Джейми не можеше да проумее защо Бийк реагира така, и понеже не успяха да постигнат съгласие по тази тема, те просто избягваха да обсъждат характера на баща й.
Джейми изчака Бийк да изпрати Емет по някаква работа навън и му разказа какво бе научила току-що. Докато я слушаше, той на няколко пъти разтри брадичката си, което бе сигурен знак, че изцяло й се е посветил.
— За всичко съм виновна аз — завърши Джейми.
— Откъде ти хрумна това? — зачуди се Бийк.
— Аз трябваше да се погрижа данъците да бъдат изплатени навреме. Сега моите скъпи сестри ще трябва да плащат за моята небрежност и мързел.
— Мързел ли? Как ли пък не… Единствената работа, с която още не са те натоварили, е събирането на данъците, моето момиче. Ти и без това си капнала от умора. Какво ли не вършиш! Да ми прости Господ, че те научих на толкова много неща! Яздиш и ловуваш най-добре от всички! Ти си истинска дама, Джейми, но изпълняваш задълженията на един рицар. И за всичко съм виновен аз. — Ала тъжната му физиономия не можа да подведе момичето и то се разсмя.
— Толкова пъти съм те чувала как се хвалиш с моите способности, Бийк. Истината е, че ти се гордееш с мен.
— Така е — изръмжа възрастният мъж, — обаче не мога да седя и да слушам спокойно как се измъчваш заради грешките на баща си.
— Стига, Бийк…
— Каза ми, че не си включена в тези женитбени планове? Не смяташ ли, че това е доста странно?
— Да, наистина, но предполагам, че нашият крал е имал основателни причини. Не е моя работа да оспорвам решенията му.
— Ти видя ли какво пише в писмото му, Джейми?
— Не, татко не искаше да ме товари и с него. Бийк, какво си мислиш? Познавам този твой поглед!
— Мисля, че баща ти крои нещо. Нещо не особено почтено. Познавам го доста отдавна, моето момиче.
— Татко ме прие като свое собствено дете — рече Джейми. — Мама винаги ми е казвала, че за него никога не е имал значение фактът, че не съм му истинска дъщеря. Моля те, не забравяй благородната му постъпка, Бийк! Той е добър човек!
— Да, той те нарича своя дъщеря. Но… — В този миг Емет влезе в конюшнята. Джейми, която познаваше неговото любопитство и навика му да подслушва чужди разговори, веднага заговори на келтски.
— Думите ти ме карат да се съмнявам в лоялността ти към господаря на този дом!
— Аз съм лоялен към теб. Никой тук не дава и пет пари за твоето бъдеще. Престани да ме гледаш толкова ядосано и кажи на своя стар приятел кога пристигат онези шотландци.
Джейми разбра, че Бийк нарочно отклони разговора от баща й, и му бе благодарна за това.
— След седмица. Докато са тук, ще трябва да се крия и да стоя заключена в стаята си като затворничка. Татко казва, че ще е по-добре да не ме виждат, макар че аз не разбирам защо. Как ще се крия, като имам да върша толкова много работа? Кой ще ходи на лов, за да осигурява вечерята? Дали дълго ще останат, Бийк? Сигурно не повече от седмица, нали? Ще трябва да осоля повече свинско…
— Надявам се да останат цял месец — прекъсна я старецът. — Ти се нуждаеш от почивка, Джейми! Ще се вкараш в гроба с тая работа от сутрин до вечер. Тревожа се за теб, момичето ми. Все още си спомням онези щастливи дни, преди майка ти да се разболее, Бог да успокои душата й. Ти беше мъничка като буболечка, но не се свърташе на едно място. Спомняш ли си как веднъж се бе покатерила на кулата и аз трябваше да те смъквам оттам? Ти не спираше да крещиш името ми, а аз толкова много се страхувах от височината, че след като изпълзяхме благополучно, повърнах вечерята си. Беше опънала въже между двете кули и се канеше да минеш по него като някой акробат.
Джейми се усмихна.
— Спомням си, че тогава ядох здрав пердах — два дни не можех да седя на дупето си.
— Но ти не каза на баща си, че аз съм те набил, нали, Джейми? И то защото те беше стрих, че той ще ме накаже?
— Сигурно щеше здравата да си изпатиш.
Бийк избухна в смях.
— Така обаче ти трябваше да изядеш един бой и от майка си. Тя нямаше да те накаже, ако знаеше, че аз вече съм го сторил.
— Тогава ти ме спаси от сигурна смърт.
— Неведнъж съм те спасявал.
— Беше толкова отдавна — нежно му се усмихна Джейми. — Вече съм голямо момиче. Имам много отговорности, Дори и Андрю го разбира. Защо само ти не можеш да го проумееш, Бийк?
Възрастният човек нямаше намерение да говори по този болезнен въпрос. Не искаше да нарани чувствата й, като й признае какво мисли за нейния Андрю. Макар че бе имал нещастието само веднъж да се срещне с „всемогъщия“ барон Андрю, за него бе достатъчно, за да разбере, че този мъж е слаб и безхарактерен, с ум, тесен също като панталоните му и пълен егоист. Стомахът му се свиваше всеки път, когато си представеше своята малка Джейми, омъжена за барон Андрю.
— Ти се нуждаеш от силен мъж, момичето ми. Като изключа самия себе си, досега не знам да си срещала истински мъж. А в теб има нещо диво и необуздано. Ти копнееш да бъдеш свободна, независимо дали го осъзнаваш, или не.
— Предизвикваш ме, Бийк. Аз не съм дива. Вече не!
— Да не би да си въобразяваш, че не съм те видял как препускаш изправена на два крака върху гърба на кобилата си, Джейми? Съжалявам, че те научих на този трик. Всеки път изкушаваш дявола.
— Бийк, нима си ме следил?
— Все някой трябва да те държи под око.
Джейми тихо въздъхна. После отново заговори за шотландците. Бийк не я прекъсна, надявайки се, че така ще й помогне да се разтовари поне малко, а когато тя го остави, за да се върне отново към задълженията си, дълго време остана замислен.
Беше съвсем ясно, че барон Джеймисън шикалкавеше. Бийк залагаше живота си за това, но нямаше намерение да позволи на господаря си да се измъкне безнаказано.
На всяка цена трябваше да спаси Джейми. Но първо ще е добре да огледа и да прецени тези шотландци. Ако някой от тях се окаже истински мъж — почитащ Бога и, уважаващ жените, — Бийк се закле, че ще намери начин да остане насаме с шотландеца и да му прошепне, че барон Джеймисън има не три, а четири дъщери.
Втора глава
Алек Кинкейд бързаше да се прибере у дома. Той бе уважил молбата на крал Едгар и бе останал в Лондон близо месец, за да изучи маниерите и етикета в английския кралски двор и да поопознае непредсказуемия английски крал. В интерес на истината тази задача никак не му бе по вкуса. Според него
