Мери, лявата на Джейми и ги повлече към изхода.
— Мери ме убеди, че не бива да се тревожа за нежеланите гости през такъв чудесен следобед — заяви Джейми. — Стига си ме дърпал, Бийк!
— Имаме още цели три дни свобода — подхвърли Мери. Джейми ще има достатъчно време, за да се подготви за посещението.
— И ти можеш да й помогнеш, малка госпожичке — изсумтя Бийк. — Няма да се преумориш.
— Престани да й натякваш, Бийк! Мери ще ми помогне, ако аз я помоля.
Бийк не изглеждаше никак убеден.
— Като говорим за молби — оживи се Мери, — има нещо, което бих искала да те помоля, Бийк.
— Мери, не тормози с въпросите си Бийк!
— Нямам намерение да го тормозя. Аз ценя мнението му и искам да узная дали това, което ми каза, е истина. За тези ужасни шотландци… Обмислям дали да не избягам. Какво мислиш за моя план, Бийк?
Бийк се опита да остане сериозен — лейди Мери изглеждаше толкова искрена.
— Предполагам, че зависи от това къде смяташ да избягаш.
— О, ами, всъщност още не съм решила точно в каква посока да поема…
— За какво ти е да бягаш, Мери? С какви ужасни истории сестра ти е напълнила главичката ти?
— Стига, Бийк, нали не смяташ, че ще лъжа собствената си сестра? — попита Джейми, опитвайки се да не избухне в смях.
— Познавам те, Джейми — поклати глава възрастният мъж. — Какви ужасии си разправяла? Сигурен съм, че Мери сега трепери от страх. А и какво разбирате вие от шотландци?
— Имат мозък на овца — заяви Джейми, намигна на Бийк и добави: — Само онези шотландци, които са израснали в планините, разбира се. Тези от низината са умни.
— Не се опитвай да ме забаламосаш със сладки приказки — смъмри я Бийк. — Този път няма да се получи. Виждам колко разтревожена е Мери. Чак ще си счупи пръстите от притеснение. Какво й каза?
— Само й споменах, че шотландците са много силни и здрави мъже.
— Е, Мери, в това няма нищо лошо — успокои я Бийк.
— И с голям апетит — подхвърли Мери.
— Това да не е грях?
— Грях е — настоя девойката.
— Лакомията и чревоугодничеството са грехове — усмихна се Джейми.
— И непрекъснато се биели…
— Не, Мери, казах, че се бият през по-голямата част от времето. Ако ще повтаряш думите ми, поне не ги изопачавай.
— Вярно ли е, Бийк?
— Кое да е вярно, Мери?
— Че все се бият?
— Аз само казах, че обичат да яздят — заяви Джейми и сви рамене.
Бийк видя, че високите скули на Джейми леко червенеят. Срамуваше се от приказките на сестра си. А може би чувстваше и вина — както когато бе успяла да убеди Мери, че баща й бил подписал заповед да я дадат в манастир. Все обичаше да си прави разни шеги. Представляваше прелестна гледка. Бе облечена в любимия на Бийк тъмносин цвят, косата й бе разпусната и гъстите копринени къдрици падаха свободно по изящните й рамене. По брадичката и носа си имаше мръсни петна.
На Бийк му се искаше леърд Кинкейд да види Джейми точно в този миг, когато виолетовите й очи блестя от радост. Мери също трогваше с розовата поизцапан рокля.
Неочаквано Мери изтърси:
— Джейми ми каза, че шотландците взимат всичко което пожелаят. Освен това заяви, че имали специални предпочитания.
— И какви са те? — заинтересува се старецът.
— Силни коне, тлъсти овце и меки жени.
— Коне, овце и жени?
— Да, Бийк, в този ред. Джейми каза още, че те дори предпочитат да спят при овцете си. Е? Истина ли е? Вярно ли е, че за тях жените са на последно място?
Бийк не отговори. Втренчи се в Джейми и си помисли, че тя изглежда малко смутена, но не бе сигурен дали ще започне да се извинява, или ще избухне в смях.
Смехът победи.
— Честно, Мери, аз само се шегувах!
— Само се погледнете — сгълча ги Бийк. — Целите сте покрити с мръсотия като селянчета. Хубави дами, няма що! А ти, госпожичке — добави и размаха пръст към Джейми, — какво ми се смееш! Какво сте правили на ливадата?
— Той се опитва да те измъкне — каза Мери на сестра си. — Смятам обаче да те накарам да ми се извиниш, Джейми, и искам да ми кажеш цялата истина. Ако реша, че не си искрена с мен, ще кажа на отец Чарлз. Той ще ти наложи такова наказание, че скоро няма да го забравиш.
— Ти си виновна — възрази Джейми. — Толкова е лесно да те излъже човек! Доверчива си като малко пале.
Мери отново се обърна към Бийк.
— Всеки би си помислил, че сестра ми ще прояви повече разбиране и съчувствие. Аз съм в ужасно положение. Тя няма да се изправи пред онези шотландци и да се моли на Бог да не бъде избрана.
— Само защото моето име не е споменато в писмото на краля — напомни Джейми на сестра си.
— Не съм сигурен дали не е било споменато — подхвърли Бийк.
— Татко никога не би излъгал — възмутено възрази Джейми.
— Колкото до това, не мога да кажа дали си права, или грешиш, Джейми — отвърна Бийк. — Мери? Доколкото чух, Джейми не ти е казала нищо чак толкова ужасни на тези шотландци. Напразно се тормозиш, момиче.
— Тя ми разказа и други истории, Бийк. Наистина възмутителни. Но аз не съм толкова наивна, Бийк, независимо какво си мисли сестра ми.
Бийк се обърна към любимката си и се намръщи.
— Е, Джейми?
Девойката тихо въздъхна.
— Признавам, че поукрасих някои от тези истории, но много от тях са истина, Бийк.
— Откъде можеш ти да знаеш кое е истина и кое не? Както и да е, не бива да вярваш на разни слухове. Учил съм те на по-добри неща.
— Какви слухове? — попита Мери.
— Че шотландците хвърлят колове, за да се забавляват.
— Колове?
— Борови колове, Мери — отвърна Джейми. Мери презрително изсумтя.
— Не вярвам.
— Да, правят го — настоя Джейми. — И ако да хвърляш колове, не е варварство…
— И ти мислиш, че ти вярвам?
— Истина е, Мери — призна Бийк. — Те наистина хвърлят борови клонове, но не един срещу друг.
Мери поклати глава.
— Шегуваш се с мен, Бийк! Или е истина и това, че шотландците обличат женски дрехи?
— Ами… — Бийк се задави и се закашля. — По-добре да излезем навън и там да довършим нашия спор. Денят е твърде хубав, за да стоим тук вътре.
— Истина е — каза Джейми, без да обръща внимание на предложението на Бийк. — Те носят рокли. Нали, Бийк?
— Къде си чула тези клевети?
— Коли ми каза.
— Коли? — намеси се Мери. — Е, ако си беше направила труда да ми споменеш този факт, никога
