мило.
Тя го погледна изненадана.
— Мислиш, че се държа мило ли?
