Венчило с дявола

нямаше да се хвана на твоите истории. Много добре знаеш, че тя по цял ден се налива с бира. Сигурно пак е била мъртво пияна.

— О, по дяволите — промърмори Джейми. — Не беше пияна.

— По дяволите! — повтори Мери. — О, Джейми, говориш също като Бийк!

— Да, правят го — намеси се конярят, опитвайки се да ги надвика.

— Какво правят? — изуми се Мери.

— Носят дреха, която стига до коленете им — обясни Бийк.

— Ето, нали ти казах, Мери!

— Тази дреха се нарича „плед“, Мери — изръмжа Бийк — Представлява пола от кариран плат. Това за тях е свещена дреха. Смятам, че дълбоко ще се обидят, ако чуят че някои я нарича рокля.

— В такъв случай никак не се учудвам, че трябва да се бият през цялото време — подхвърли Джейми. Тя всъщност не бе повярвала на приказките на Коли, но Бий изглеждаше съвсем убедителен.

— Да — съгласи се Мери. — Трябва да защитават роклите си.

— Това не са рокли.

— Видя ли какво направи, Джейми? Накара Бийк да се развика.

Джейми мигновено се разкая.

— Съжалявам, Бийк, че те разстроих. Господи, днес ги толкова нервен! И постоянно се озърташ. Да не би да те е страх, че някой ще те нападне отзад? Какво…

— Не успях да си подремна — измърмори старецът. — Затова съм толкова кисел.

— В такъв случай трябва да отидеш и да си починеш посъветва го Джейми. — Хайде, Мери! Бийк беше много търпелив с нас. — Хвана ръката на Мери и двете се запътиха към вратата.

— Господи, Мери, те наистина носят женски дрехи. Отначало не повярвах на Коли, но сега вече съм сигурна!

— Твърдо реших да избягам — каза Мери достатъчно високо, за да я чуе Бийк. Внезапно спря и се завъртя. — Може ли само още един въпрос?

— Да?

— Дали шотландците мразят дебели жени?

Възрастният мъж не отговори, само сви рамене и поклати глава, а Мери се обърна и побърза да настигне сестра си. Двете девойки повдигнаха краищата на полите ги и се затичаха към горния двор на замъка. Докато ги наблюдаваше, на устните на Бийк заигра топла усмивка.

— Тя има мъжко име.

Главният коняр едва не припадна от страх. Не бе чул стъпките на Алек Кинкейд. Обърна се и се намери съвсем близо до огромния воин. Главата му едва стигаше раменете на шотландеца.

— Така майка й искаше да й отреди място в семейството. Барон Джеймисън не е истинският баща на Джейми. Въпреки това я обяви за своя дъщеря. Благородна постъпка, не мога да го отрека. Огледахте ли я добре? — припряно добави Бийк.

Алек кимна.

— Значи ще я вземете със себе си?

Преди да отговори, Кинкейд се втренчи за миг във възрастния мъж.

— Да, Бийк. Ще я взема със себе си. Изборът бе направен.

Трета глава

Джейми не знаеше за пристигането на шотландците, докато Мерлин, пазачът на говедата, не откри, за да й съобщи, че в господарската къща е избухнала нова суматоха и баща й желае незабавно да отиде там.

Мерлин заекваше смутено и съвсем забрави да спомене за шотландците. Всъщност вината не бе в него, а красивата му господарка. В онези виолетови очи… а когато Джейми се усмихна, сърцето на Мерлин запърха като пеперуда. Но и умът му. Главата му се изпразни, заекването му се усили. Но и без това Джейми не можеше незабавно да откликне на молбата на баща си. Първо бе длъжна да се погрижи за една рана. Бедният стар Сайлъс, чийто очи бяха отслабнали като ръцете му, пищеше толкова силно, че можеше да заглуши дори квиченето на свинете. Раната бе малка и нямаше нужда да се обгаря с нажежен нож, ала след като я превърза и почисти, Джейми трябваше да остане при възрастния мъж и да го успокои. Той просто се нуждаеше от някой, който да го поглези.

Докато траеше цялата дандания, Мерлин остана изправен до готвачката. Щастливецът Сайлъс! В момента бе завладял изцяло вниманието на господарката! А горкият Мерлин се бе изпотил от притеснение, тъй като можеше да си спомни какво още му бяха наредили да каже.

Джейми най-сетне свърши и остави Сайлъс в опитни ръце на Коли. Знаеше, че двамата прислужници ще си поделят най-малко една кана с бира, но не мислеше, това е толкова голям грях. Сайлъс бе разстроен, а Коли можеше да го успокои само по един начин — с вкусна бира.

— Не мога да бъда навсякъде — смъмри го Джейми, когато Мерлин й напомни, че в господарката къща е настинала суматоха и я очакват с нетърпение. Ала девойката побърза да се усмихне, за да смекчи думите си, след което остави разстроения пазач. Тя тича през целия път нагоре по хълма с вдигнати до коленете поли. Три игриви сиви хрътки бягаха от двете й страни. Най-сетне, сподиряна от кучетата, връхлетя в голямата зала.

Ала в същия миг спря като закована. Двамата воини, облегнати небрежно на полицата над камината, веднага привлякоха погледа й.

Джейми бе толкова смаяна, че не можа да го скрие. Това бяха най-огромните мъже, които някога бе виждали! Не можеше да откъсне поглед от тях. И първите думи, които се отрониха от устата й, никак не подхождаха на една дама.

— Мили Боже! — бе всичко, което успя да промълви.

Неволното й възклицание всъщност не бе по-силно от шепот, ала тя бе сигурна, че по-големият го чу.

Младото момиче не се осмели да направи реверанс, тъй като се страхуваше, че ще се просне по лице, ако опита. Пък и не можеше да откъсне поглед от по-високия от двамата мъже, който в момента се бе втренчил в откритите й колене.

Най-страшният мъж, който някога бе виждала!

Но какво пък толкова! Тя бе твърде ядосана, за да се страхува. И Джейми гордо вирна брадичка и срещна погледа на воина. Двамата се гледаха един дълъг миг, прел който тя очакваше да се посъвземе, ала внезапно осъзна, че докато продължава да се взира в него, никога няма да постигне този подвиг.

Най-накрая Джейми забеляза, че в голямата зала цари пълна тишина. Хвърли поглед през рамо и чак тогава видя сестрите си. И трите, строени в редица като осъдени, които чакат да ги пронижат със стрели.

В мига, в който улови съчувствения поглед на най-малката си сестра, Агнес цялата се разтресе и избухна в сълзи. Алис прегърна близначката си през рамо, за да я успокои. Ала усилията й се провалиха, тъй като и тя се разплака. След миг и двете момичета вече бяха изпаднали в истерия.

Мери стоеше до Агнес. Стискаше ръце и след като хвърли многозначителен поглед към Джейми, който означаваше „Мили Боже, само ги погледни!“, наведе глава към пода.

Нещо трябваше да се направи! Не биваше в никакъв случай да се позволи на близначките да посрамят семейството пред тези шотландци!

— Агнес, Алис, престанете! И двете сестри избърсаха очите си и се опитаха да се успокоят.

В този момент Джейми забеляза баща си. Той седеше край масата и си наливаше питие.

Очевидно тя бе тази, която ще трябва да поздрави гостите по цивилизован начин, както се изисква в един английски дом. Джейми много добре знаеше какви са задълженията й, ала въпреки това й се искаше да изкрещи на тези непознати, че са пристигнали с цели три дни по-рано.

Най-сетне благоразумието надделя. Пък и навярно двамата шотландци бяха твърде глупави, за да разбера колко недодялано и грубо се държат.

Джейми бавно прекоси залата и застана точно пред тях. Спомни си за кучетата едва когато чу