Венчило с дявола

Задните части и бедрата й се протриха, а неравният каменист път влошаваше още повече нещата. Когато се убеди, че Алек не се интересува дали тя е зад него, или не и изобщо не поглежда назад, си позволи да се намръщи. Сетне се опита да сключи сделка с Всевишния, като му обеща, че ще поръча да се отслужат двадесет литургии, ако този демон, който имаше за съпруг, намали темпото.

Но наглежда, че точно днес Бог не бе в настроение за сделки. Когато настигнаха Даниел и Мери, Алек веднага застана начело, без ни най-малко да намали своя ход. Джейми продължи да язди зад него. Мери, която изглеждаше уморена и износена като стар ботуш, яздеше зад нея, а най-отзад бе Даниел.

Джейми знаеше, че яздят толкова изтощително заради безопасността. Бе чувала разни истории за банди от странстващи разбойници, които нападат нищо неподозиращите пътници. Предполагаше, че Алек трябва да язди отпред в случай на нападение, а Даниел отзад, за да пази гърбовете им. Ако ги нападнат бандити, щеше да им се наложи първо да се справят с Алек и Даниел, докато достигнат до съпругите им.

О, разбираше причините за убийствената езда, но се тревожеше за Мери.

Бяха яздили вече повече от два часа, когато сестра й рухна окончателно. Джейми се гордееше с Мери, която изкара толкова време, без да се оплаче. Тя не бе привикна на никакви неудобства и лишения.

— Джейми? Искам да спра за няколко минути — извика й Мери.

— Не, момичето ми.

Забраната дойде от устата на Даниел. Джейми не можеше да повярва, че е толкова безчувствен. Обърна се и видя как съпругът на Мери подсилва думите си с неуморимо поклащане е на главата.

Страданието, изписано върху лицето на Мери, разстрои Джейми. Обърна се, за да помоли Алек за кратък отдих, когато чу пронизителен вик.

Отново погледна назад и видя, че конят на Мери е без ездачка.

Всички спряха, дори и Алек Кинкейд.

Даниел настигна невестата си тъкмо когато Алек и Джейми слизаха от конете. Мери се бе проснала сред един гъст храсталак. Даниел нежно я изправи на крака.

— Нарани ли се, момичето ми? — загрижено попита той.

Мери отметна косата от челото си.

— Съвсем малко, милорд.

Няколко листа се бяха заплели в косите й и Даниел внимателно ги измъкна. Джейми видя нежността, с която той се отнасяше към сестра й и реши, че в крайна сметка не е толкова лош и не е лишен от известни достойнства.

— Какво, по дяволите, стана? — избоботи Алеи зад гърба на Джейми.

Звукът на гласа му я стресна и тя подскочи. Обърна се и се взря в лицето му.

— Мери падна от коня си.

— Какво… какво е станало с Мери?

— Падна от коня си.

Алек невярващо поклати глава.

— Тя е англичанка, Алек! Или си забравил? — подвикна Даниел.

— Какво общо има това? — гневно попита Джейми. Погледът и се местеше от единия към другия и тя внезапно осъзна, че и двамата едва се сдържат да не се разсмеят.

— Тя можеше да си счупи врата — промърмори младото момиче.

— Но не го направи — отбеляза Алек.

— Да, но можеше — настоя Джейми, разгневена от студеното му държание.

— Вече е добре — намеси се Даниел и всички го погледнаха. — Нали, Мери?

— Добре съм — изчерви се Мери, смутена от всеобщото внимание.

— Не е добре — заяви Джейми и отново се обърна към Алек. Без да забележи, той се бе приближил неприлично близо до нея, така че тя една не го събори. Джейми бързо отстъпи назад.

— Мери падна, защото… — Гласът й заглъхна. Едва сега забеляза златистите точици, които блестяха в тъмнокафявите му очи. Сториха й се много красиви. Сведе поглед, за да събере мислите си.

— Защото…? — попита Алек.

— Мери е твърде изтощена, за да продължи да язди, милорд. Тя трябва да си почине. Не в свикнала да язди на такива дълги разстояния.

— Ами ти, англичанко, ти свикнала ли си да яздиш на такива дълги разстояния?

Джейми сви рамене.

— Това няма значение. Мери е по-важната. Не може да не си забелязал колко е уморена. Едва ли няколко минути ще имат такова голямо значение за теб.

Вдигна глава, видя изражението на лицето му и се запита какво толкова бе казала, че да го накара да се намръщи.

— Мери е нежна дама — продължи Джейми, без да отделя поглед от мускулестите му гърди.

— А ти не си, така ли?

Разбира се, че съм — измънка Джейми. Как само изопачаваше думите й! — Никак не е любезно от твоя страна да предполагаш обратното.

Погледна лицето му и този път видя усмивка. Внезапно осъзна, че Алек не се опитва да я унижи или обиди. Той наистина й се усмихваше, с неочаквано ведра и нежна усмивка, която накара стомахът й да се свие на топка. Изпита невероятно задоволство. Не знаеше как да реагира.

— Винаги ли си толкова сериозна, съпруго моя? — Въпросът й прозвуча като милувка и тя се почувства така, сякаш бе погалил с ръка сърцето й.

Господи, тя реагираше по много странен начин на този варварин! Джейми реши, че сигурно е много уморена. Навярно това бе причината, поради която Алек Кинкейд бе започнал да й се струва привлекателен. В момента бе почти красив, по един груб и примитивен начин, разбира се. Кичур коса бе паднал върху челото му, придавайки му пакостлив вид. Това бе нещастно стечение на обстоятелствата, но Джейми винаги бе имала слабост към сладкодумните безгрижни немирници.

Без да се усети, тя протегна ръка и отметна кичура му — искаше той да си остане застрашително изглеждащият шотландски боец. Тогава сърцето й ще престане не толкова силно и тя ще може най-сетне да си поеме дъх!

Алек не се помръдна, когато тя го докосна, но усещането на ръката й върху челото му бе прекрасно. Нежният й жест то изненада. Искаше му се отново да го докосне.

— Защо го направи? — кротко попита той.

— Косата ти е твърде дълга — отвърна Джейми. Не се осмели да му каже истината.

— Не е.

— Ще трябва да я подстрижеш.

— Защо?

— Не мога да имам вяра на мъж, който носи по-дълга коса от моята — промърмори тя.

Обяснението прозвуча нелепо и в собствените й уши. Изчерви се и се намръщи, за да прикрие стеснението си.

— Попитах те дали винаги си толкова сериозна — напомни й с усмивка Алек.

— Така ли?

Тя наистина не можеше да се съсредоточи върху разговора. За всичко бе виновен той, разбира се, тъй като усмивката му прогони всички мисли от главата й.

— Да.

Алек реши да прикрие удоволствието, което му доставяше бърборенето, защото разбра, че младата му съпруга смята, че той й се присмива. Поради някаква причина, която не можеше да си обясни, никак не му се искаше да нарани деликатните й чувства. Това бе много странно, тъй като той никога досега не се бе интересувал от женските чувства.

Ала сега се интересуваше, въпреки че се опита да извини поведението си, като си напомни, че тя е англичанка по рождение и затова е по-глезена и капризна от всяко шотландско момиче.

Джейми чупеше ръце. Алек се съмняваше, че тя осъзнава колко издайническо е това. Това бе знак за страх, но тя смело срещна погледа му. Високите й скули бяха порозовели от смущение. Той знаеше, че бе не по-малко изтощена от сестра си. Досега не бе срещал толкова издръжлива жена. Темпото, с което се