Венчило с дявола

— Добре, съпруго — заяви Алек, — няма да го обсъждаме.

Раменете й се отпуснаха. Кинкейд забеляза, че стои малко неустойчиво върху коня и обви ръка около кръста й.

— Това, което направих, го сторих при самоотбрана — каза Джейми. И ако съм ранила онзи ужасен мъж, Бог ще ме разбере. Животът на Мери бе в опасност.

— Да — кимна Алек, — ти действително го рани.

— От друга страна, отец Чарлз никога няма да разбере. Ако узнае за това, което съм извършила, ще ми нареди да нося черни дрехи до края на дните си.

— Отецът, който ни венча ли? — попита шотландецът, напълно объркан от думите й.

Джейми кимна.

— Тревожиш се за странни неща. Смятам, че това ти е недостатък.

— О, така ли? Върви ти се изповядай пред отец Чарлз, пък после ще ми говориш дали съм се тревожила за нищо. Този мъж проявява изключително въображение, когато измисля наказанията за покаяние на грешните.

Алек не можа да се сдържи и избухна в смях. Грабна Джейми и закрачи към коня си. Тя обви ръце около врата му.

— Какво правиш?

— Ще яздиш с мен.

— Защо?

Той шумно въздъхна и топлият му дъх опари шията й.

— Да не би да смяташ да ми задаваш въпрос за всяко нещо, което кажа или направя?

Джейми наклони глава, за да може да вижда лицето му. Алек спря. Блясъкът очите й и меката й усмивка го смутиха.

— Ще те ядосва ли, ако го правя?

— Кое?

— Да те питам за всяко нещо?

— Не, никога няма да ти се ядосам.

Усмивката й напълно го очарова.

— Май съм се омъжила за най удивителния мъж — рече Джейми. — Значи никога няма да се ядосаш, нито пък ще избухнеш!

— Да не би да искаш да ме дразниш, жено?

Алек не можеше да откъсне поглед от устните й. Копнееше да поеме долната й устна между зъбите си, да плъзгайки езика си вътре, да вкуси сладкия мед, който сега му принадлежеше. Пръстите й леко галеха врата му и дали случайно, или нарочно, но меките и пълни гърди се притискаха към неговите. Един мъж трудно можеше да устои на подобно предизвикателство.

Бавно наведе глава към нея.

Устните й бяха меки и възбуждащи, както ги помнеше. Това бе нежна, нищо не изискваща целувка, твърде кратка, според Алек. Тя не разтвори устните си и се отдръпна в мига, в който той понечи да задълбочи целувката.

Джейми изглеждаше дяволски доволна. А Алек нямаше да й позволи да разбере колко разочарован се чувстваше той. Защото въпреки изключителната си красота и смелост тя не знаеше как да се целува.

Ще трябва да се заеме с обучението й, каза си той и се усмихна, предвкусвайки удоволствието, което го очакваше.

— Благодаря ти, Алек.

— За какво ми благодариш? Повдигна я върху седлото си, а сетне с едно премерено движение се настани зад нея. Мускулестите му бедра се опряха о нейните. Тя се размърда, за да се намести неудобно. Алек се намръщи, но обви ръка около кръста й, повдигна бедрата й в скута си и здраво я притисна към себе си.

— Е? — настоя той, след като тя не отговори веднага на въпроса му.

— Благодаря ти за вниманието и загрижеността.

Той не разбра думите й.

— Когато се установим, ще те науча как да яздиш.

Джейми не си направи труда да му обяснява. Ако той искаше да я смята за пълна невежа, така да бъде. Освен това сигурно нямаше да й повярва, ако му каже, че умее да язди, но новото седло е това, което я измъчва. Ако си признаеше, че обича да язди без седло, както правеха някои воини, той може да си помисли, че тя не е никаква лейди. По-добре да го остави да се заблуждава. И без това бе станал много по- търпелив към нея. Със сигурност нямаше да я държи в скута си, ако знаеше, че тя не се нуждае от помощта му. Джейми се усмихна на себе си и се облегна на съпруга си. Толкова хубаво бе да те глезят! След време може би щеше да му каже истината, но засега оставя нещата така.

Съпругите са такава напаст, помисли си Алек, но тази… тя ухаеше толкова женствено, бе толкова мека и тялото и изпълваше толкова добре ръцете му, а свенливостта й го караше да се усмихва. След като веднъж се озове в леглото с нея, ще я освободи от стеснителността. Внезапно изпита силно желание да спрат и да си устроят лагер за през нощта, да я вземе в прегръдките си и тя да бъде негова.

За един шотландец той ухае много приятно, мислеше Джейми и по устните й пробягваше лека усмивка. Само за един ден тя бе изминала дълъг път — от омразата до харесването. Господ знаеше, че наистина се чувстваше в безопасност с него. Ако чувствата й продължаваха се развиват в тази странна посока, може би ще му позволи да я целуне отново… след ден-два. А ако докаже, че наистина е достоен съпруг, накрая, след дълго и благоприличие ухажване, разбира се, ще му позволи и да я люби.

Беше истинска благословия, че Алек Кинкейд е толкова търпелив мъж. Тя просто ще му обясни своята резервираност и желание да почака и той ще се съгласи с условията й.

Шеста глава

Час по-късно си направиха лагер за нощуване близо до един дълбок планински поток. Даниел и Алек се погрижиха за конете, а Джейми разопакова кошницата с храна, която Агнес им бе приготвила за вечеря. Мери се облегна на ствола на едно дърво, наблюдавайки сестра си. Стори й се, че тя изглежда много нещастна.

Джейми сложи малко одеяло на земята. Приседна на крайчеца и разстла диплите на роклята си, така че да не се вижда дори глезена й. После кимна на Мери да присъедини към нея.

Двете сестри се опитваха да не обръщат внимание на съпрузите си. Алек и Даниел отидоха да се измият в езерото. Джейми не се притесни, когато Даниел се появи гол до кръста, но дъхът й секна, когато видя голите гърди на Алек. Тялото му бе бронзово. Мускулите му се извиваха като змии под загорялата кожа, напомняйки за невероятната му сила, а тъмнозлатистите косъмчета, които покриваха мощните му гърди, подсилваха грубото му мъжко излъчване. Космите се спускаха по плоския корем и се губеха под колана на черните му панталони.

— Не искам Даниел да ме докосва!

Шепотът на Мери прекъсна мислите на Джейми.

— Нормално е да си малко изплашена — тихо отвърна тя, като се надяваше, че звучи убедително.

— Той ме целуна!

Джейми се усмихна. Сега вече се чувстваше по-уверена. Знаеше всичко за целувките.

— Няма нищо лошо в това, Мери. Алек също ме целуна. Хареса ми.

— Той целуна ли те така, както мъжете целуват жените, когато искат да се съвокупляват с тях?

Джейми не разбираше за какво говори Мери, но в никакъв случай не искаше да издаде невежеството си.

— Не ти ли хареса, Мери? — попита тя, избягвайки отговора.

— Отвратително!

— О, Мери — въздъхна сестра й. — Може би след време ще харесаш целувките на Даниел.

— Щях да ги харесам, ако той не ми беше ядосан — промърмори Мери. — Той просто ме сграбчи и ме целуна. Все още не разбирам защо е разстроен. Не спира да се мръщи.