Венчило с дявола

Тя усещаше силните удари на сърцето си. Бе сигурни, че Алек Кинкейд е способен на всичко, за да получи тим, което иска. Събра цялата си смелост, бавно повдигна глава и очите й срещнаха неговите.

Той наистина изглеждаше застрашително. Очите му бяха толкова тъмнокафяви! Джейми не видя никаква топлина в тях. Остана дълго втренчена в него, но накрая не издържа и се извърна.

Алек внезапно се протегна и я сграбчи в прегръдките си. Ръката му хвана брадичката й, а устните му приближиха нейните. Целувката му бе твърда, неумолима и… невероятно топла.

Джейми изпита усещането, че я парва слънчев лъч. Целувката свърши, преди да й мине през ум да се възпротиви и да се отдръпне. За миг остана бездиханна и замаяна. Втренчи се в съпруга си и се запита дали и на него целувката му бе въздействала по същия начин както на нея.

Алек бе развеселен от смущението в очите на младата си невеста. Явно не е била целуват много! Страните й пламтяха от притеснение, а ръцете й бяха сключени една в друга.

Да, тя му харесваше и той осъзна, че кратката целувки го бе разтърсила много по-силно, отколкото очакваше. Не можеше да откъсне поглед от нея. По дяволите, искаше му се отново да я целуне!

Внезапният вик на Мери разруши магията.

— Сега?! — Тя изстреля думата, сякаш бе нещо противно. — Джейми, те възнамеряват да тръгнем сега!

— Сигурно сестра ми не е разбрала — обърна се Джейми към Алек. — Няма да тръгнем веднага, нали?

— Ще тръгнем — отвърна Алек. — Даниел и аз имаме много отговорности у дома. Заминаваме след час.

Не спомена нито Мери, нито нея. Тази мисъл внезапно завладя цялото й внимание. Тя едва не се засмя като ги помисли за щастливата вероятност, но реши да се увери, преди да се отдаде на радостта си.

— Ще ни удостоите ли с честта (Глупачка! Та тя си мислеше, че той смята да я остави тук!) да споделите скромния ни обяд, преди двамата с Даниел да потеглите?

Той знаеше какво си мисли тя. Издаде се като наблегна на думите „двамата с Даниел“. Алек едва се сдържа да не се разсмее. В момента младата му съпруга изглеждаше толкова сериозна и изпълнена с надежда.

Кинкейд поклати глава.

Джейми усети как вратите на затвора се отварят и тя отново е на свобода. Отчаяно се опита да прикрие радостта си, тъй като несъмнено щеше да бъде много грубо да покаже удоволствието си от факта, че той заминава без нея.

Значи браковете щяха да бъдат само формални! О, защо не се бе досетила по-рано? Алек и Даниел просто се подчиняваха на заповедта на краля си да си вземат английски невести. Сега щяха да се върнат у дома към задълженията си, каквито и да бяха те, а английските и невести щяха да си останат в Англия, където им бе мястото.

Това не бе нещо необичайно. Много бракове се уреждаха именно по този начин. Джейми се почувства като истинска глупачка, че не се бе сетила по-рано. Щеше си спести много безпокойства и терзания.

Вълната на облекчение бе толкова силна, че колене й омекнаха. Тъй като бе свикнала да прави сделки със Създателя си, мислено обеща на Бог, че дванадесет поредни дни ще ходи в църквата и ще присъства на всички литургии.

— Смятате ли някой ден да се върнете в Англия? — попита тя, стараейки се гласът й да прозвучи небрежно.

— И насила няма да ме върнат тук!

— Не е нужно да изглеждате толкова радостен от тази възможност — ядосано изрече Джейми, преди да се усети. Мъжът бе тъп и безцеремонен. След като дори не опитваше да бъде поне малко учтив, и тя нямаше да се старае да се държи възпитано и любезно. Отметна косата си, обърна гръб на Алек и се отдалечи от него. — Времето напредва, Алек Кинкейд — извика тя, — не зле да потегляте. Чака ви доста път.

Едва не добави, че за нея е било удоволствие да се запознае с него, ала лъжата щеше да й струва още дванадесет дни покаяние и затова реши да премълчи.

Джейми тъкмо бе стигнала до масата, когато силната ръка на съпруга й я закова на място.

— Събери си нещата и се сбогувай със семейството си, Джейми, докато двамата с Даниел се погрижим за конете. Побързай!

— Ти също, Мери — весело подхвърли Даниел и Джейми изпита желание да го удуши.

— Защо трябва да бързаме? — обади се Мери.

— Двамата с Алек се заклехме, че няма да прекараме още една нощ на английска земя. Трябва да изминем доста път, преди да се е мръкнало.

Джейми се извъртя и видя как двамата шотландци излизат през вратата. Ръцете й се вкопчиха в ръба на масата.

— Кинкейд? Предполага се, че трябва да ме оставиш тук! — извика тя. — Та нали това е само брак по сметка?

Той се спря и се извърна с лице към нея.

— Да, съпруго моя, това е брак по сметка. Моя сметка. Разбра ли ме?

Тя не обърна внимание на сърдитата нотка в гласа му, нито на твърдото изражение на лицето му.

— Не, Кинкейд, не разбрах!

Опита се да звучи дръзко, но не успя, тъй като гласът й потрепери.

Избликът й на гняв не го бе заблудил. Той знаеше, че тя е изплашена — каза й го усмивката му.

— Обещавам ти, че след време ще разбереш. Имаш думата ми.

Тя не искаше думата му, ала знаеше, че това едва ли има някакво значение за него. Той наистина бе един груб и жесток воин, дошъл от преизподнята. Докато Алек Кинкейд прекрачваше прага, очите на Джейми се напълниха със сълзи. Искаше й се да се тръшне върху най-близкия стол и да си поплаче на воля.

Беше твърде разстроена, за да мисли за багажа си. Близначките заявиха, че ще се заемат с тази работа, за да има време Джейми да се сбогува с баща си.

Когато Агнес и Алис се върнаха в залата, Мери вече бе на края на силите си. Тя промълви набързо сбогом и изтича навън.

— Ще опаковам внимателно останалите ти вещи, Джейми, и ще ти ги изпратя след седмица — обеща Агнес.

— Аз ще приготвя всичките ти гоблени — добави Алис, — обещавам ти, че няма да забравя нищо. Ще се постарая да получиш всичко, което ти е скъпо, за да може там да се почувстваш като у дома си.

— Алис, аз вече казах на Джейми, че ще се заема тази работа — промърмори Агнес. — Ама наистина, сестро, винаги се опитваш да ме засенчиш. О, Джейми! Сложих в чантата ти шала на майка ти и бурканчетата лечебните мехлеми.

— Благодаря ви, сестрички — каза Джейми и побърза да ги прегърне.

— Джейми, ти наистина си много смела — прошепна Агнес. — Изглеждаш толкова спокойна, толкова уверена. Ако бях на твое място, вече щях да съм загубил разсъдъка си. Та ти се омъжи за този, който…

— Не е необходимо да й го напомняш — измърмори Алис. — Тя и без това едва ли ще забрави, че той е уби първата си съпруга.

— Не можеш да си напълно сигурна — възрази близначката й.

На Джейми й се искаше да престанат с опитите да успокоят. Техните приказки за Алек Кинкейд я разстройваха още повече.

Барон Джеймисън дръпна Джейми за полата, за да привлече вниманието й.

— След седмица ще бъда мъртъв! Кой ще се грижи за храната ми? Кой ще слуша историите ми?

— Стига, татко! Алис и Агнес ще се грижат добре за теб. Всичко ще бъде наред — успокои го Джейми. Наведе се, целуна го по челото и добави: — Моля те, не се разстройвай толкова много. Двете с Мери сигурно скоро ще дойдем да ви видим…

Нямаше сили да продължи лъжата си. Нейният свят се бе сгромолясал — всичко, което й бе близко и познато сега й се изплъзваше.

Агнес бе тази, която изказа на глас най-голямото опасение на Джейми.