Венчило с дявола

Джейми.

Алек и Даниел отпиха. Кимнаха си един на друг предложиха чашите на Джейми и Мери.

С поклащане на главите двете сестри отказаха.

— Само една глътка, Мери — помоли Даниел и й намигна.

Алек не бе толкова внимателен.

— Изпий това, Джейми. Сега!

Навярно това е някакъв примитивен шотландски ритуал, помисли си Джейми. Като господарка на дома, знаеше, че нейно задължение е да предразположи гостите си. Освен това Алек изглеждаше доста решителен. Тя сви рамене, взе чашата, изгълта я набързо и му я подаде обратно.

Той сграбчи ръката й и не я пусна. Палецът му погали дланта й. Лицето му се намръщи, когато усети мазолите и белезите.

Мери изпразни чашата на Даниел. Когато му я върна, той също взе ръката й и я обърна с дланта нагоре.

Джейми се опита да издърпа своята, ала не успя. Двамата мъже сравняваха бялата и гладка кожа на Мери, със загрубялата и зачервена длан на Джейми. Най-сетне Алек пусна ръката й.

Истинско оскърбление. Тя разбра всяка проклета дума, която двамата си размениха на келтски. Те не подозираха, че тя говори езика им и това за миг я изпълни задоволство.

Джейми скри ръце зад гърба си и зачака следващата им обида.

— Споделянето на питието някакъв вид ритуал ли е? — попита Мери. — Трябва да призная, че ние не знаем много за шотландците.

— Мери, значи ти никога не си чувала за нашите специални предпочитания? — меко и леко завалявайки думите, попита Даниел.

Мери трепна. Вдигна глава и слисано го изгледа.

— Предпочитания ли, милорд?

— Да, много характерни за шотландците.

— Характерни? — Мери хвърли ужасен поглед към Джейми и отново се обърна към Даниел.

— Не, не съм чувала за такива предпочитания.

— А, в такъв случай ще трябва да те осветля по въпроса.

Беше очевидно, че леърд Даниел се забавлява.

— Нямам желание да бъда осветлявана — тръсна глава Мери.

Алек наблюдаваше Джейми. Очите й се разшириха, когато Даниел спомена за предпочитанията.

Алек намираше Джейми за невероятно привлекателна. Достатъчно бе само да я погледне, за да поиска да я докосне, да я притежава. Усмивката му съвсем се стопи, когато най-после си призна колко много копнееше да се люби с нея. Странно, но това, че бе англичанка нямаше никакво значение. Не, изобщо не го интересуваше.

— Мери, скъпа — заговори Даниел и привлече вниманието на Алек, — сигурен съм, че си чувала за нашия списък от желания. Всички знаят, че шотландците обичат силните коне, тлъстите овце и меките, отдаващи се жени.

Говореше бавно и с наслада, като стара клюкарка, които разправя последния пикантен слух.

— В този ред, разбира се — обади се Алек, имитирайки тона на приятеля си.

— Разбира се — съгласи се Даниел.

Джейми се обърна и свирепо изгледа Алек. Вече бе започнала да подозира, че Бийк е провел кратък разговор с тези двама гиганти и навярно е споменал за страховете на Мери. Обеща си здравата да го смъмри.

Даниел внезапно се протегна и погали бузата на Мери с опакото на ръката си. Девойката бе толкова смаяна от ласката му, че забрави да се отдръпне. Стоеше като омагьосана от нежния му поглед.

— Аз вече имам силен кон — рече младият мъж. — Колкото до овцете, Мери, в планините у дома е пълно с тях. Но трябва със съжаление да призная, че досега ми липсваше мека, отдаваща се жена. А това е важно за мен, макар че е на последно място в списъка от желания.

— Аз не съм мека — изпелтечи Мери.

— О, да, такава си — възрази той. — И си хубава като пролетна утрин — добави с усмивка.

Лицето на Мери пламна.

— Нито съм хубава, нито съм отдаваща се, милорд — заяви тя. Скръсти ръце пред гърдите си и намръщено го изгледа. Искаше да обезкуражи този красив дявол, но бе искрено ужасена от собствената си реакция към него. Ласкателствата му й доставиха удоволствие. Нима наистина я смяташе за хубава?

Двете близначки отново се разплакаха. Джейми отвори уста, за да ги смъмри, ала в същия миг си спомни, че една от тях вече е била избрана за невеста. В такъв случай Алис и Агнес имаха право да си поплачат, за да излеят мъката си. Ако ще и да вият като вълци, нямаше да им обръща внимание!

Алек чакаше тя сама да проумее истината. Той видя изпълнения със съжаление поглед, който Джейми хвърли към двете си сестри. Чудеше се колко ли време ще трябва, за да забележи, че те я гледаха точно по същия начин.

Барон Джеймисън сигурно ще го обяви без заобикалки, стига да дойде на себе си, предположи Алек. Той бе избухнал и бе реагирал много остро, когато Кинкейд спокойно обяви, че е избрал Джейми за своя бъдеща съпруга.

Шотландецът се бе държал много твърдо с барона. Бе успял да запази самообладание до момента, в които домакинът бе започнал да изброява целия списък от егоистични причини, поради които Джейми не можеше се омъжи за него. Нито един от аргументите не бе свързан с добруването на момичето. Това още повече затвърди намерението на Алек. Бе вбесен от поведението на англичанина. Списъкът от задължения напълно обясняваше мазолите и белезите по ръцете на Джейми. Джеймисън не искаше да задържи най- малката си дъщеря от любов. Не, той просто искаше да има винаги на разположение една покорна робиня.

И този миг някакъв слуга с разтревожено лице се втурна залата. Хвърли кратък поглед към барона и забърза към Джейми. След като направи почтителен поклон, прошепна:

— Свещеникът е тръгнал насам, господарке! Облечен е в одеждите, с които извършва бракосъчетания!

Джейми кимна.

— Много мило от твоя страна да зарежеш работата си и да отидеш да извикаш отец Чарлз, Джордж. Искаш ли да останеш за церемонията?

Слугата я зяпна с обожание.

— Да, но не съм облечен подходящо.

— Нито пък аз — също шепнешком отвърна Джейми.

— Върви и се преоблечи, Мери — намеси се Даниел. — Предпочитам златисто. Ако имаш рокля в такъв цвят, моля те да я облечеш, за да ми доставиш удоволствие. Ако ли не, и бялото ще свърши работа. Аз ще се оженя за теб, Мери.

Леърд Даниел Фъргюсън подхвана Мери миг преди ли се строполи на пода. Не изглеждаше обиден, че бъдещата му невеста припадна. Младият мъж я притисна до гърдите си и избухна в смях.

— Очевидно тя загуби съзнание от щастие, Алек — подвикна той към приятеля си.

— Да, Даниел, виждам — отвърна Алек. В гърдите на Джейми бушуваше гняв. Не можеше да се сдържа повече и рязко се обърна към Кинкейд. Сложи ръце на кръста си и предизвикателно го изгледа.

— Е? За коя от двете близначките смятате да се ожените?

— За никоя.

— За никоя?!

— Върви се преоблечи, Джейми. Предпочитам бяло. Става късно и трябва да тръгваме.

Той съзнателно говореше бавно, за да й даде време да реагира. Бе убеден, че проявява изключителна деликатност.

Джейми си помисли, че навярно е полудял. Стоеше и го гледаше с ужас. Когато най-сетне успя да проговори тя изкрещя:

— По-скоро всичко наоколо ще замръзне, милорд, от колкото аз да се омъжа за вас!