притисна я към тялото си и я поведе към мястото, където Даниел бе събрал конете.
Джейми не му благодари, когато той я повдигна и я сложи върху гърба на Уайлдфайър. Държеше главата си наведена, докато й подаваше юздите, Ръцете му докоснаха нейните и тя се стресна. Бързо се отдръпна.
— Погледни ме!
Той изчака тя да се подчини на заповедта му и едва тогава заговори:
— Днес прояви голяма смелост, съпруго! Гордея се с теб.
Очите й се разшириха от изненада. Алек се усмихваше. Току-що бе открил много лесен начин да спечели благоразположението й — похвалите. Явно всички жени обичаха мъжете им да ги хвалят от време на време. Алек си каза, че трябва да запомни това.
— Ти може и да си доволен от мен, съпруже мой, но аз никак ме съм доволна от теб, арогантни шотландецо!
Заплашителните нотки в гласа й го изненадаха не по-малко от язвителния й отговор.
— Нима не желаеш одобрението ми?!
Тя не си направи труда да отговори, ала гневното изражение на лицето й му подсказа, че не я бе преценил правилно. Съпругата му не бе от жените, които можеха да бъдат успокоени с една похвала. Алек кимна със задоволство.
— Кажи ми защо бе толкова изплашена?
Джейми поклати глава. Заби поглед в ръцете си, докато той намръщено я гледаше.
— Попитах те нещо?
Тя отново поклати глава. Алек запази търпение.
— Една съпруга винаги е длъжна да се подчинява на заповедите на мъжа си!
— И това ли е едно от твоите свещени шотландски правила?
— Да.
— Е, целият останал свят е длъжен да се подчинява само на десет безусловни божи заповеди, за да намери място в рая. Само вие шотландците се нуждаете от няколко допълнителни, така ли?
— Ти наистина си много упорита и смела жена!
— Упорита?
— Няма значение.
Той й се усмихваше и бе явно, че се забавлява. Джейми реши, че се е побъркал.
— Бих искала вече да тръгваме, Алек.
— Не и докато не ми обясниш защо беше толкова изплашена?
— Разтревожена, Алек. Аз бях разтревожена.
— Добре, разтревожена.
— Искаш ли да узнаеш истината?
— Да.
— Когато ти се биеше… Имаше един кратък миг — ти ме погледна и аз си помислих, че никога не бива да те ядосвам, защото едва ли ще мога да се защитя от твоята огромна сила.
Алек трябваше да се наведе към нея, за да чува думите й. Гласът й звучеше толкова тихо и отпаднало.
— Няма да ми бъде лесно, Алек — продължи съпругата му. — Знам, че това навярно ще те изненада, но аз си мисля, че ще има случаи, когато ще те ядосвам.
— Никак не ме изненадва.
— Защо?
— Ти и в момента ме ядосваш.
— О…
— Джейми, аз никога няма да те нараня.
Тя се втренчи в очите му.
— Дори и когато избухнеш? Всички шотландци са много избухливи, Алек. Сигурно няма да го отречеш.
— Въпреки това няма да те нараня.
Най-сетне Джейми му повярва. Опита се да се освободи от ръцете му.
— Чух, че всички шотландци бият жените си.
— Аз пък съм чувал същото за англичаните.
— Някои го правят…
— Аз не го прави.
Тя кимна.
— Не го правиш?
Алек поклати глава. Бе убеден, че тя се чувства в безопасност с него.
— Когато се срещнахме за пръв път, видях страха в очите ти. И макар винаги да съм вярвал, че е добре една жена да се страхува от съпруга си, този необясним страх…
— Моля да извиниш грубостта ми, че те прекъсвам, но трябва да ти кажа, че никак не е добре, ако една съпруга се страхува от мъжа си. Макар че, разбира се, аз бях разтревожена, а не изплашена. Ще ти кажа, че повечето жени биха се страхували от теб. Аз обаче съм силна.
— Защо?
— Какво защо? — попита Джейми, смутена от усмивката му и още повече от трепването на сърцето си.
— Защо повечето жени биха се страхували от мен?
Ако искаше да му отговори на място, трябваше да се извърне от тези негови красиви очи.
— Защото ти си много… огромен. Всъщност никога досега не съм виждала по-голям воин.
— А виждала ли си други? — невъзмутимо попита Алек.
Въпросът му я накара да се намръщи. После поклати глава.
— Май че не. Не съм.
— Значи моят ръст е това, което те… тревожи.
— Ти си и силен като цял легион войници взети заедно. О, Алек, ти уби четирима души. Не вярвам да си забравил този факт.
— Само един.
— Какво само един? — попита тя, озадачена от веселите искри в очите му. Имаше ужасното подозрение, че той й се подиграва.
— Убих само един човек — обясни Кинкейд. — Този, който се осмели да те докосне. Останалите не са мъртви, само са временно негодни за нищо. Искаш ли да ги убия?
— За Бога, не — увери го Джейми. — Ами онзи мъж, който се опита да нарани Мери и когото Даниел повали?
— Ще трябва да попиташ него.
— Не искам да го питам нищо.
— Копелето се опита да нарани и теб, Джейми!
— Мери е по-важна.
— Наистина ли вярваш в тези глупости?
— Винаги е било мое задължение да защитавам сестрите си, Алек.
— Защо не питаш за онзи мъж, когото прониза с кинжала си? Ръката ти бе много точна, съпруго — добави Алек, като смяташе, че похвалата ще я зарадва. — Ти го уби…
— Не искам да говоря за това — извика Джейми и пусна юздите на Уайлдфайър.
Ако й позволи, тази жена можеше да го накара да омекне за доста неща. А колкото до убийството — ще трябва да свикне. Това бе част от живота в суровата му страна. Само силните оцеляваха. Той сам трябваше да й помогне да стане по-твърда, за да може да преживее през първата тежка зима, която я очакваше.
