— Да не би да си въобразяваш?
— Не. Ще поговориш ли с него, Джейми? За да разбереш защо е толкова раздразнен.
Даниел се приближи и седна до Мери, преди Джейми да успее да отговори на молбата й. Тя сръга лекичко сестра си и й посочи към храната. Мери разбра мълчаливото й послание и веднага предложи от вечерята на съпруга си.
Алек не дойде при тях. Той седна върху земята и се облегна едни дебел дънер. Изглеждаше много спокоен. Подви единия си крак под коляното и доволно въздъхна.
Джейми се опита да прикрие нервността си. Алек не отделяше поглед от нея. Тя си каза, че просто не е свикнала да бъде център на нечие внимание и навярно това е единствената причина да се чувства толкова неудобно. Даде му знак да се присъедини към тях, но Алек поклати глава и й заповяда тя да отиде при него. Джейми реши, че е по-добре да не спори. Той бе неин съпруг и дълг на жената бе да го слуша и да му угажда. Взе голяма буца сирене, парче твърд хляб, единия от е кожени мяха с бира и отиде при Алек. Той прие храната без да каже нищо. Джейми понечи да се върне при другите, но Алек не й позволи. Дръпна я рязко към себе си, като обви ръка около талията й, за да държи да не падне на земята. Джейми забеляза колко собственическо бе докосването. Тя изправи гръб и скръсти ръце в скута си.
— Пак ли се страхуваш от мен, англичанко?
— Аз никога не се страхувам, шотландецо! Просто понякога се тревожа.
— И сега ли се тревожиш?
— Не.
— Тогава защо се опитваш да махнеш ръката ми?
— Не е прилично да ме докосваш така пред другите, Алек.
— Не е ли?
Тя не обърна внимание на закачливия му тон.
— Не, не е — повтори девойката. — Освен това моето име е Джейми. По-добре е да се научиш да го казваш.
— Това е мъжко име.
— Пак ли ще спорим?
— Да.
Той избухна в смях, а Джейми се извърна настрани.
— Изглежда моето име ти се струва много смешно. Предполагам, че това е знак, че си в добро настроение, Алек. Радвам се, защото смятам да ти кажа нещо, което отначало може да ти се стори странно, но след като чуеш причините, вярвам, че ще се съгласиш с мен.
Сериозният и тон го озадачи.
— За какво искаш да ме помолиш?
— Искам да те помоля да не ме… докосваш. Не те познавам достатъчно добре, за да ти позволя подобни волности.
— Да ми позволиш?
По гърба й полазиха студени тръпки. От тона му се разбираше, че никак не се интересува от думите й.
— Алек? Нима искаш да имаш съпруга, която не те желае?
— Мен ли питаш или ръцете си? — рязко рече той.
— Теб.
— Тогава ме погледни.
Заповедта бе произнесена с твърд глас. Трябваше да събере цялата си решителност, за да се подчини. Щеше да бъде много по-лесно, ако той не седеше толкова близо до нея. Явно обаче нямаше никакво намерение да й позволи да се отдалечи от него.
Най-сетне Джейми си наложи да го погледне в очите и издържа цяла минута. После погледът й се плъзна надолу към устните му. Ала всъщност нямаше никакво значение къде гледа. Този мъж бе толкова груб! Наболите брада и мустаци го правеха още по-застрашителен.
Джейми отново вдигна поглед нагоре и изпита чувството, че той се опитва да прочете мислите й. Това бе нелепо, но не можеше да се отърси от усещането.
Внезапно й стана горещо. После студено. Главата й се замая.
— Задай ми още веднъж въпроса си — каза Алек.
— Искаш ли да имаш съпруга, която не те желае? — повтори тя. Гласът й бе като шепот.
— Всъщност изобщо не искам съпруга. — Откровеният му отговор я обиди.
— Да, но вече имаш.
— Така е, при това англичанка. — Алек си каза, че ако се опита още малко да се изправи, сигурно ще прекърши гърба си. Изглежда новата му съпруга бе благословена със сдържан нрав, но му се струваше, че всеки момент тя ще загуби самообладание. Ръцете й бяха здраво стиснати и кокалчетата на пръстите й бяха побелели.
— Питам се защо произнесе думата „англичанка“, сякаш е някакво сквернословие.
— Защото е така.
— Не е.
Бузите й пламнаха и Джейми осъзна, че го бе изкрещяла. Стрелна Алек с поглед, за да види реакцията му. Той се бе намръщил, ала тя бе сигурна, че не подозира какъв гняв бушува в гърдите й. Бе възпитана много умело да прикрива чувствата си.
— Ти никога няма да харесаш една английска съпруга, нали?
— В какъв смисъл да я харесам?
— Знаеш какво искам да кажа.
— Обясни ми.
— Говоря за любов — отсече тя. Видя, че Мери и Даниел са се втренчили в нея, усмихна им се и отново се извърна към Алек, като го награди е един кръвнишки поглед. — Никога няма да обичаш една англичанка, нали? — прошепна тя.
— Съмнявам се.
— Съмняваш се?
— Не е нужно да крещиш — отбеляза Алек. Искрено се забавляваше на избухването й. — Нима моята честност те разстройва?
Джейми пое дълбоко дъх, преди да му отговори:
— Не, твоята честност не ме разстройва, но намирам веселото ви настроение за много обидно, милорд. Говорим за сериозни неща.
— Сериозни за теб, но не и за мен.
— Да не би да смяташ, че бракът е несериозно нещо?
— Да.
— Да?
Тя изглеждаше едновременно ужасена и бясна. Алек си помисли, че комбинацията е много привлекателна.
— Ти си само една незначителна част от моя живот, съпруго моя. Когато разбереш Шотландия, ще проумееш колко глупави са били страховете ти.
— Аз съм незначителна и глупава? Можеше да ме наречеш и с по-обидни думи — студено рече тя. — Сигурно се смяташ за богоизбран. Никога не избухваш и не се ядосваш, Нали така?
— Истина е — усмихна се съпругът й. — Точно така.
— Аз също не исках да се омъжвам за теб, Кинкейд!
— Забелязах.
— Забелязал си?
Тя изглеждаше слисана.
— Облече черна рокля за церемонията — напомни й той.
— Харесвам тази рокля — отвърна Джейми и изтръска няколко клонки от полата си. — Може би ще я обличам всеки ден.
