— Е, та нали те очаква първа брачна нощ, момичето ми. След като аз бях този, който ти разказа какво с случва между един мъж и една жена, си помислих, че съм длъжен да предупредя съпруга ти…
— О, Господи, нима си говорил с него за това?
— Да. Той ми обеща да бъде внимателен с теб, Джейми.
Джейми знаеше, че страните й са пламнали от неудобство.
— Никога няма да му позволя да ме докосне, Бийк, така че обещанието, което си получил, е било напразно.
— Стига, Джейми! Не бъди толкова упорита! Аз просто се безпокоях за теб. Всъщност не съм ти разказал с подробности за всичко, което се случва между един мъж и една жена. Обясних на Кинкейд, че ти не разбираш много от…
— Не искам да слушам повече. Той никога няма да ме докосне и точка по въпроса!
Бийк дълбоко въздъхна.
— В такъв случай сигурно ще останеш доста изненадана, момичето ми. Начинът, по който те гледа, ме кара да мисля, че той ще те люби при първата възможност. Твърдоглавието ти ще трябва да свикне с тази мисъл. Прави, каквото той ти казва, Джейми, и всичко ще бъде добре.
— Да правя това, което той ми казва?!
— Не ми повишавай тон, момиче! По-добре да тръгваш!
Девойката поклати глава.
— След малко, Бийк. Първо искам да ми обещаеш, че ще дойдеш да ме повикаш, ако тук възникнат някакви неприятности.
— Неприятности ли? Какви неприятности?
Не можа да го погледне в очите, докато припряно обясняваше:
— Изглежда, че татко е взел някакви златни монети от Андрю. Било е заем, Бийк, а не зестра, но аз се безпокоя. Знам, че той няма да може да върне тези пари.
От гърдите на стареца се изтръгна толкова силен вик, че кобилата се изправи на задните си крака и едва не метна Джейми на земята.
— Той е взел злато за теб, Джейми! Продал те е на барон Андрю!
— Не, не, ти не ме разбра. Било е само заем, Бийк. Нямам време да спорим. Дай ми думата си, че ще дойдеш в Шотландия, ако татко се нуждае от помощ!
— Добре, детето ми — тежко въздъхна възрастният мъж, Обещавам. Има ли нещо друго, което те безпокои?
— Моля се да няма.
— Тогава върви. Твоят съпруг…
— Още нещо и тръгвам.
— Ти нарочно се бавиш, нали, момиче? Искаш да го ядосаш. Сигурно вече е разбрал каква си всъщност — поклати глава Бийк и се засмя. — Всичките лъжи, които му наговорих, ще отидат на вятъра.
— Какви лъжи?
— Казах му, че ти си една сладка, нежна девица.
— Ами аз съм точно такава — троснато рече Джейми.
Бийк изсумтя.
— Когато избухнеш, си сладка като педин.
— Какво друго му каза? — подозрително го изгледа девойката. — По-добре да знам всичко, Бийк, за да мога да се защитавам.
— Казах му, че си плаха и стеснителна.
— Не си му казал това!
— Че си слаба и изнежена и си свикнала да те глезят.
— Не!
— И че обичаш да прекарваш дните си в шиене и ходене на църква.
Джейми избухна в смях.
— Защо си му наговорил тези небивалици?
— Защото исках да ти осигуря малко предимство — обмени Бийк. В бързината да й обясни, думите му заваляха като порой. — Не му казах, че говориш келтски.
— Нито пък аз.
Драмата си размениха усмивки.
— Ти не съжаляваш, че си ме научил на толкова много неща, нали, Бийк?
— Разбира се, че не. Но ако съпругът ти мисли, че си слаба и безпомощна, предполагам, че ще бъде много повече загрижен за твоята безопасност, детето ми. Смятам, че ще бъде по-търпелив и внимателен към теб.
— Не ме е грижа какво мисли той за мен — тръсна глава Джейми. — Но гордостта ми е наранена, задето си ме изкарал толкова посредствена.
— Повечето жени са такива — възрази й Бийк.
— Да не би повечето жени да ловуват, за да осигурят храна за семейството си? Могат ли повечето жени да яздят не по-зле от всеки воин? Да не би повечето…
— Не е нужно да се нахвърляш срещу мен — прекъсна и Бийк. — Просто за известно време не разкривай уменията си, Джейми. И не го дразни. Както винаги съм казвал, по-добре да не хващаш дивото куче за опашката, освен ако не си готова да понесеш последствията.
— Никога не си го казвал.
— Да, но винаги съм го имал предвид — отвърна Бийк и хвърли тревожен поглед към подвижния мост. — Трябва да тръгваш, Джейми.
— От дълго време искам да ти го кажа, Бийк.
— Е?
— Обичам те. Никога досега не съм ти го казвала, но те обичам с цялото си сърце. Моят прекрасен баща.
Очите на стария човек се замъглиха, а когато заговори, гласът му бе напрегнат:
— Аз също те обичам, Джейми. Моята прекрасна дъщеря! Винаги съм те смятал за такава.
— Обещай ми, че никога няма да ме забравиш.
Гласът й потрепери и Бийк стисна ръката й.
— Никога няма да те забравя.
Джейми кимна. Сълзите се стичаха но страните й. Тя ги избърса, изправи рамене и смушка Уайлдфайър.
Бийк остана сам в средата на двора, загледан в отдалечаващата се млада господарка. Молеше се тя да не се обърне. Не искаше да го вижда такъв. Той плачеше като човек, който е загубил единственото си дете. Дълбоко в сърцето си знаеше страшната истина — никога повече нямаше да види малкото си момиче.
Пета глава
Алек Кинкейд бе в чудесно настроение. Устните му бяха извити в усмивка. Искаше му се да се разсмее с глас, тъй като за него бе съвсем очевидно, че наивната му невеста се бе опитала да го накара да избухне. Поведението й го забавляваше и затова я остави да си вярва, че е успяла. Джейми не знаеше колко търпелив мъж е той особено когато се отнася за нещо толкова незначително като една жена. Забавляваше го самата мисъл, че именно жена се бе осмелила да го предизвиква.
Когато чу тропота на коня й. Алек смушка жребеца си и двамата се понесоха в лек галоп. Джейми препускаше точно зад него и храбро се опитваше да не обръща внимание на прахоляка, който се стелеше право в лицето й. Беше решена да продължи с тази мъчителна езда, без от устата й да се изплъзне дори една дума в знак на протест. Очакваше съпругът й да се обърне назад, за да види колко добре се справя тя. Щеше да придаде възможно най-спокойния и нехаен израз на лицето си, напук на всичко.
Алек Кинкейд обаче изобщо не си направи труда да се обръща.
Макар че Джейми бе добра ездачка, не бе свикнала да язди със седло. Особено ново и твърдо.
