— Ние никога вече няма да те видим отново, нали Джейми? Той няма да ти позволи да си дойдеш у дома.
— Обещавам ви, че ще намеря начин да дойда и да ви видя — закле се Джейми. Гласът й потрепери и сълзи запариха в очите й.
Барон Джеймисън продължаваше да хленчи, че тези шотландци са откраднали неговите скъпоценни бебета и как, за Бога, сега щеше да живее без тях. Джейми се опита да го успокои, ала скоро се убеди, че е безсмислено. Баща й не искаше да се вземе в ръце. Колкото повече се стараеше Джейми, толкова по-силно плачеше той.
В залата влезе Бийк, за да я извика. Разрази се малка битка, когато се опита да отдели бащата от дъщерята. Барон Джеймисън не искаше да пусне ръката на най-малкото си дете. Най-сетне Джейми нежно се отскубна от прегръдките му.
— Да вървим, Джейми. По-добре да не ядосваш съпруга си. Той те очаква търпеливо на двора. Леърд Даниел и лейди Мери вече поеха към Шотландия, момичето ми. Ела с мен. Новият живот те очаква.
Мекият глас на Бийк поуспокои Джейми. Той я хвани за ръката и я поведе. Когато Джейми се обърна, за да каже последно сбогом на близките си, Бийк побърза да я избута навън.
— Не се обръщай назад, Джейми! И престани да трепериш! Мисли за щастливото си бъдеще!
— Именно мисълта за бъдещето ме кара да треперя — призна си девойката. — Бийк, не знам нищо за този мой съпруг. Тревожат ме всички тези ужасни слухове, които се носят за него. Не искам да съм омъжена за него.
— Станалото станало — отсече Бийк. — Пред теб има две възможности, момичето ми. Можеш да встъпиш в този брак със затворени очи и да бъдеш нещастна през остатъка от живота си или да ги отвориш широко, да приемеш съпруга си и да се опиташ да устроиш бъдещето си.
— Не искам да го мразя.
Бийк се усмихна. Гласът на Джейми прозвуча толкова отчаяно.
— Тогава не го мрази — посъветва я той. — Ти изобщо не умееш да мразиш. Сърцето ти е твърде нежно, момичето ми. А и — рече и продължи да я бута напред — всичко не е чак толкова необичайно.
— Кое не е необичайно?
Много девойки се омъжват, без да знаят нищо за бъдещите си съпрузи.
— Да, но се омъжват за англичани, Бийк.
— Замълчи — заповяда старецът, усетил страха в гласа й. — Той е добър човек, този Кинкейд. Аз го прецених, Джейми. Ще се отнася добре към теб.
— Откъде знаеш? — попита тя. Опита се да спре и да се извърне с лице към Бийк, ала той продължи да тегли напред. — Не си забравил, че се носи слух, че убил първата си съпруга, нали?
— А ти вярваш ли?
— Не — изстреля тя.
— Защо?
Джейми сви рамене.
— Не мога да го обясня — прошепна младото момиче. — Просто си мисля, че той не би… — Въздъхна и добави. — Сигурно ще помислиш, че съм се побъркала, Бийк, но очите му… е, той не е зъл човек.
— Знам, че този слух е лъжа — увери я Бийк. — Той не я е убил. Аз го попитах направо, Джейми.
— О, не! — Категоричното му заявление я разсмя. — Бийк, той сигурно е бил вбесен.
— Глупости — прошепна възрастният мъж. — Тревожи ме твоето бъдеще, а не неговият гняв. Разбира се след като разбрах, че е избрал теб за своя жена, аз го разпитах за всичко.
— Но кога успя? — попита девойката и се намръщи.
— Не е важно — припряно отвърна Бийк. — Аз разбрах, че Кинкейд е добър човек, когато видях коня му. — Нежно побутна Джейми напред. — Този мъж ще се грижи за теб.
— О, за Бога — промърмори тя. — Явно твърде дълга си бил главен коняр, стари приятелю. Има разлика между съпруга и кон. Виждам, че вярваш на всички тези глупости, които ми наговори. Изглеждаш много доволен от себе си.
— Така е — похвали се Бийк. — Направих всичко, за да разчистя пътя ти.
Той знаеше, че думите му ще я смаят. Очите й се разшириха. Внезапно Джейми спря.
Алек се бе изправил до коня си в средата на двора. Лицето му бе непроницаемо. Обаче Джейми можеше да се обзаложи, че никак не я очакваше търпеливо, както й бе казал Бийк.
Алек бе сигурен, че тя ще причини голяма суматоха когато пристигнат в Шотландия. Погледът му дълго не се отдели от нея и той се запита дали някога ще свикне тази странна англичанка.
Има синьо и синьо, бе казал Бийк, припомни си Алек. Сега разбираше какво е имал предвид старецът.
Не можеше да й позволи да го пленява по този начин. Устните й бяха дяволски привлекателни и не му даваха мира. Копнееше отново да усети вкуса им. Да, независими дали го осъзнаваше, или не, това момиче щеше да причини доста неприятности. Макар Алек да бе сигурен, че неговите хора никога няма да се осмелят да докоснат жена, която му принадлежи, това нямаше да им попречи да си мечтаят да го сторят.
Тази жена бе прекалено красива, за да не пострада от злобата на хората.
Все още се страхуваше от него. Алек си каза, че това е добро начало. Една жена трябва винаги да се чувства малко несигурна по отношение на съпруга си. Но едновременно с това страхът й го ядосваше. Щеше да й заповяда веднага да възседне коня си, ако не бе видял уплахата в очите й — като на кошута, подушила наближаващата опасност.
Крайно време беше да се съвземе, каза си Алек. С рязко движение възседна коня си. Огромният черен жребец нервно подскочи към хълбока на Уайлдфайър. Кобилата на Джейми вече бе настръхнала, тъй като я принуждаваха да стои край жребец, чиято миризма й бе непозната. Тя мигновено се опита да се изправи на задните си крака, но Алек се протегна, сграбчи юздите от невнимателния коняр и заповяда на кобилата да се успокои. Уайлдфайър незабавно се подчини.
Бийк чу дълбоката въздишка на Джейми, видя начина, по който се взираше в шотландеца, и реши, че девойката всеки миг може да припадне. Сложи отново ръка на рамото й.
— Съвземи се, момиче! Като че ли всеки момент ще припаднеш. Не съм те учил на това, нали?
Думите му имаха мигновен ефект. Джейми се съвзе и изправи рамене.
— Няма да припадна — промърмори тя. — Обиждаш ме, като предполагаш, че съм толкова слаба.
Бийк прикри усмивката си. Повече нямаше да има нужда да я побутва напред. Очите й отново блестяха.
С грацията на кралица Джейми повдигна края на роклята си и закрачи към кобилата. Бийк й помогна да възседне Уайлдфайър и се протегна, за да я потупа по ръката.
— А сега обещай на своя приятел, че ще се спогаждаш със съпруга си. Това е свята заповед, ако си спомняш — добави старецът и й намигна.
— Това не е заповед — отвърна Джейми.
— Обаче в Шотландия е заповед.
Думите бяха изречени от Алек. Звучеше много убедено. Джейми му хвърли раздразнен поглед и се обърна към Бийк. Главният коняр се усмихваше на съпруга й.
— Нали няма да забравите обещанието си, леърд Кинкейд?
Алек кимна. Хвърли юздите на Уайлдфайър към Джейми, пришпори коня си и препусна напред, оставяйки я да се взира невярващо след него.
Той нямаше намерение да я чака. Джейми задържа Уайлдфайър, за да види колко надалеч ще стигне Алек преди да се обърне и да спре, за да я изчака. Когато конят и ездачът му префучаха по подвижния мост и из чезнаха сред облак прах, тя осъзна, че той няма намерение изобщо да го прави.
— Какво искаше да кажеш, когато го помоли да не забравя обещанието си? — разсеяно попита Джейми, взирайки се в далечината.
— Нищо особено — смотолеви Бийк. Джейми се обърна и го погледна.
— Стига, Бийк! Кажи ми! — заповяда тя.
— Просто си поговорих с него за твоята… невинност.
— Не разбирам.
