непонятно. Тя отчаяно се стараеше да не издава страха си. Алек не й помагаше особено. След като й хвърли един бърз поглед, повече не й обърна никакво внимание. Господ да й е на помощ, но съпругът й изглеждаше искрено отегчен — да момента, в който онзи бандит не заговори за коня. Тогава стана бесен.
В крайна сметка Коли бе права. Шотландците ценяха много повече конете си, отколкото жените.
Ако стомахът й бе пълен, сигурно щеше да повърне! Разбойникът не само я стискаше много силно, но и миришеше като забравено нощно гърне. Всеки път, когато си поемеше въздух, й се искаше да си запуши устата.
— Докарай коня между нейния мъж и мен — нареди похитителят на Джейми.
Алек чакаше своя шанс. Когато Даниел се приближи, той се размърда, сграбчи юздите от ръцете на приятеля си и придърпа Уайлдфайър колкото е възможно по-близо до врага си.
Това, което се случи после, стана толкова светкавично, че Джейми не можа да реагира. Внезапно усети, че лети във въздуха като копие. Чу как похитителят й извиква в предсмъртна агония, а Даниел я сграбчва в ръцете си. Обърна се и видя как Алек пронизва гърлото на бандита със собствения му кинжал.
Внезапно усети, че не й достига въздух. Даниел бързо я положи на земята, а Мери притича и се хвърли върху нея. Опасността бе преминала, но тя продължаваше истерично да плаче.
Джейми затвори очи и се опита да успокои бесните удари на сърцето си. Мери се бе вкопчила в нея и почти я задушаваше.
Внезапно Джейми започна да трепери като лист.
— Вече можеш да отвориш очи.
Заповедта бе произнесена от Алек. Когато го направи, Джейми видя, че той стои съвсем близо до нея.
Очите му не бяха толкова студени. Почти се усмихваше.
Джейми не можеше да реши кое е по-силно — желанието й да избяга или да остане и да го удуши.
Докато се взираше в своя съпруг, тя чу как Даниел заповяда на Мери да отиде с него. Усети как той отскубна ръцете на сестра й от полата й. Нямаше сили да му помогне и не разбираше защо гласът му звучи толкова гневно и защо Алек изглежда толкова весел. Джейми не осъзнаваше, че бе сплела ръце.
— Всичко свърши — меко рече Алек.
— Свърши? — повтори тя. Обърна се и погледна мъжа, който Алек прели минута бе повалил, и моментално пак се разтрепери.
Алек мръдна и закри гледката. Понечи да й върне кинжала, ала се отказа, когато видя разстроеното й лице.
Джейми ужасено се отдръпна, сякаш оръжието бе на дявола.
— Това е твое, нали? — попита той, — смутен от безпричинния страх в очите й.
Джейми се отдръпна. Погледна отново към мъртвия мъж и дълбоката дупка на шията му. Алек пристъпи напред и застана пред разбойника.
— Какво има, жено?
Тя бавно се извърна към него.
— Не искам този кинжал. Хвърли го! Имам друг.
— Той е мъртъв, съпруго — заяви Алек, опитвайки се звучи спокойно. — Не е нужно да го гледаш. Повече не може да ти причини болка.
— Да, той е мъртъв буйно кимна тя. — Ти ме хвърли във въздуха, Алек. Също като…
— Боров кол?
Тя отново кимна.
— Ти го уби като на игра, милорд. Никога досега не бях виждала…
Думите й заглъхнаха. Алек въздъхна.
— Добре че си го забелязала — рече той.
Джейми го изгледа удивено и отстъпи още няколко крачки.
— Добре е, че съм го забелязала? Нима си мислиш, че ти се възхищавам, съпруже мой? — Спря, за да си поеми дъх и за да успокои болката в гърлото си. Погледна към кинжала, които Алек държеше. — Моли те, хвърли го. Не искам да го виждам повече!
— Видът на кръвта ли те разстройва? — попита младият мъж. Не можеше да разбере поведението й. Само преди минута се бе държала като истинска тигрица, а сега беше като уплашено дете.
Алек отново се опита да и успокои и хвърли кинжала през рамо.
— Да… Искам да кажа не — смънка Джейми.
— Да или не?
— Ти ме попита дали видът на кръвта ме разстройва! — припряно обясни девойката. — И аз ти отговорих.
— Така ли?
Тя прокара пръсти през косата си и прошепна:
— От онази кръв ми прилоша.
От устните й се отрони дълбока въздишка. Имаше намерение да му каже, че бе свикнала да вижда кръв, че е лечителка и вече бе почиствала толкова много кръв, че цяла река можеше да почервенее, ала нямате сили да обяснява толкова дълго.
Освен това сърцето й се свиваше от болка при мисълта колко лесно той се бе съгласил да се откаже от нея. За него конят бе по-важен от жена му. Сигурно цял месец щеше да сънува кошмари.
Алек внезапно се протегна и я привлече в прегръдките си.
— Ако направиш още една стъпка, ще паднеш върху онази купчина.
Джейми се озърна през рамо, видя проснатите едно върху друго тела и коленете й се разтрепериха. Щеше да се свлече на земята, ако той не я държеше.
Макар да бе разстроена, девойката не можа да не забележи колко нежен бе съпругът й. Странно! Такъв огромен и силен мъж! А как само се бе справил с четирима въоръжени бандити! Та той дори не се бе изпотил!
Миришеше на хубаво и Джейми се облегна на гърдите му.
— Наистина ли го мислеше? — прошепни тя.
— Да съм мислел какво? — Тъй като тя мълчеше, Алек повдигна брадичката й и се взря в очите й. — Да съм мислел какво, съпруго моя?
— Когато каза на онзи ужасен мъж, че може да вземе мен, но не и коня. Наистина ли мислеше това, което каза?
Кинкейд щеше да се разсмее, ако тя не бе толкова сериозна.
— Не.
Джейми облекчено въздъхна.
— Тогава защо звучеше толкова искрено?
Гласът й бе тих като шепот, но той я чу. Алек не можеше да разбере защо бе толкова разстроена.
— Исках да го накарам да си мисли, че владее положението, момичето ми.
— Но той наистина владееше положението, Алек! Имаше нож!
— А, разбирам. — В гласа му се прокрадваха весели нотки. — Тогава и мъжете, които ме бяха заобиколили, също владееха положението, така ли?
— Ами, не — прошепна Джейми. — Искам да кажа, че бяха въоръжени, но ти бе този, който… владееше положението.
Преди Алек да успее да отговори нещо, тя добави:
— Всичко бе номер, нали? Ти го излъга.
— Да, излъгах го.
Тя отново въздъхна, ала внезапно си припомни преживения ужас и потръпна. Бързо се отдръпна от него. В гърдите й отново се надигна гняв. Очите й искряха. Алек нямаше никакво понятие какво я бе ядосало. Тази жена бе истинска загадка.
Без да обръща внимание на сърдитата й заповед да я пусне, Кинкейд я прегърна през раменете,
