— Ти трябва да разбереш, Джейми, колко е трудно за всички нас да останем спокойни и да запазим разсъдъка си пред лицето на тази мерзост. Все пак ще се опитам да не губя самообладание и да ти обясня всичко, защото виждам, че още нищо не разбираш.
Мери изпъчи рамене. Джейми изпита желание да се спусне към сестра си и здравата да я разтърси, ала знаеше, че Мери обича да говори бавно и многословно, затова стисна зъби и се помъчи да запази търпение.
— И?
— Този варварин от шотландските планини ще пристигне тук следващата седмица. Той ще си избере една от нас трите — Агнес, Алис или мен — за своя втора съпруга. Същият този мъж е убил първата си жена. Ти не си включена в срамната сделка, Джейми. Татко каза, че в писмото на краля се споменава само за нас трите.
— Сигурна съм, че не той е убил първата си жена — обади се Алис. — Готвачката казва, че тя се е самоубила.
Агнес поклати глава.
— Не. Според мен жената е била убита. Със сигурност тя не би посегнала сама на живота си, независимо колко ужасно се е държал съпругът и с нея, след като знае, че вечно ще гори в пламъците на Ада.
— А може би е било нещастен случай? — предположи Алис.
— Всички знаем колко тромави и непохватни са шотландците — вметна Мери и сви рамене.
— А пък вие сте известни с това, че приемате за чиста монета всеки слух — намеси се с твърд глас Джейми. — Обясни ми какво означава това „да си избере“, Мери — добави тя, опитвайки се да не издава колко е ужасена.
— Да си избере невеста, разбира се. Не ме ли слушаш, Джейми? Ние нямаме думата и нашите брачни договори ще бъдат временно обявени за невалидни, докато този шотландец си избира.
— Изложени на показ пред някакво чудовище, сякаш сме коне за продан — проплака Агнес.
— О, едва не забравих — припряно се обади Мери. — Шотландският крал Едгар2 също одобрява този брак, Джейми. Поне така казва татко.
— Значи този шотландец също е принуден да се подчини на заповедта на краля си и сигурно също не е във възторг — рече Алис.
— О, Боже, съвсем не се сетих за това — избъбри Агнес. — Ако той не иска да се жени, сигурно ще убие младоженката още преди да се е прибрал у дома си, където й да се намира този дом.
— Агнес, ще се успокоиш ли? Отново крещиш — промърмори Джейми. — Ще останеш без коса, ако продължаваш да я скубеш така. Освен това никой не знае доколко са верни слуховете за смъртта на първата му жена.
— Името му е Кинкейд, Джейми, и той е убиец. Татко преди малко сам ни каза, че вероятно е пребил до смърт нещастницата — важно заяви Агнес.
— Не съм казвал подобно нещо баронът. — Просто предположих…
— Емет ни каза, че той е бутнал невестата си в една пропаст — прекъсна го Мери и забарабани с пръсти по масата, очаквайки реакцията на Джейми.
— Емет е само един коняр и при това много мързелив. Защо вярвате на глупостите му? — Джейми пое дълбоко дъх, надявайки се, че ще успокои спазмите в корема си. Макар че с всички сили се опитваше да се владее, страховете на сестрите й полазиха и в нея. Студени тръпки пробягваха по гърба и, ала тя знаеше, че в никакъв случай не бива да се издава. Иначе отново щеше да настане истинска лудница.
Сестрите й втренчено я гледаха. Те просто бяха положили проблема си в нейния скут и сега чакаха тя да го разреши с магическа пръчка.
Джейми не искаше да ги разочарова.
— Татко? Има ли някакъв начин да умилостивиш нашия крал? Можеш ли да му изплатиш данъците и дори да добавиш нещичко отгоре, за да укротиш гнева му?
Барон Джеймисън поклати глава.
— Ще трябва отново да събера всички данъци. Сама знаеш, че крепостните изнемогват от непосилен труд и въпреки това едва се изхранват. Тази година реколтата е много слаба. Не, Джейми, не мога да искам от тях да плащат още.
Дъщеря му кимна. Опита се да прикрие разочарованието си.
— Емет каза, че татко е профукал парите — прошепна Мери.
— Емет е като стара клюкарка — сгълча я Джейми.
— Така е — съгласи се баща им. — Той винаги изопачава истината. Изобщо не обръщайте внимание на дрънканиците му.
— Татко? Защо аз не съм включена? — внезапно попита Джейми. — Нима кралят е забравил, че ти имаш четири дъщери?
— Не, не — избъбри баронът и побърза да извърне глава и да забие поглед в чашата си, за да не би най-малката му дъщеря да прочете истината в очите му. Крал Хенри не бе изключил Джейми. Той бе използвал думата „дъщери“. Обаче барон Джеймисън, който знаеше, че никога не би могъл да се оправи без най-малката да се грижи за него, сам бе взел решението да я изключи. Смяташе, че планът му си го бива. — Кралят е назовал само дъщерите на Мади.
— Но в това няма никакъв смисъл — обади се Агнес между две подсмърчания.
— Може би защото Джейми е най-малката — предположи Мери. Сви рамене и добави: — Кой би могъл да знае какво си е наумил кралят? Ти само можеш да бъдеш благодарна, Джейми, че не си включена в неговата заповед. Защото в противен случай, ако шотландецът те избере, няма да можеш да се омъжиш за Андрю.
— Сигурно точно това е причината — намеси се Агнес. — Барон Андрю е силен и влиятелен благородник, когото всички харесват. Сигурно е успял да повлияе върху решението на краля. А всички знаят колко е влюбен Андрю в теб, Джейми.
— Би могло да е така — прошепна Джейми. — Ако Андрю наистина е толкова силен и влиятелен…
— Аз не мисля, че Джейми наистина иска да се омъжи за Андрю — заяви Мери. — Хич не ми се мръщи, Джейми! Не съм убедена, че го харесваш особено.
— Нали татко го харесва — рече Агнес и хвърли още един свиреп поглед към баща си. — Обзалагам се, че всичко това е само защото Андрю обеща да останат да живеят тук, така че Джейми да може да продължи да му робува, докато…
— Стига, Агнес, не започвай отново — помоли Джейми.
— И какво от това, че искам Джейми да остане тук, след като се омъжи? — промърмори баронът. — Не мога да понеса мисълта, че няма да я виждам. Това е свръх силите ми.
— Изглежда, че всичко е свръх силите ти — недоволно вметна Мери.
— Внимавай какво говориш, госпожичке — сопна се баща й. — Няма да позволя да ми държиш такъв тон!
— Аз знам истинската причина — намеси се Алис — и смятам да я кажа на Джейми. Андрю плати на татко зестра за теб, сестро, и сега той…
— Какво? — извика Джейми и едва не се катурна от стола. — Алис, сигурно грешиш! Рицарите не плащат зестра. Татко, ти не си взимал никакви пари от Андрю, нали?
Барон Джеймисън не отговори. Изглежда бе твърде зает с неотложната работа да върти чашата с бира в ръцете си.
Мълчанието му бе потискащо.
— О, Боже — прошепна Мери. — Алис, осъзнаваш ли какво каза току-що? Ако думите ти са истина, тогава излиза, че нашият баща е продал Джейми на барон Андрю!
— Стига, Мери, недей да дразниш най-малката си сестра — колебливо се обади баронът.
— Аз не съм казвала, че татко е продал Джейми на Андрю — възрази Алис.
— Напротив, тъкмо това каза! — настоя Мери.
— Видях как Андрю даде на татко една платнена торба с жълтици.
Джейми усети как сърцето й бясно заблъска. Възнамеряваше да стигне до дъното на тази история със златните монети, независимо колко време щеше да й отнеме или колко щеше да я заболи.
