— Това невинаги е хубаво.
Тя се облегна на стола и скръсти ръце.
— Ами ти? В твоята работа сигурно има много стрес, как се освобождаваш от него?
— Застрелвам лошите. Чупя доста глави, носове, ръце…
Тя се засмя и поклати глава.
— Не е вярно. Имам изненада за теб, детектив Бюканън. И тя е, че не си толкова суров. Всъщност си доста сладък.
Сега беше негов ред да се засмее.
— Сладък ли? Това е нещо ново. Досега са ми казвали, че съм истински кучи син. Повярвай ми, мога да бъда жесток. Много жесток.
Тя не му повярва, но реши да не спори. Наистина трябва да е суров заради работата си, но вече бе доловила някаква вродена доброта у него. Не се съмняваше, че е свестен човек.
Изненадващо, вниманието й бе привлечено от широките му рамене. „Този мъж е прекалено секси“ — мина й през ума, но веднага се укори: „Овладей си мислите, момиче!“
Тя се прокашля и сплете пръсти върху бюрото си.
— Няма нужда да оставаш тук, детектив Бюканън.
— Казвам се Алек — напомни й той.
— Добре. Няма нужда да оставаш тук, Алек. Ще се справя сама. Сигурна съм, че имаш по-важна работа от това да ми бъдеш бавачка!
— Още не проумяваш, че няма да се отървеш от мен. Единственото място, където ще отида, е на дивана ти. Ще бъда с теб, докато не си легнеш довечера.
— И ще дойдеш да ме завиеш в леглото ли? — Опитваше се да бъде саркастична, но той възприе думите й сериозно.
— Зависи от теб.
В очите му проблесна дяволито пламъче. Регън преглътна. После мислено се наруга. Това ли беше най- умното, което можа да изрече? И то с такъв предизвикателен глас.
Алек се наведе над бюрото й.
— Откога живееш тук?
— От известно време — отвърна тя, вече с овладян тон. Взе една купчина с листове със съобщения и започна да ги преглежда.
— И как се случи така?
Той не й позволяваше да пренебрегне въпроса му. Продължаваше да седи на ръба на бюрото й. Преди малко го видя как развърза вратовръзката си и я захвърли в ъгъла. Нямаше да се изненада, ако сега изриташе и обувките си.
— Можеш ли да се разположиш още по-удобно?
— Да, мога. Та как се случи така?
Определено не смяташе да се откаже и тя реши да му обясни:
— Аз си имах апартамент… Но се върнах да живея у дома, когато майка ми се разболя.
— Тя сама ли живееше? — попита Алек загрижено.
— Не, имаше медицински сестри и прислужници, които да се грижат за нея. А и пастрокът ми, Емерсън, живееше там. Но тя искаше да бъда по-близо до нея… до края.
— И кога настъпи той?
— Преди единайсет месеца.
— А пастрокът ти?
Тя се напрегна. Лицето й сякаш потъмня. Алек усети, че е засегнал болното й място, и побърза да се поправи:
Просто се чудех какво е станало с него.
— Нищо. Още си живее в къщата.
— С прислугата ли?
— Да.
— Сигурно се чувства самотен.
Тя промълви презрително:
— Не е самотен.
Алек се поколеба дали да я попита защо, но Регън го изпревари:
— Живее там с новата си жена.
Разбрал причината за странното й поведение, той въздъхна:
— Не е скърбил дълго.
Сякаш улучи оголен нерв. Регън отново се напрегна.
— Не, всъщност изобщо не скърби. Не беше верен на майка ми за краткия период, през който бяха женени. Спеше със Синди още преди мама да се разболее.
— И се е оженил за Синди?
— Да. Три дни след погребението.
„Коравосърдечен тип!“ — помисли си Алек.
— Предполагам, че не ти е приятно да говориш на тази тема.
— Късно се досети, не мислиш ли? Защо толкова се интересуваш от семейството ми?
— Не се интересувам.
А тогава защо са всички тези въпроси? Той замълча за миг, преди да отвърне:
— Интересувам се от теб.
Каза го по странен начин — с нежна искрица в очите си. Тя не можа да разгадае думите му. Флиртуваше ли с нея? Не, разбира се, че не… Защо да го прави, когато би могъл да има всяка жена, която пожелае? И вероятно ги имаше. А тя бе такава тесногръда, скована, особено в сравнение с приятелките си. Регън смяташе, че всичко у нея е съвсем обикновено, отегчително…
Обаче имаше пари, както изтъкваха Спенсър и Уокър всеки път, когато им се удадеше тази възможност. Беше сигурна, че парите са причината мъжете да й обръщат внимание. На различните балове и сбирки, които посещаваше, мъжете се трупаха около нея като пчели на мед. Спенсър ги наричаше паразити. Алек обаче не изглеждаше никак впечатлен от парите й. Той просто беше добър детектив, вероятно затова й задаваше толкова лични въпроси.
— Възложили са ти да ме пазиш. И затова ли се интересуваш толкова от мен.
— И затова — отвърна кратко той и се отправи към дивана.
Тя се обърна към компютъра и се престори на заета. Но продължи да го наблюдава крадешком. Алек разхвърли няколко възглавници и се настани на дивана с шумна въздишка:
— Колко е удобен! — После се обърна към Регън: — Колко време беше женен вторият ти баща за майка ти?
— Достатъчно дълго, за да смята, че има право на половината от имуществото й — отвърна тя, без да вдигне глава от компютъра.
— Стигнало ли се е до съд?
— Знам, че се е консултирал с няколко адвокати. Надява се някой от тях да измисли как да се оспори предбрачният договор. Вече сигурно е научил, че майка ми не притежаваше лично почти нищо, дори и къщата, в която живееше.
— Къщата, в която сега Емерсън живее със Синди?
— Да.
— А кой я притежава? Навярно Ейдън или ти и братята ти?
— Ние четиримата.
Той се наведе напред.
— Обаче ти си се изнесла от там?
— Точно така.
Тя се взря съсредоточено в екрана с надеждата Алек да изостави тази тема. Нямаше такъв късмет.
— И как стана така? — продължи да я разпитва упорито той.
— Тя се засмя.
