— Току-що описа зимата в Шотландия, момиче. Ти ще се омъжиш за мен!
— Никога!
Точно след час лейди Джейми се венча за Алек Кинкейд.
Четвърта глава
Носеше черна рокля на церемонията. Изборът й бе открито предизвикателство, предназначено да вбеси шотландеца. Ала Джейми разбра, че планът й се провали в мига, в който влезе в голямата зала. Алек я погледна и избухна в толкова гръмогласен смях, че едва не събори покрива.
Джейми нямаше ни най-малка представа колко много му харесва непокорната й природа. Ако тя знаеше колко много той мразеше сълзите, сигурно щеше да плаче. А тя се движеше като кралица. Кинкейд много добре разбираше колко усилия й струва всичко това.
Беше облечена като за погребение, но изглеждаше великолепно. Очите й го очароваха. Младият мъж се запита дали някога ще свикне с красотата й. Не можеше да си позволи нещо да попречи на най-важните му задължение, пък било то и красива съпруга.
Момичето се оказа пълна загадка. Той знаеше, че е родена и отгледана като истинска англичанка и въпреки това не бе страхлива. Алек се питаше как се е случило подобно чудо. После реши, че невинността и увереността й се дължат на факта, че тя никога не е живяла сред алчността и безчестието на английския кралски двор.
Кинкейд реши, че трябва да бъде благодарен на барон Джеймисън, задето не бе изпълнил задълженията си спрямо дъщерите си. Разбира се, нямаше никакво намерение да дава словесен израз на благодарността си, и се съмняваше, че бащата на Джейми изобщо може да чуе нещо, защото ревеше с все сила. Алек никога не бе виждал възрастен мъж да се унижава по такъв противен начин. Стомахът му се преобръщаше само като го гледаше.
— Всички ние бяхме много привързани към баща ни — прошепна Джейми, когато баронът не можа да отговори на въпроса на свещеника кой предава невестите, лицето му остана скрито зад вече напълно измокрената носна кърпа от фина ленена бродерия. — Ние ще му липсваме изключително много, милорд. Всичко това е много тежко за него.
Тя не поглеждаше към Алек, докато шепнешком се извиняваше за срамното поведение на баща си, ала молбата се прокрадваше в ниския й дрезгав глас. Джейми молеше за неговото разбиране и Алек бе дълбоко трогнат и впечатлен от искрената загриженост за баща й. Затова реши да премълчи неодобрението си.
Тя току-що бе разкрила още една черта от характера си — лоялността към семейството.
Младото момиче бе твърде изплашено, за да погледне бъдещия си съпруг. Двете със сестра си стояха изправени една до друга и здраво се държаха за ръце. Даниел бе застанал от дясната страна на Мери, а Алек — от лявата на Джейми. Ръката на Алек докосваше рамото на Джейми, а бедрото му се допираше до нейното. Съзнателно неотстъпчиво.
Тя не можеше да се отдръпне. Мери се притискаше от едната й страна, а ръката на Алек й пречеше да отстъпи крачка назад.
Свещеникът привърши с тържествените клетви на брака и се обърна към Мери. Тя изглежда не бе чу нищо от думите му. Даниел не можа да сдържи смеха си, когато свещеникът я попита дали го взима за свой съпруг. Момичето погледна учудено и се замисли над въпроса, сякаш отецът я караше да му обясни значението на нормандското нашествие. Най-сетне отвори уста и избъбри:
— Ако трябва да кажа истината, не, отче.
Джейми едва се сдържаше да не изпадне в истерия. Защо се омъжваше за този шотландец. А и той с нищо не й помагаше да понесе по-леко невъзможното положение. Тъкмо обратното — близостта му я караше да усеща с всяка фибра на тялото си топлината, която се излъчваше от него.
Докато отец Чарлз се опитваше да убеди Мери да даде общоприетия отговор, Джейми полагаше неимоверни усилия да се отдръпне от Алек. Някъде в най-скритото ъгълче на съзнанието й се прокрадна плаха надежда, че ако бутне ръката му и отстъпи крачка назад, ще може да се изтръгне и да литне на воля навън.
Той навярно бе отгатнал намерението й, защото ръката му обгърна раменете й. Преди да успее да възрази, тя се намери здраво притисната до него.
Не можеше да се отмести. Опита се — всъщност няколко пъти, — преди шепнешком да го помоли да си махне ръката.
Той въобще не й обърна внимание.
В отчаянието си Джейми се обърна към сестра си и рече:
— Не смятам, че нашите желания имат някакво значение, Мери. Ако не се съгласиш да се омъжиш за Даниел, ще се опълчиш срещу собствения си крал.
— Но ако кажа, че взимам този мъж за свой съпруг, аз ще се опълча срещу волята на Бога! — възрази Мери. Това ще бъде лъжа — добави тя и изхлипа.
— За Бога, Мери, отговори на свещеника — остро рече Джейми.
Мери усети враждебната нотка в тона на сестра си.
Тя й хвърли гневен поглед и се обърна към отец Чарлз.
— О, добре. Взимам го. — Обърна се отново към Джейми и промърмори: — Ето, сестричке, сега щастлива ли си? Ти ме принуди да излъжа пред един божи служител.
— Аз ли съм те принудила? Вълнението в гласа й не се дължеше единствено на ядното подхвърляне на сестра й. Ръката на Алек се бе впила отзад около врата й и пръстите му галеха чувствителната й кожа.
Отец Чарлз кимна одобрително към Мери. Сега бе ред на Джейми и Алек.
— Вашето пълно име, милорд?
— Алек Кинкейд.
Отецът кимна. Бързаше да приключи с четенето на брачната клетва, тъй като погледът на неговата сладка Джейми ставаше все по-убийствен. В бързината си свещеникът употреби израза „по свое желание“, когато попита дали ще вземе Алек за съпруг.
— По свое желание ли? — повтори девойката и пое дълбоко въздух. Канеше се да заяви истината пред отеца, но в същия миг усети как пръстите на Алек се свиват около врата й.
Очевидно искаше да я изплаши. Джейми се опита да отмести ръката му, но не успя. Той стисна пръстите й и не помръдна.
Шотландецът въобще не се стараеше да смекчи действията си. Джейми незабавно разбра мълчаливото му послание. Този нахален и груб мъж смяташе да я удуши, ако продължава да го предизвиква. А тъй като бе шотландец, тя бе сигурна, че ще изпълни заканата си.
Вратът започна да я боли.
— Взимам го — прошепна тя. Свещеникът въздъхна с облекчение и побърза да приключи с церемонията. След като им даде благословията си, Мери се опита да побегне от залата, ала Даниел с два скока я настигна. Той я вдигна на ръце и пламенно целуна пред отец Чарлз и цялото семейство. Когато най сетне прекрати нежната си атака, Мери се отпусна безволево в ръцете му. Джейми си помисли, че сестра й прилича на повехнало цвете.
Близначките отново заплакаха, баронът заподсмърча шумно, а Джейми изпита желание подът да се продъни и да я погълне.
Алек Кинкейд не бързаше да подпечати брачните клетви с целувка. Той бавно се извърна и застана пред съпругата си. Ръцете му бяха на бедрата, мускулестите му крака бяха леко разкрачени, а погледът му бе насочен към сведената глава на Джейми.
Не каза нито дума. Ала цялото му непреклонно поведение и строго лице говореха, че ако е необходимо, готов да остане така през цялата нощ, но ще я принуди да го погледне. Джейми се стараеше да се успокои, че поне вече не се опитва да я удуши.
